Социалните мрежи - „наркотикът“ на 21-и век

526 преглеждания

В съвременния свят повечето от нас забравиха истинската същност на общуването

Социалните мрежи се превърнаха в неодушевения посредник на хората. Все по-масово, човечеството комуникира чрез своите мобилни устройства, таблети и компютри, независимо от времето и мястото. В съвременния свят повечето от нас забравиха истинската същност на общуването. Потопени във виртуалното, неусетно се превръщаме във зависими от дневната доза внимание, захранваща се от харесвания, последователи, нови приятели и коментари под поредния „супер як“ пост. И някак неусетно пренебрегваме и започваме да подценяваме онова естествено общуване между хората в реалния живот. Екранът не може и никога няма да замени топлата прегръдка, приятелското здрависване, погледът, усмивката, смехът.

Опияняващо е да следиш нарастващите с всяка минута харесвания на поредната снимка и пост, споделени в профила си. Дразнещо е, когато приятел събира повече харесвания от теб, само защото неговата снимка е по фрапираща, а посланията му по-разкрепостени и дори нецензурни. Чувства от екстаз до гняв и завист се завихрят в мрежите. Вербалното общуване достига висота, защото скрити във виртуалния свят можем да кажем всичко на всеки, да обидим, да заклеймим, да осъдим, да разобличим, да наклеветим, с онази смелост и непукизъм, които са далеч по-скромни в истинското общуване между хората. И, ако за един миг безбройните ти последователи могат да те превърнат в кумир, също за един миг могат да те изоставят, да те сринат до нула. Привкусът от славата, от моментната възхвала и дори обожествяване, е виртуалният „наркотик“ заключен в екрана. Това ли е истинската ни същност, това ли сме ние, когато изключим устройствата, свалим слушалките и излезем навън?    

Личността в социалните мрежи често е замаскирана зад зооморфни и флорални снимки, името е трудно за прочитане и произнасяне. Хората зад тези акаунти не се афишират с истинското си лице, може би от страх да не бъдат тормозени, преследвани. Но, в същото време постват, споделят, коментират.  Да, това е реален страх, че можем да бъдем лесно атакувани в социалните мрежи, да бъдем заплашвани, изнудвани, изобличавани, без гаранция, че дори и платили веднъж, няма повторно да ни манипулират. Ако насилието в реалния живот може да бъде избегнато по различни начини и дори спряно, кибер насилието се отличава със своето постоянство, непредвидимост и ненаказуемост.

Социалните мрежи - „наркотикът“ на 21-и век.

И така, уважаеми виртуални „зомбита“, колкото повече съвременните технологии и джаджи навлизат в живота ни, толкова повече се зомбираме и ставаме техни пленници. Истината е, че технологиите са се забили като пирон в живота на съвременния социум. И освен че няма изваждане, той се забива все по-навътре.

Александър Ботйов

Снимка: pixabay.com