На 9 май 1913 г., в Санкт Петербург (Русия), е подписан Петербургският протокол (Санктпетербургския протокол) – споразумение, което поставя основите на новата териториална конфигурация между България и Румъния преди края на Първата балканска войнаа. Протоколът е резултат от неуспешните преговори между двете страни в Лондон и се оказва решаващ за разпределянето на територии, които до този момент са били предмет на спор.
Съгласно условията на протокола, България се съгласява да предаде на Румъния град Силистра и прилежащата 3-километрова зона около града. Границата между двете страни трябва да започва от точка на река Дунав, разположена на 3 км западно от Силистра, да преминава през пътищата за Шумен и Варна, и да достига до съществуващата граница между България и Румъния.
Подписването на Петербургския протокол е ключов момент в историята на България и Румъния, който илюстрира сложността на балканските териториални отношения и ролята на Великите сили в регулирането на конфликтите в региона. Този акт остава важен етап в историческата памет на двете нации и в разбирането на динамиката на Балканския полуостров през началото на 20-ти век. Въпреки че териториалната отстъпка изглежда малка, тя има дългосрочни последствия за отношенията между двете държави, като поставя основите на бъдещите конфликти и преговори относно границите в региона.
