Седмокласниците са постигнали по-добри резултати на НВО по математика

1493 преглеждания

Най-добре по предмета са се представили децата от областите Смолян, София–град и Кърджали

Седмокласниците са постигнали по-добри резултати на националното външно оценяване (НВО) по математика спрямо миналата година, сочи анализ, представен вчера на пресконференция в Министерството на образованието и науката. На изпита по предмета са се явили 55 048 души, от които 34 124 са работили по втория модул. Учениците са изкарали повече точки от 2017 година и на двата модула, като при първия са постигнали среден брой от 30,43 точки, а на втория – 10,26 точки, инфорирт от МОН.

Те владеят добре намирането на корени на линейни уравнения и неравенства, различаването на видове ъгли, прилагането на свойства в триъгълник и др. На част от геометричните задачи седмокласниците също са се справили много добре, което показва целенасочената работа на учителите по математика в страната. За първи път най-висока успеваемост има именно при геометрична задача за необходимите условия два триъгълника да бъдат еднакви. По-трудни за седмокласниците са били задачите във втория модул, където 43% са приложили успешно знанията си за пропорции.

Най-добре по предмета са се представили децата от областите Смолян, София–град и Кърджали, а най-слабо – тези в Сливен, София-област, Видин и Шумен. Според заместник-министърът на образованието и науката Таня Михайлова има тенденция към подобряване на резултатите по математика. Тя подчерта, че предметът изгражда начин на мислене и отношение към ученето изобщо.

На външното оценяване по български език и литература са се явили 55 235 деца, а преразказ на втория модул са правили 43 652. Учениците са изкарали средно 32,60 точки на първия модул по БЕЛ, като резултатите са малко по-слаби от миналогодишните. При втория са се справили по-добре, като средно имат 19,38 точки. Все по-лесно децата определят вида на изреченията по състав и преобразуват пряката в непряка реч. Правилно свързват цитати с творбите, от които са и все по-успешно се справят с дидактическата задача на преразказа. В същото време учителите по предмета трябва да обърнат внимание на извличането и обработването на информация от текст или таблица, на уменията да се структурират логически издържани и пунктуационно оформени разсъждения, както и точен и ясен израз. Най-добре са се представили в София-град, Смолян, Варна и Бургас. Най-ниски са резултатите в Монтана, Ловеч и Сливен.

И през тази година най-високи резултати на националните външни оценяване и по двата предмета постигнали учениците от математически гимназии в страната. Най-голям среден брой точки – 89,03, са изкарали седмокласниците от МГ „Акад. К. Попов“ в Пловдив. На второ и трето място са съучениците им от МГ „Д-р П. Берон“ с 88,88 точки и СМГ с 87,84 точки. За пръв път в десетката влизат математическите гимназии в Димитровград и Плевен, които са седмо и десето място.

На пресконференцията бяха оповестени и резултатите от НВО след IV клас. И по четирите предмета – български език и литература, математика, човекът и природата и човекът и обществото резултатите са по-добри от миналогодишните. Най-добре са се справили учениците в Смолян, София-град, Варна, Русе , Благоевград, Пловдив и Бургас, а най-слабо - в Сливен, Шумен, София-област, Силистра и Монтана.

Анализът показва затваряне на ножицата между постижимостта на въпросите с отворен отговор и на въпросите с избираем отговор. Учениците са отговаряли на всички въпроси по БЕЛ, включително на тези, при които се изисква да бъдат посочени свободни отговори. Най-добре са се справили със задачите за извличане на информация от текст. Допълнителна работа с учениците трябва върху изграждане на умения за самостоятелно писмено изразяване и аргументиране на теза.

По математика резултатите показват, че много ученици се справят с лекота с алгебричните пресмятания, а най-неуверени са при геометричните задачи. Тестът по „Човекът и обществото“ също не е затруднил учениците, те уверено са се справили с въпросите, свързани с велики личности и и събития от нашата история, както и с въпросите за държавното устройство. Имат изградена стабилна основа по безопасност на движението и за реакции при бедствия, но са по-неуверени при отговорите на географските въпроси, свързани с пространствени представи. По „Човекът и природата“ учениците са най-уверени, когато се опират на личен опит и демонстрират умения за работа с карта и да извличат информация от нея.

EspressoNews