Доброто успява да си намери почва навсякъде

948 преглеждания

Есе на Тавита Мамихин, ученичка в 119 СУ „Акад. Михаил Арнаудов“, гр. София

Доброто е обширна тема, обхващаща различни фрагменти, теми и цели. Не всяко добро е прието като такова от разновидните съсловия в обществото и това е момент, който също е необходимо да бъде разгледан като значимо събитие. Всеки вижда добротата в различни аспекти, което се дължи на индивидуалността на всяко човешко същество и полярното развитие на светогледите на хората.

Да бъдеш добър е понятие, което бива възприето по различни начини. За едни означава да се придържаш към общоприетите норми и морал, да вървиш по пътя, отреден от обществото и да не вредиш на никого, но за други представлява момента на промяна - промяна към добро, която не винаги предполага мирни действия. Да бъдеш добротворец, означава да помагаш, без значение дали се придържаш към традиционния метод, или го правиш така, както го чувстваш за редно, разбира се, без да вредиш на останалите.

Не всяко добро действие е прието като такова в обществото. За много хора то може да бъде пълна противоположност на това. Това се дължи на различията в нашите мирогледи, в средата, в която сме израснали и редица условия, които оформят индивида в личност. Добротата е свързана с различни фактори и това е причината тя да няма утвърден стандарт. Доброто успява да си намери почва навсякъде, макар това да отнема повече време и не винаги успява да постигне своето предназначение. Пътят към доброто е път, в който злото бива осъзнато и анализирано. На това мнение съм, защото, когато един проблем бива забелязан и към него бива предприето някакво действие, той губи част от отрицателните си характеристики и започва процесът му разплитане. Проблемни са онези действия, които носят масово чувство на несигурност, неприязън, потиснатост и меланхолия. Тези емоции са против основните права на човек и по този начин неговата свобода бива ограничена. Разбира се, има различни усложнения и те се степенуват по ниво на тежест, която оказват в обществото. Да бъдеш добър е социална структура, която намира своето значение в различните групи. Хората се стараят да бъдат добротворци не за обществото, а за самите себе си поради факта, че не всеки има една и съща представа за значението на това да вършиш добрини. В днешно време има редица примери, които представят движението на добрината и нейното разпространение из хората. Докато за едни равните права между различните съсловия в света са задължителна необходимост, то за други те са застрашаващи безопасността им. Не всички гледат на различните хора като равнопоставени и именно това води до съществуването на толкова полярни мнения по теми, свързани с полагащите се свободи. За хората, свикнали с привилегията да бъдат независими, да не бъдат гледани като низшестоящи и не до такава степен значими, идеята да бъдат приравнени с тези, които намират за различни, ги кара да не се чувстват на място. За тях това не добро, но за други - в това число вкарвам и себе си - равните права са задължителни и необходими за провеждането на нормален начин на живот. Не само между различните раси и сексулности, а и между половете, различните възрасти и позиции в йерархичната пирамида. Към това можем и да прибавим множеството протести през изминалата година, които макар да имаха добра кауза в началото, с времето загубиха смисъла си, поради причината, че хората имат умението да преобразяват всичко красиво в неговата гротескна форма. Историята преповтаря себе си и въпреки че изменя първообраза си, не се отдалечава от значението си. Трудно се учим от грешките си и това е поредният недостатък на обществото. Доброто обединява социалните групи в едно - обединението е добродетел, необходима, за да продължим пълноценното си съществуване. Самотата е разрушаваща и макар да има хора, които я предпочитат, тя не е достатъчна за по-голямата част от хората. Въпреки това, в днешно време сме се отдалечили от останалите и чувството на отчужденост не ни е непознато. Вижданията ни относно доброто са се изменили през изминалата година, изпълнена със стрес, различни мерки за сигурност, промени и изолация. Преди да усетим значението на неограничената ни свобода и възможност да прекарваме времето си навън с голям брой хора, ние не я оценявахме. Днес, когато вече сме лишени от тези моменти, ние гледаме на тях като нещо далечно, забравено и мечтаем за него силно. Преди под символ на доброта си визуализирахме нещо ново, нещо материално и луксозно. Ами днес? Днес всички ще се радваме на един спокоен ден; ден, изпълнен със свободно и безопасно излизане навън, сред хора и без ограничения. Доброто изменя своята същност така, както хората изменят ценностната си система и разбирания.  За да върши човек добро, той трябва да има ясна представа за това, което иска да стори. Все пак, както вече споменах, не всяко добро бива възприето като такова от останалите хора в обществото. Въпреки това, когато човек се придържа към моралния кодекс и не прекрачва границите на хуманното поведение, той не е застрашен от извършване на поквара в нейните различни спектри. Пътят към доброто е път, осеян с необходимостта от вземането на ценни, тежки и силно значими решения, които да предопределят развитието на човек и неговото околие. Хората се водим от желанието и мотивацията за личностно развитие, което спомага нашата морализация и укрепване на ценностна система. Развитието в положителен аспект е най-голямото добро, защото представлява катарзиса, през който един индивид преминава, борейки се със себе си и отрицателните черти на характера си - една от най-тежките битки. Пътят към добро е път към морална еволюция.

Доброто е многостранна концепция, която бива възприемана по редица начини. За всеки тя намира отражение в различни аспекти и именно това води до глобалното затруднение за точното определяне на формата на добротата. Обаче едно нещо остава утвърдено във времето - стига да не вредиш на хората около себе си, доброто, което вършиш, не променя своя образ към нещо покварено.

Материалът е изготвен от Тавита Мамихин, ученичка в 119 СУ „Акад. Михаил Арнаудов“,  гр. София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“

„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел 

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRБНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bgTeen Station

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук