Асен Димитров: „Ще дойде ден, в който повече хора ще четат поезия”

785 преглеждания

„Поезията може да разказва не само истории. Тя може да разказва всичко”

Представяме Ви поетът, музикант и текстописец Асен Димитров. Роден е и живее в гр. Костинброд. Завършил е средно образование „Радио-телевизионна техника” и висше „Комуникационна техника и технологии”. Вдовец, с две дъщери - на 13 и на 25 години, като голямата участва и стигна до финала на риалити шоуто „Един за друг” по Нова телевизия.

Може ли поезията да разказва истории и как открихте своя път към нея?

Поезията може да разказва не само истории. Тя може да разказва всичко. Излиза някъде от душата на поета и тръгва сама, боса с мастилените стъпки по белия лист със своята мелодичност, с римите си. Не можеш по никакъв начин да и забраниш да го прави, както и насила да я накараш да дойде на този свят. Аз не съм открил пътя към поезията. По-скоро тя ме откри. За добро, или лошо.

Какво Ви вдъхнови за първото Ви стихотворение и кога го написахте?

Не си спомням кое точно е било първото ми стихотворение. Те са няколко, към десетина. Когато бях на седемнадесет години, се влюбих в едно момиче. Посветих и тези толкова смешни сега неща, преписах ги красиво в една тетрадка и и ги връчих най-тържествено. Е, спечилих целувка…

Каква идея стои зад книгата Ви „Докато ни има“ написана в хумористично-сатирна форма? Трудно ли се пише сатира в рими?

През 2006 г. излезе книжката ми с любовна лирика „Пристанище в есенни вечери”. Подарявах я на приятели. След това реших обаче, че няма да издавам повече книги, тъй като малко хора четат поезия. Пишех си разни неща, които си оставаха вкъщи - в компютъра, на листа хартия, та дори и на салфетки. В началото на 2019 г. сътворих една сатирична поема по истинска случка. Публикувах я във Фейсбук. Приятелите ми много я харесаха. После измислих още една и още една. Посъветваха ме да понапиша повече и да ги издам в книга. Само за месец и половина бях готов. Вътре са разказани истории, като доста от тях са по действителни случки, станали в нашите родни географски ширини.

Заглавието „Докато ни има” е такова, защото докато ни има като нация, всички тези неща ще продължават да се появяват някъде. Жалко, че досега книгата не видя бял свят поради редица мои здравословни проблеми и естествено - забраните, породени от коронавируса. Идеята ми беше да има презентация на доста места в страната. Дори не успях да направя нещо по мой вкус и да поканя най-важните хора, на които дължа всичко. Това са моите спонсори - PROFI LINK, в лицето на Здравко Линкин и Катерина Бакларова, на които благодаря! Но дано се случи някой ден.

Иначе, специално за мен сатира се пише много лесно. Но пък, този който я чете, трябва да може да се надсмее над всичко и най-вече над себе си. Дори и на коронавируса посветих три творби, нищо че заради него пропадна културния живот в страната.

Доколко чрез поезията изразявате самия себе си, Вашите вярвания, принципи и идеали?

Всеки, занимаващ се със стихоплетство, по някакъв начин изразява себе си. По творбите му дори може да се направи портрет на поета, да се познае душевното му състояние в момента, неговия нрав. При мен е същото. Казват, че имам убийствено чувство за хумор. Затова смятам, че и сатирата ми трябва да бъде истинска и неподправена. Нищо не премълчавам и нищо не спестявам. Назовавам нещата с истинските имена, макар че се срещат и такива, на които изибщо не им харесва този жанр, камо ли пък моята книжка.

Иначе, вярвам в себе си. Винаги спазвам принципа: „Направи на някого добро и не искай нищо в замяна. И ако този някой след време си спомни за теб, ти също можеш да получиш подкрепата му в труден момент”. Като идеал, мога да окачествя мечтата си, че ще дойде ден, в който повече хора ще четат поезия.

Бил сте китарист и текстописец на рок група „Хадес“, споделете нещо повече за страстта си към рока и как се създава песен?

Да. В средата на 90-те години имаше такава рок група „Хадес”. В онези трудни времена, дори и записахме БНР албума си „Утро над града”. Той беше съставен от парчета в стил мелодичен рок и рок балади, като автор на музиката бе Дани Милев, а думичките - мои. Текстът на песента не е най-трудното нещо. Обикновено го правя върху готова мелодия. След това следва аранжиментът и всичко е о‘кей.

Писал съм текстове за Мариана Попова, Дани Милев, Маргарита Хранова, Мина Пенкова от „Петте сезона”, за хорове и вокални групи, в народната музика. Но… най ми е на сърце рокът. Не разбирам чалагата. Явно не съм израсъл до такова интелектуално ниво…

Какво за Вас е важно, за да бъдете удовлетворен от крайния резултат?

Всеки създал нещо независимо в каква област на живота, е удовлетворен, когато готовият му продукт бъде оценен подобаващо. Така е и с мен. Дали е стих, текст за песен, или книжка, ако тези, които го харесват са много повече от критиците, значи съм успял.

Върху какви проекти работите сега и какво ново може да очакваме скоро от Вас?

Засега нямам никакви грандиозни проекти. Ако музата ми дойде на гости, приемам я и така се ражда поредният стих. Но все пак се чудя дали да не обърна отново внимание на лириката и да я събера в нова книжка. Може да се случи в средата на следващата година. Зависи не толкова от мен, колкото от този побъркан съвременен свят и безумието, което се настанява навсякъде вследствие на т.нар. Коронавирус.

Снимки: Асен Димитров

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук