Бай Петър - „Пазител на старини в Казанлъшка околия“

158 преглеждания

От Микаела Раева, ученичка в СУ „Екзарх Антим I“, гр. Казанлък

Всеки старинен предмет крие в себе си запленяващи истории от времето си. Случва се те да са за епични битки, биващи увековечени с оди, или такива, навяващи спомени за милите ласки на двама влюбени. Ние човеците сме свързани един с друг чрез богатата ни история, която се простира през вековете. Макар тя да се пише всеки ден и не знаем кога ще приключи летоброенето, всичко, останало в миналото, ни дава знания за това какъв е бил животът на предците ни: какво са учили и наблюдавали, предметите, които са ползвали в ежедневията си и тези, които са създавали понеже са им били необходими. Дрехите, музиката, книгите, картините... Не всеки има възможността да се докосне до тези извори на миналото. За това в градовете са създадени институции, чието предназначение е да играят ролята на машина на времето и да покаже на нас, съвременните хора, това, на което не сме могли да бъдем свидетели.

И така на сцената излиза главният ни герой - Бай Петър.

Петър И. Топузов е роден на 20.06.1866 г. в град Казанлък. Началното си образование получил в родното си място, но докато учел в гимназията в Пловдив през 1884 г. бил омагьосан от магнетичното привличане на музея в града. Така у Бай Петър (прякор, даден му от съвременниците) се зародила мечтата да създаде такова вълшебно място и в родния си Казанлък. Но преди да стигне до там, имал да извърши и други будителски дела. Той бил неуморна личност, вечно сновяща из градските културни среди със сърце, запълнено с любов към тях, и ум, винаги работещ и пълен с идеи. Петър Топузов основал училище за бедните деца, присъединил се към дружината „Искра“, участвал в литературните четения, говорил по теми, играл на сцена, писал собствена драма, организирал селскостопанска изложба. Дори издал и вестник „Искра“, който все още продължава да съществува и в 21-ви век. Човек би си казал, че един нискообразован мъж не би могъл да бъде способен да участва и да се справя безупречно с всички тези начинания. Но фурията Бай Петър многократно опровергавал „скептиците“. С неспирната си жажда за усъвършенстване на културния живот, той е пример, че не само тези с академично образование могат да променят света, но и обикновените хорица с богата обща култура също оставят трайна следа в историята на човечеството.

Дългогодишният блян на Петър Топузов за градски музей обаче не го напуснал. След като общината отхвърлила предложението му, той решил да се заеме сам с работата. Обещал да забогатее от рудодобив и самостоятелно да издържа музея, ала след година и осем месеца копане в Балкана, Родопите и Средногорието, трудът му останал безплоден. Но през съдбовната година 1901-ва пред него се изправила нова възможност за осъществяване на мечтата си. Тогава дружина „Искра“ потънала в дългове и театърът западнал. През този тежък за културните дейци период, Петър Топузов сложил шкаф в стаичка, определена за кухня при бюфета на театъра, на който подредил - желязна стрела, средновековна монета от времето на цар Иван Асен II и няколко турски медни такива, ятаган от реквизита на театралната трупа, черното знаме, с което за първи път се чества на Бузлуджа подвигът на Хаджидимитровата чета, част от мраморен шадраван, изнамерен в градинката на „Искра“, агне с шест крака, а на най-видното място поставил... 28-килограмова тиква-кестенка. И така на 29.06.1901 г. казанлъшкият „музей“ отворил вратите си за посетители.

В началото жителите на града гледали на „рожбата“ на Бай Петър с насмешка. Но упоритият казанлъчанин не се отказал. Въпреки опитите на дружеството да отнеме мечтата на живота му, той запретнал още по-нагоре ръкави и направил това, което Петър Топузов знае най-добре - свързал се с хората, агитирал, търчал нагоре-надолу по казанлъшките улици и привличал вниманието и средствата с неоспоримия си чар и сладкодумие. Така след общите усилия на гражданите в края на годината в музея се съхранявали 804 предмета и 25 502 лв. дарения. Малката стаичка растяла, ли растяла, докато през 1904 г. дружеството „Искра“ му дал целия горен етаж на читалището над библиотеката. Оформили се четири отдела -  археологически, исторически, нумизматичен и художествен, които все още радват казанлъчани и туристи и до днес.

И писателят Чудомир, съмишленик на главния ни герой, пише за него следните думи: „Беден, без особено образование, но надарен със силна воля и неизчерпаема енергия, той имаше рядката способност всички свои идеи да ги доведе до щастлив завършек“ ; „Такъв беше бай Петър Топузов. Винаги напрегнат, винаги зает и неуморен“;  „Свит някъде в края на салона, слуша внимателно и от време на време записва върху цигарената си кутия. Слуша, бележи и чак на края ще поиска думата. Публиката се извръща към него и го чака с интерес. Бай Петър вдига бележките близо до късогледите си очи и с типичния свой стил, примесен с хумор, винаги ще каже нещо оригинално, нещо важно и полезно“ -

Бай Петър починал на 22.06. 1930 г. в родния си град Казанлък. Бодрият му, упорит и целеустремен дух и наследството му все още живеят из залите на музея „Искра“. Това е история за една дългогодишна мечта, превърнала се в реалност, благодарение на неистовите усилия, положени от един обикновен мъж. Но въпреки скромния си произход, културата на града все още живее и диша, благодарение на грижите и любовта на Петър Топузов. До съвсем скоро не бях чувала за създателя на едно от най-интересните места в родния ми град. Хиляди пъти съм минавала по улицата до музея и се хващам как го гледам със скрита захласа. Винаги съм изпитвала очарование от миналото и благодарение на една интересна и динамична личност сега мога да се докосна до безценните артефакти, лежащи в сградата, очакващи притихнали по местата си следващия посетител на когото с шепот ще разкажат историите си. Толкова години сме свикнали да гледаме една позната и обикновена сграда, че често не се замисляме, а дори и не знаем нищо за възникването ѝ. Музеите са една забележителна част от заформянето на културата ни. Усещането, като това да видиш за първи път малка частица от миналото и да разсъждаваш за произхода на света или за всички тези години, през които той е оцелял всякакви премеждия и развития така че да се появим ние, е неповторимо и вълшебно. Може би това Бай Петър е искал да изпитат посетителите на музея „Искра“ - същото обаяние и възторг към това, което е било, също като един млад мъж в Пловдив през 1884 година.

Снимки: БНР

Източници: БНР, Chitanka.info, WikipediaЛетописна книга на Главното класно училище, Топузов П. „Казанлъшкият музей за старини и изкуства“ в. „Казанлък в миналото и днес“, т.3, С, 1928, Пирьов Г. „Развитието на Казанлъшкото класно училище (прогимназията) от Освобождението до днес“, в. „Казанлък в миналото и днес“, т.3, С, 1928, Василев Ст. „Дружина “Искра и нейното дело“ в. “ Казанлък в миналото и днес”, т.3, С, 1928, Енчев - Видю Ив., „Изкуството в Казанлък“ в. „Казанлък в миналото и днес“, т.3, С, 1928, Дончева Ст., „90 години исторически музей Искра“ в. „Казанлък в миналото и днес“, т.4, 1994, Коскина П. „Петър Топузов и музей „Искра“ в. „Казанлък“, в. „Казанлък в миналото и днес“ , т.7, 2007

Материалът е изготвен от Микаела Раева, ученичка в СУ „Екзарх Антим I“, гр. Казанлък, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“

„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел 

Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR,  TBI InfoКатедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRБНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bgnoviteroditeli.bgTeen Station

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук