Едуард Тодоров - историята на един доброТворец

1465 преглеждания

От Нина Кирилова, ученичка в ПГТ „Михалаки Георгиев”, гр. Видин

„Доброто е в нас. Единственото нещо, което трябва да направим е да го извадим от себе си и да започнем да действаме”

За сбъдването на мечтите и как това е свързано с правенето на добро ще Ви разкажа, чрез историята на Едуард Тодоров в следващите редове.

Всъщност за първи път разбрах за това, което той прави преди половин месец. Разглеждайки социалните медии на местното радио попаднах на интервю с него. Тогава разбрах за мисията, която е приел, а след срещата ми с него вече бях сигурна, че той наистина приема това, което прави като мисия, не като цел или план, чрез който да се популяризира, както стана доста модерно напоследък. Когато се свързах с него всъщност не очаквах толкова бързо да откликне на молбата ми да проведем разговор, в който да ми разкаже неща, които да включа в портрета за него. Но той се зарадва много на това, че го търся и дори ми благодари. По-късно разбрах, че думата „благодаря” за него е една от най-важните думи, но за това ще разберете по-късно. За момент ще оставя своите собствени впечатления от Едуард Тодоров и ще Ви разкажа малко повече, за това кой е той и каква всъщност е неговата мисия на доброТворец.

Роден е на 27 март 1969 година в град Видин. 18 години по-късно завършва математическата гимназия, напуска града и влиза в казармата за две години. Когато казармата му приключва заминава и шест години изучава медицина в Медицински университет. След като завършва университета взима решението да специализира вътрешни болести в САЩ - в Ню Йорк за три години. За целта той трябва да издържи приравнителните американски изпити по медицина, които са били два, а заедно с това е трябвало да издържи и изпита по английски език за чужденци, който също се е изисквал, за да бъде приет. Издържа изпитите и специализацията му започва. След като завършва се мести в Тексас, където от начало практикува в частна клиника. Три години по-късно обаче осъзнава, че доста се е претоварил с работа, която освен удовлетворяваща е била доста натоварваща и стресираща за него. Усеща, че е загубил баланса между работата, която по негови думи е била 80% от живота му тогава и личния му живот, който е бил 20%.

В момента, в който осъзнава, че не си е представял своя живот по този начин и че е загубил баланса, който за него е важен Едуард решава да напусне работата си в частната клиника, продава къщата си в Тексас, мести се в Далас и започва работа като контрактор. Това му е позволявало да работи три месеца, след което е имал възможност да си почива един или два месеца. През почивките си той започва да пътува, тъй като от малък една от най-съкровените му мечти е да пътува по  целият свят. Грижи се за деца с интелектуални и физически затруднения. А през последните няколко години от престоя му в САЩ се занимава с качествен контрол на здравеопазването в целия щат в министерство, което се грижи за хора с увреждания и по- възрастни хора. Там, той помага на щата да създаде протоколи така, че лекарите да следват всичките превантивни мерки, свързани със здравеопазването.

„Винаги съм знаел, че няма да се пенсионирам на нормалната възраст, тъй като исках да имам възможност и да се порадвам на нещата, които съм постигнал. През последните една-две години от престоя ми в САЩ осъзнах, че въпреки всички постигнати успехи, някои от които са били много над моите собствени очаквания нещо ми липсва. Подобно е на това, когато изкачиш планина. Чувстваш се много удовлетворен, прекрасно чувство е, но някак си е самотно там. Тогава реших, че искам да споделя своя успех с други хора. Исках да помогна на още хора да изкачат планината. Запитах се: „Къде би било най-добре да направя това?” Реших това да се случи в моя роден град, тъй като знам че там има още много талантливи, млади хора, които имат същите нужди, които аз съм имал, като млад човек, който се е трудил. Затова взех решение да посветя останалата част от живота ми на това да подкрепям хора от родния ми град, които се трудят и искат да успеят. През 2018 година се върнах във Видин и разбира се започнах да работя, за да реализирам идеята, която имах.”.

Още когато е на 14 години Едуард Тодоров знае, че иска да стане лекар. Някак си, целият му живот от вземането на това решение се завърта към правенето на добро. Неговата мечта - да бъде лекар, за да помага на хората е постигната. Но колко усилия се изискват, за да се случи това?

„За да осъществи мечтите си човек не може да остане само с мечтаенето и да очаква, че нещата ще се случат от само себе си. Според мен, за да постигнеш мечтата освен да мечтаеш трябва да имаш още няколко неща. Изисква се много труд, постоянство и търпение. Това е моята лична формула за реализиране на мечтите. За да достигна момента, в който съм завършил специализация и съм постигнал тази мечта за професионалната кариера, която съм имал 11 години съм бил пълен отличник в училище, като включим следването ми в университета 17, включвайки и специализацията стават 20 години, плюс две години подготовка за изпитите за специализацията ми. Това са 22 години, в които аз съм се трудил. Постоянство за мен значи всеки ден. Всеки ден съм чел в библиотеката, докато се подготвях за изпитите. От понеделник до събота, почивал съм си половин ден в неделя в продължение на две години. Трябваше да бъда и търпелив 22 години, докато постигна успех. Бих могъл да гарантирам на всеки, че, когато притежава тези неща той ще успява, независимо през какви трудности ще премине.”.

Зад идеята да реши да подкрепи младите хора от Видин обаче се крият няколко истории. Истории за моменти, в които Едуард също е имал нужда от подкрепа. Ще Ви разкажа една от тях. Когато е започнало явяването на предварителните медицински изпити му се е наложило освен такса за самият изпит да заплати и пътуване, тъй като и двата изпита не са имали центрове, които да ги организират в България. Първият му изпит е в Унгария и за финансовата част му помагат родителите му. С вторият изпит обаче нещата са различни. Баща му променя мнението си за неговото заминаване в САЩ и отказва да финансира явяването му на втория приравнителен изпит. Истинските му приятели, които вярват в него за съжаление не са имали финансовата възможност, за да го подкрепят, а познатите му, които са имали тази възможност не са се интересували особено от това да му помогнат за обучението му. Въпреки това обаче той не се отказва. Продължава да учи всеки ден и да се труди. Постепенно обаче напрежението нараства, тъй като наближава крайният срок за внасянето на таксата за изпита. В точно този момент се появява и подкрепата за него. Един ден той решава да посети свой приятел в университета. Спонтанно му хрумва идеята да посети своята преподавателка по патология и отива в кабинета ѝ. Тя се интересува от живота му след завършването и той ѝ споделя, че се опитва да се подготви за изпитите за специализация в САЩ, както и, че си търси спонсор, който да му помогне финансово за втория изпит. Тя на момента му е казала, че ще му помогне. Този жест завинаги остава в съзнанието му и дори споделя, че до някаква степен това, което прави той е просто да предаде нататък, подкрепяйки други млади хора, които имат нужда, така както е имал нужда и той, когато се е изкачвал по стълбицата на успеха.

Първите талантливи млади хора, които Едуард Тодоров решава да подкрепи са момичетата от платформата за събития и креативни решения Sтетика - Изабела Василева и Бела Антова. Когато се прибира във Видин отива на фестивал, който носи името „На вкусен фест сме! В парка”, състой се в парк Владикина Бахча. Впечатление му прави добрата организация и усмивките, които събитието е донесло на голяма част от хората, избрали да го посетят. Интересува се кой е организатора на фестивала, свързва се с двете момичета, които стоят зад събитието и провеждат разговор за идеите, които имат. Сподели, че го е впечатлил начина им на мислене и това, че искат да съживят социалния живот в град Видин. Решава да ги награди и обсъждайки възможностите заедно се спират на екскурзия  за двете по техен избор.

„Чувството, когато съм направил някакъв жест към талантлив млад човек не би могло да се сравни с нищо друго. За мен това чувство не може да се сравни с нито едно прекрасно чувство, което съм изпитал, когато съм успял да постигна нещо в професионален план. Съвсем различно, прекрасно чувство е, което някак си, след като премине ти се иска пак да го изпиташ. И идва един момент, в който нямам търпение да направя следващата добрина, точно заради това чувство.”.

Мнението ми, след като разговарях и с някои от младите таланти, които Едуард Тодоров е подкрепил е, че жестът, който той прави за тях им действа вдъхновяващо и ги мотивира да продължат напред дори, когато се намират в доста трудни моменти.

„Едни от най-големите ми успехи са на Националното многоезично състезание - тази година се класирах на второ място в страната с английски и френски... Преди две години се класирах на трето място в страната в състезание по английски език, на първо място в състезание за превод от английски език... С учителите ми се трудим доста и след това резултатът е изключително удовлетворяващ... Наградена съм с лаптоп, аз избрах тази награда. Имах нужда от малко и компактно устройство, което да мога да нося навсякъде със себе си... Това ме мотивира да продължавам и да участвам в още конкурси... Много по-продуктивна съм и дава резултат.“. Това споделя ученичката от ГПЧЕ „Йордан Радичков” Радина Кирилова.

Едуард Тодоров е пример за това, че делата действително говорят много повече за един човек от думите, които могат да бъдат написани или казани за него. Сигурна съм, че всички тези млади хора, на които той оказва подкрепа през последните години завинаги ще запомнят помощта, която той им е оказал.

„Сигурен съм, че когато един човек прави добрини това действа много заразно и още хора ще продължат това добро дело.”.

Освен темата за подкрепата която оказва на младите хора от Видин си поговорихме и за благодарността. Думата „благодаря” е най-любимата му българска дума.

„За мен тази дума не само звучи като мелодия, но има и огромна сила. Всеки път, когато човек каже „Благодаря!” за мен значи, че оценява добрината или добрините, които му се случват в живота. От личен опит знам, че, колкото повече я използвам, толкова повече добрини ми се случват. Бих бил щастлив, ако тази вълшебна дума се използва по- често от хората в моя град.”.

Това далеч не е цялата история на Едуард или Еди, както го наричат младите хора, които той е подкрепил, с които поддържат връзка и до днес. Със завръщането му във Видин се започва. Състезателни екипи, нови гребла за талантите по гребане, кинопрожекция за деца от Център за настаняване в село Ново село, скенер за дигитализиране на книгите за регионалната библиотека в град Видин, фотоапарат за талантливо момиче, показало чудесни постижения в клуба по дебати на ГПЧЕ Йордан Радичков”. Това е само една малка част от нещата, които Еди е направил за видинските млади хора през последните няколко години.

„Първоначално с мен се свързаха от училищното настоятелство и ми разказаха за Еди и за това, че той се занимава с това да помага на млади таланти, които имат амбиции да постигнат много. Така се свързахме, той ми разказа малко повече за себе си. Разбрахме се да излезем заедно с още едно талантливо момиче от училището ми. Уникално е, когато виждаш някой с толкова по-богат опит от теб да те приема за равен. Да иска да говори с теб, да повярва в теб. По този начин виждаш, че нещата, които правиш всъщност биват оценени, че хората забелязват това, че се гордеят с теб, радват се и искат да ти помогнат, за да продължаваш. От него може би най- вече ще запомня точно тази добрина. Той ми показа и ми доказа, че хората всъщност не са егоистични. Че все още има хора, които искат да си помагат един на друг, да помагат на младите таланти да се развиват и именно това ме мотивира един ден, когато имам възможност аз също да помогна на някой млад ученик, който тепърва се опитва да процъфти.”.

Това е част от разказа на Радина Кирилова за срещата ѝ с доброТвореца и за това как срещата с него я е променила. Но, тъй като съм човек, който обича да разглежда нещата от няколко гледни точки освен своята собствена ще Ви представя и тази на друго наградено от Едуард Тодоров талантливо момиче - Михаела Михайлова, на която той подарява фотоапарат. Нещо, за което тя мечтае от доста дълго време.

„Още при първата ни среща най-много ми направи впечатление, че беше дружелюбен. Опита се да разбере в по-голяма дълбочина как ние гледаме на мечтите си, по какъв начин се стремим към тях. За мен беше изненадващо, понеже не очаквах да се случи точно на мен. Смятам, че без него нищо нямаше да е същото в града ни. Мисля, че той заслужава най- голямото „Благодаря!”.

Сега, след като се постарах да представя колкото е възможно по-подробно и детайлно информацията за Еди бих искала да разкажа моите впечатления от срещите си с него. Защо казвам срещи ли? Защото, както той обича да казва: „Няма случайни неща!” От първата ми среща с него се засякохме поне още два или три пъти. Първото впечатление, което ми направи е, че, когато се срещнахме не започна направо с интервюто. Искаше да научи повече за мен, разказа ми и малко за себе си извън разговора, който записах и който използвах заедно с други източници, за да напиша този портрет. Наистина впечатление ми направи, че той не приемаше разговора ни като ангажимент. Ако трябва да бъда честна, докато вървях към уговореното място, на което трябваше да се срещнем си мислех, че интервюто с него ще мине за около 30 минути. Оказа се обаче, че моето предположение е измамно, тъй като разговора се проточи повече от час. Той  ме вдъхнови да продължа да следвам мечтите си, колкото и непосилни да ми изглеждат в дадени моменти. В края на срещата ни, когато си казахме „Довиждане!” той ми каза и нещо друго, което винаги ще остане като печат в съзнанието ми:” Никога не си мисли, че няма да успееш! Защото имаш всички необходими качества и аз вярвам, че ще успееш!”

Не мисля, че мога по някакъв начин да коментирам тези думи. Мога само да кажа, че от онзи момент ги връщам като на лента в съзнанието си, когато се чувствам притеснена и неуверена в способностите си.

Всеки от нас има мечти. След като изпълнява американската мечта и се завръща в родния си град за Едуард Тодоров се появяват две нови мечти.

„Първото нещо, което ми направи впечатление, когато се прибрах е, че хората в града рядко се поздравяват. Спомням си и нещо друго. Докато бях в Чужбина , когато българи ме питаха:” От къде си?” и аз им казвах: „От град Видин.” най-често репликата им беше: „Ей, много сте несгодни в тоя град!” След това казваха колко е красив града и всички други неща, с които е известен за българите. Тогава си помислих: „Не може ли да обърнем нещата  и да се превърне от градът, в който хората рядко са се поздравявали в най- дружелюбния град, където хората се усмихват и поздравяват по улиците, дори и да не се познават. Втората ми мечта е свързана с най-любимата ми българска дума „благодаря”. Бих желал тази вълшебна дума да се използва все по-често от хората в град Видин.”.

Това е Едуард Тодоров. Човек постигнал всички мечти свързани с професионалната си кариера, за които е можел да мечтае. Човек, който решава да отдаде остатъка от живота си в полза на другите. И го прави. Прави го, не, защото иска да се популяризира. Прави го, защото вярва, че има смисъл да твориш добро. Еди е вдъхновение за всички млади хора, които искат да преследват мечтите си и го правят. Той е пример за това, че от не особено голям град можеш да покориш света. Силната му зареждаща с позитивизъм енергия и борбеният му дух, който му е бил верен спътник по пътя към мечтата му е доказателство, че можем да постигнем всичко, стига да се борим достатъчно за него. А всички ние - младите хора във Видин можем да се гордеем с това, което той прави и един ден да тръгнем по неговите стъпки, защото няма по- хубаво нещо от това да предадеш доброто нататък. За Едуард Тодоров доброто е естествена част от живота му. Нещо, в което вярва и, за което се бори. Той вярва, че доброто ще побеждава докато има хора, които да се борят на негова страна и намират смисъл в него. А смисъла? Той е вътре в нас.

Източници: Радио Видин - https://bnr.bg/vidin, Shot by Antonina - https://www.youtube.com/watch?v=725YEbxVwOY

Материалът е изготвен от Нина Кирилова, ученичка в ПГТ „Михалаки Георгиев”, гр. Видин, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“

„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел 

Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR,  TBI InfoКатедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТ, Bulgaria ON AIRБНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bgTeen Station

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук