За силата на духа и как избираш да не се предаваш, въпреки всичко

379 преглеждания

Oт Зорница Цекова, ученичка в СУ „Васил Кънчов“, гр. Враца

Дълго се чудих как да представя човека, за когото искам да пиша. Разбрах за него чрез социалните мрежи. И така историята на виртуалното ни запознанство започна доста странно. Понеже карантината и социалната изолация се отразиха зле на всички  в един момент ми омръзна да гледам обичайните видеа в YouTube и ми се прииска да направя нещо различно. Случайно, или може би не, разбрах за героя на тази история. Първоначалната ми идея беше да направя интервю, което да е просто формално. Но проблемът, който се появи още преди да му пиша, беше как да му пиша. И по-важното, какво. Не знаех как ще реагира и какво ще си помисли. Дали съм с всичкия си? Защо точно от него да взема интервю? И след около три седмици чудене, някак си съдбата ме подтикна и му писах. А сега сигурно се питате какво стана с интервюто, то вече присъства в животите ни, макар и виртуално. Докато си пишехме и представа си нямах какви неща може да прави само с ума си.

Мисля, че дойде времето да разкрия героя на историята си. Името му е Иван Пеев. Той не е известен, поне самият той се определя като такъв. Роден е в града под седемте тепета и въпреки че не е от моя роден град, реших да разкажа историята му. Докато си пишехме и обсъждахме интервюто, съвсем случайно разбрах, че освен, че се занимава с YouTube, има страст към графичния дизайн, която  иска да превърне в професия. Дори го помолих да ми изпрати негова рисунка. Когато я изпрати, бях изненадана и то приятно. Рисунката приличаше на дяволче, но от добрите. Знам как звучи това. Ако трябва да бъда честна, доста ми приличаше и на анимационен герой. Но такъв, който тепърва ще бъде пуснат в някое филмче. Попитах го откъде му е дошла идеята да я нарисува, а той ми каза, че голяма част от вдъхновението му идва от приложението Pinterest. Там търси картини и рисунки и ги интерпретира чрез съзнанието си.

И така, интервюто мина, от там разбрах доста за него. Едно обаче не ми даваше мира. Любопитството ми. То ставаше все по-голямо с всеки изминал ден. Така разбрах, че прави рисунките си чрез illustrator, а през февруари и март взима сертификатите от SoftUni в категории illustrator и Design basics при това с отличен успех.

Иван  не може да говори, нито да се движи, но разбира и не се предава. Роден е с церебрална парализа. Ходи на физиотерапия. В неговото ежедневие му помагат неговите приятели и родители. Тази година завършва училище и сега гледа да се фокусира върху матурите, които са след по-малко от месец, не спира  обаче да се занимава и с YouTube. Сигурно се питате как го прави? Ами много просто! Използва програмата с глас „Гергана“ на Българската асоциация за българска лингвистика. Тя му помага и улеснява начина му на комуникация. Иван ми каза, че в самото начало го е било страх как биха реагирали хората на нещо подобно. Но сега прави интервюта и влиза в ролята на истински репортер в YouTube. Има интервюта с доста популярни лица от Интернет. Казва, че те го вдъхновяват до голяма степен и те са го подтикнали да се занимава с инфлуенсърството. Първото му видео е влог от почивката му в Гърция. Ако се питате дали го изгледах. Отговорът е: категорично, да! Каза, че тогава, когато го е правил, грам не е разбирал от видео обработка. Голяма част от мотивацията му е от неговите близки и приятели и въпреки че майка му е била скептично настроена в началото, сега го подкрепя с цялото си сърце. Иван разказва истории и ги представя по свой собствен начин. Няма много житейски опит, но това което прави, трябва да послужи за пример на всички ни. 

Сигурно се питате, каква е причината да разкажа точно тази история. Смятам, че в подобни времена хората имат нужда да чуят и да видят някой, който не само че не се предава, но и не се оплаква. Не защото няма правото на това, а защото не иска. Спомнете си последния път, когато бяхте благодарни за въздуха, който дишате, спомнете си последния път, когато се събудихте и бяхте благодари за това, че можете да станете от леглото. Иван не иска да се предава и има и призив към всички хора, които някога ще прочетат това. Той иска всички да разберат, че хората с увреждания могат абсолютно същите неща като всички останали. Да, с малко повече усилия, но се справят.

Бъдете благодарни за всичко и помнете историята на Иван Пеев, момчето от Пловдив…

Снимки: Иван Пеев - личен архив

Материалът е изготвен от Зорница Цекова, ученичка в СУ „Васил Кънчов“, гр. Враца, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“

„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел 

Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR,  TBI InfoКатедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТ, Bulgaria ON AIRБНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bgTeen Station

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук