Мисия: Да обичаш децата

986 преглеждания

От Елина Спасова, ученичка в СУ „Васил Кънчов”, гр. Враца

Тя е част от моя живот вече близо десет години. Присъства във всекидневните ми учебни занимания, но и във важните моменти, които са запазени за най-близките ми хора. С нея споделям успехите и проблемите си, страховете и мечтите си. Понякога получавам упреци, а друг път - подкрепа, но винаги искрено и с много обич. Тя е такава за още много деца - по-малки и вече по-големи. Има много учители, достойни за уважение, но тя е различна.

Виждала съм я да купува закуски и подаръци на децата, с които работи. Виждала съм я да ги прегръща, като нейни деца,  да ги държи за ръка - такива, каквито са - изцапани, плахи, с жални очи. Виждала съм я да се радва на всяка трудна крачка напред, която правят нейните ученици. Госпожа Илона Томова е ресурсен учител в Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование (РЦПППО) във Враца. Тя е учителка по английски, завършила е и психология. Млада и красива, креативна, силна и всеотдайна жена, която е готова да направи и невъзможното, за да види усмивките на тези, които най много обича - децата, с които работи. Всеотдайна и непреклонна е в усилията си всеки да разбере и приеме, че всички деца трябва да бъдат обичани.

От много малка съм част от Ресурсния център и съм се срещала с много деца, които имат здравословни проблеми. Това им създава трудности и с усвояването на учебния материал в клас. Наричат ги деца със специални образователни потребности. Ролята на ресурсните учители е да помагат на децата в тяхното развитие, да ги научат да се справят с всекидневните си задължения. Затова се организират много събития и развлечения, които стимулират децата и ги карат да се чувстват истински щастливи, докато в същото време учат полезни, забавни и интересни неща. Инициаторите на тези събития са госпожа Илона и другите учители, с които тя работи.

Аз самата имах трудности в училище, което беше повод да се срещна с госпожа Томова. Започнах да уча с нея още от първи клас и така продължаваме и до ден днешен. За мен тя е моята СУПЕР госпожа, която се бори заедно с мен със злите сили в упражненията по английски и в задачите по математика. Не съм я виждала сърдита или намръщена. Дори когато е строга и взискателна, тя съумява да е мила и спокойна. Тя не просто учи с мен, тя е и най-добрият слушател, с когото обсъждам проблемите си. Мога да й доверя неща, които ме вълнуват не само в училище. Готова е да ме мотивира и да ми вдъхне кураж във всеки един момент. Неведнъж ме е виждала разплакана по различни причини и неведнъж ме е прегръщала, изричайки думите „Всичко ще бъде наред!“. Тя ми вдъхва увереност да правя нещата, които истински обичам - като писането. Още от първи клас госпожа Илона се възхищаваше на историите, които създавах. Постоянно повтаряше, че имам голямо въображение и че трябва да ги записвам. Така започнах да пълня със стихове една тетрадка, която по-късно загубих, но и сега продължавам да пиша.

Получавам подкрепата ѝ и в общуването си с другите - често не разбирам хората и техните взаимоотношения. Понякога, когато се карам с приятелите си, ми се случва да си задавам въпроси, да търся причините, правейки сложни анализи. В такива моменти винаги търся съвети от госпожа Томова, защото знам, че тя ще се опита да насочи разхвърляните ми мисли, да ме измъкне от сложните ситуации, да ми подскаже посоката. Тя ме накара да осъзная, че невинаги се случва това, което искаме. Но ме научи и да вярвам, че след всяко лошо нещо идва нещо добро и че все някога всичко отива на мястото си.

Съвсем наскоро г-жа Томова успя да ме изненада дори и в условията на пандемия. Беше един обикновен ден, в който пишех домашните си уморена от многото задачи. Телефонът иззвъня и госпожата ме помоли да се покажа на прозореца. Долу стояха госпожа Илона и госпожа Павлова (която беше мой логопед) с огромни плакати. На най-големия пишеше „Справяш се страхотно, продължаваме!“. Държеше го госпожа Илона. „Не си сам!“ и „Ти си ОК!“ - другите две послания, които носеше госпожа Павлова. Вдъхнаха ми вяра, че болестта ще премине и че постепенно ще се върнем към нормалния си живот. После разбрах, че специалистите от Ресурсния център са посетили и други свои възпитаници, за да направят същото - да вдъхнат кураж.

Не се срамувам, че съм част от Ресурсния център, в който помагат на деца със специални потребности. Напротив. Мога открито да споделям истории и за говоря за това. Приемам Ресурсния център и хората в него за едни от най-близките си хора. А госпожа Илонка ще си остане моята СУПЕР госпожа не само в училище.

Хайде напарвете си и вие един успешен PR, а?

Материалът е изготвен от Елина Спасова, ученичка в СУ „Васил Кънчов”, гр. Враца, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин