„Околобългарско“ - нека спасим държавата си

1849 преглеждания

От Християна Тасева, ученичка в СУ „Иван Вазов“, гр. Плевен

Младите хора са бъдещето. Колкото и да е клиширан този израз, определено е верен. Защото в техни ръце е ключът към събитията, които очакват обществото ни. В техни ръце е евентуалната промяна, която може да бъде постигната. Но малцина решават да хванат тази сила и наистина да започнат да я използват. Това обаче не важи за младежите от „Околобългарско“. Това е мисията, на която са се посветили.

Първо, нека ви разкажа какво е „Околобългарско“ всъщност:               

„Ние сме млади и активни българи, които работим за създаването на позитивна промяна в българското общество.“.

Това са думите, които можете да откриете под описанието на страницата им във Facebook. Това са думи, които обаче не могат да поберат големината на делото, което тези младежи всъщност извършват. Защото те търсят и намират причини да останат в нашата страна, но не само - показват ги на другите хора, за да дадат и на тях повод да погледнат държавата ни от друг ъгъл. Да видят реалното положение в нея и онези хора, които правят голямо добро, но с малка гласност, защото няма кой да застане зад делото им. И така това дело остава на заден кадър. Но защо трябва да е така?

Тези младежи променят това и показват пред обществото какви хора всъщност се борят за по-добро бъдеще. Всеки казва, че положението в страната е лошо, че няма как нещата да бъдат поправени, защото никога досега хората не са се справяли с неща като ниските заплати, корупцията, мизерията, разнебитеността и т.н. Но всъщност начин има и тези плевенски млади личности, и не само плевенски, създават „Околобългарско“ с целта да докажат това.

Но кои всъщност са тези младежи?

Ванин Нейков (Плевен), Виктор Цолов (Плевен), Антонио Йорданов (Плевен), Жанин Ал-Шаргаби (Плевен), Антонина Лозанова (Видин), Елена Атанасова (Пловдив), Камелия Симеонова (Плевен).

Може тези имена да не ви говорят нищо, но това е единствено загуба. Защото те са активни млади граждани, работещи по един от, бих казала, най-амбициозните проекти, които съм срещала. Нека проверим нещо друго обаче.

Чували ли сте имена като Филип Цеков, Антонина Лозанова, Борис Бонев, Димитър Пецов, Юлиана Попдимитрова и т.н. Ако сте ги чували, браво - мога само да ви похваля. Ако ли не обаче причината аз да разбера за такива личности е точно „Околобългарско“. Тези хора, и много други, разбира се, са извършили дела, достойни за адмирации и възхищение. Тези хора са доказателство, че можем да се борим с всичката неправда, която виждаме и искаме ли нещо - способни сме да го постигнем. Промяната може да бъде в наши ръце, стига да пожелаем. Доказват го, защото това са обикновени хора, извършили необикновени добрини. И могат да ни служат за пример.

Проведох разговор с Жанин от „Околобългарско“ и тя ми разказа как е започнало всичко и от къде е дошла идеята за това:          

„Ванин е може би този, който ни организира. Той беше говорил с жена, която беше казала, че няма проблеми, всичко в страната върви добре и се развива. Ние осъзнахме, че може би, нашата гледна точка е доста „наша си“, и след като не сме се запознали с достатъчно хора, няма как да сме сигурни, че нищо не е наред. Все пак бяхме и по-малки тогава. И решихме да не се водим по обичайното: „един мисли това, друг мисли онова“, а да се запознаем с най-много възможни истории на различни хора и тогава да си изградим някаква преценка.“.

Малко са хората, които решават сами да вадят изводите си, вместо да съдят по това, което са чули от телевизора. Малко са хората, които не се уповават на стереотипите, а разчитат на нещо само когато то е проверено и доказано. А тези деца, защото в началото на проекта си наистина са били такива, те - въпреки възрастта си, решават да постъпят точно като възрастни и да вземат нещата в свои ръце.

Попитах я и какво всъщност са се стремели да постигнат, какъв резултат са очаквали и какви цели са гонели в началото. Отговорът ѝ ме зарадва, понеже е хубаво да гледаш как младежи се борят за своето бъдеще. Ето и какво ми отговори тя:

„Като цяло искахме няколко неща. Първо - да опознаем каква е ситуацията в България. Говори се, че е доста зле, че има най-различни проблеми, но искахме все пак да го видим. Да видим как живеят хората в страната, дали наистина няма някаква светлина: хора, които правят добри неща. Второ - да се запознаем с такива, ако ги има, да завържем контакт, за да могат те да се чувстват сякаш не са пренебрегнати, а има някой, който вижда какво те правят, интересува се от добрините, които подобни ангажирани хора вършат за обществото. Да успеем да ги уважим. И третото, което искахме да направим, бе да покажем тези позитивни примери, за да види обществото, че все пак има някого, опитващ се да разреши редица проблеми в страна ни и можещ, постигащ промяна.“.

Това и успяват да извършат „Околобългарско“, издавайки два филма. В единият филм те целят да кажат, че ако само бягаме от държавата си - не можем да я променим, а ако се борим - промяна ще има. И го доказват нагледно, при това с примери от ежедневието. Примери за хора, решили да направят точно това: да не напускат държавата и да се борят за идеите си, за едно по-добро утре. Да се борят за добруването на родината си.

Щом гледах този филм, аз осъзнах на колко хора може би тези младежи са повлияли. На колко хора са показали, че могат да се борят. На колко завършващи ученици са успели да дадат ориентир, че в страната ни не е толкова лошо и не останем ли в нея - тогава ще стане. И най-важното - „Околобългарско“ винаги изказват реалните проблеми и лошата обстановка, изказват фактите, ала и доказват след това, че има кой да се бори с всичко това. И показват тези хора. Показват и такива, които имат интересни и вдъхновяващи истории да разкажат. Говорят за историята ни и преосмислят фактори от нашето минало, които и до ден днешен са проблем. Работят по бъдещето.

Както казва Антонина Лозанова в последното си обръщение към зрителите и читателите на страницата им:

„Време е да направим нещо по въпроса. Българите от преди 100 години са имали значително по-сериозни проблеми. Но са вярвали, че разрешаването им зависи само от тях. Издигнали са национален идеал, зад който голяма част от обществото е застанало. Борили са се за по-добро бъдеще и донякъде са го постигнали. Преди 100 години нашите предци изгубиха своята вяра, изгубиха своя идеал и се отдадоха на апатията. Време е нашето поколение да продължи от там, откъдето нашите предци спряха. Време е да посеем нови ценности - на вяра, борбеност, активност, смелост и надежда. Трябва да се борим от принципите за законност, хуманност и справедливост.“.

Нейното обръщение изказва много други неприятни факти от нашето ежедневие и изказва доста добри позиции също. Но от „Околобългарско“ смело заявяват, че искат да останат да живеят в нашата държава. Изказват и фактите, че възможност това да се случи под добри условия, няма. Те обаче са осъзнали, че промяната зависи изцяло от нас - гражданите, и застават зад тази своя позиция смело и гордо.

Техните планове за бъдещето, които виждат като решение на проблемната обстановка из страната ни в момента, са изказани и в обръщението на Антонина, и Жанин ми ги сподели също:

„Искаме да продължим да изграждаме мрежа от амбициозни хора. Да продължаваме да се срещаме с нови хора, да показваме добрите примери, както и самите ние да бъдем такива.“.

Всичките им видеа могат да бъдат открити на тяхната страница, а те са доказателството за извършеното. Това са всичките им добри дела, събрани на едно място. Те са средството, чрез което са го извършвали досега и ще продължават все така. Да дават гласност и популярност на хора, които дори не я искат, но въпреки това я заслужават. На хора, чиито истории трябва да бъдат чути, за да знае народа ни, че имаме качествени примери за подражание в нашето общество. И самите „Околобългарско“ чрез своя своеобразен подвиг се превръщат в точно един от тези качествени примери.

Когато попитах Жани за равносметка относно направеното от тях досега, отговорът ѝ беше:

„Мисля, че успяхме да се запознаем с много хора, установихме контакти, които ни помогнаха да имаме по-широка гледна точка. Но също така успяхме да излезем от нашия си балон и да покажем на други хора това, което сме видели. Успяхме да покажем на хора, които нямаше да знаят тези истории, нямаше да са ги чули, ако не им ги бяхме показали. Смятаме, че успяхме да им покажем нещо ново за страната, да им върнем тази идея, че нещо е възможно, че хора правят и постигат различни неща в страна ни.“.

И има още едно доказателство относно това, че всъщност не говорят на въздуха, а има чуваемост. Млади хора проявяват интерес към тяхната работа, а те от своя страна продължават да търсят привърженици, за да могат заедно да постигнат нещо.

Това са едни достойни примери и за своята възраст - в момента всички представители на „Околобългарско“ са студенти, те все пак са толкова активни и загрижени за нашата страна.

А не бива ли всички ние да сме такива?

Действията, които те подтикват и убежденията, които предават - че трябва да се действа, трябва да ни послужат като двигател. И донякъде могат да бъдат повод за срам. Защото едни деца са по-активни и по-вдъхновени да помогнат на държавата си и се борят по-усилено и безотказно за нея, отколкото възрастни, които би се очаквало да го правят. Тяхното дело е нещо изключително и се радвам, че мога да бъда свидетел на работата на хора като тях.

Защото те се борят. Действие, което много хора отдавна са забравили. А не бива. Борете се и вие!

Политически страсти

Снимки: „Околобългарско“

Материалът е изготвен от Християна Тасева, ученичка в СУ „Иван Вазов“, гр. Плевен, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто

„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел 

Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR,  TBI InfoКатедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТ, Bulgaria ON AIRБНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bgnoviteroditeli.bgTeen Station

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук