Гласът от отвъдното, който само чистата душа успя да чуе - баба Митра

1335 преглеждания

От Ивана Гошева, ученичка в 7 СУ „Кузман Шапкарев“, гр. Благоевград

Ще разкажа история за една обикновена жена и за нейната необикновена съдба, която буди в мен гордост и възхищение. Съдбата я избрала да остави запомнящ се пример не само за своя род, което си е нещо естествено, но и за по-широкото тогавашно селско общество, което се занимавало с нея и години след като тя била прибрана от Бога и може би от нейния небесен светия-покровител, възкръснал за вярата на много хора благодарение на нея. Коя е тя - моята прабаба Митра.

Особено усещане завладява душата ми на едно определено място - връх Свети Димитър, намиращ се в Хаджидимово. Това е място отдалечено и забравено от хората, но толкова красиво заради планините и природата, които го заобикалят, заради бушуващата река, пееща своите песни. Забравям врявата на деня, в далечно ехо се превръщат гласовете от делника ми. За един миг забравям за тревогите и грижите, които са част от съсипващата рутина на ежедневието. Чувствам се поставена върху някакъв небесен трон и всичко от простия земен живот стои в краката ми. Усещам свободата, за която толкова копнея. Тук невидима стълба на вярата свързва земята и небето. Високо място, в което звучат ясно гласовете на миналото, заредено с невидима космическа енергия. Един загадъчен олтар на вярата с името на солунския великомъченик Димитрий Мироточиви, покачен от старите българи близо до небето, което и тук озарява пространствата на България. В мрака на робството се загубила паметта за това огнище на вярата. Неговата мисия била да свестява и да съхранява българския дух. Щастлива съм, че благодарение на прабаба, аз имах възможността да се докосна до това вълшебно място.

Дошло началото на XX в. и святото място Св. Димитър решило да проговори с небесен глас на жителите на тогавашното село Долна Сингартия. Този глас бил чут от жена от Средната махала, чийто живот, почтеност, трудови усилия и вяра сякаш са я подготвяли през всичките й години за това. Жената се казвала Митра Шалева, а това, което тя сторила след небесното послание, чуто от нея насън, свързало достойно нейната съдба и съдбата на целия ни род. Митра Шалева била забележителна жена. Тя била много сръчна и всичко, с което се захващала, го вършела перфектно. Била подреден човек и обичала да командва. Но околните възприемали тази й способност по-скоро с доверие, отколкото със съпротива. Защото имала винаги готов план за всичко, с което се залавялонейното многолюдно семейство. От най-дребното, до най-важното. Вглеждала се внимателно в децата си, докато превивали гръб из тютюневите ниви. Била наблюдателна и анализираща. Лесно се впечатлявала и бивала силно респектирана от хора, чийто ум бил достоен за уважение. В семейството мнението й доминирало, както в плановете и инициативите. Спомням си, когато дядо ми разказваше за нея. Той я описваше по следния начин: Сплитала леко сивкавите си коси на две тънки плитки. Лицето й - сухо, погалено силно от лъчите на слънцето, греещо над полята, където безспирно работела. Ръце - сухи и изморени заради тежката работа. И очи големи, като орех, водещи към чистата й душа. Не се усмихвала често, изглеждала сериозна и стабилна жена, но сърцето голямо, колкото вселена.

В края на живота си тя паднала, покосена от тежка болест. Съзнанието й било изтощено, тялото и също. Не успявала да се противопостави на неканената гостенка, но една вечер сънувала съдбоносен и пророчески сън. Свети Димитър стоящ върху червен кон, със светещ ореол около главата и със златна юзда в ръцете. Надвесен над постелята й, той й казал: „Митро, Митро! За къде си се упътила, не ти е време. Немой бързаш, за тебе няма още отворено място тука. Да знаеш какви тежки камъне са ме потиснали и ти със слабите си сили ще ги отместиш. Да има кой и на мене свещ да ми запали, метани да ми чини, служба да ми отслужи!“. Казал й още светецът в съня, че тя е избрана да стори това, заради силната й вяра и, макар по-тъмно да върви към все още неизвестното за нея място - пътят й ще бъде осветен, сякаш слънце, а не луна блести в небето. За чудо на близките още на другата сутрин се видяло, че баба Митра е „прескочила трапа“. Върнали се силите й и една нощ взела мотиката и тръгнала да изпълни мисията, възложена й от светеца. Светлият път я завел право на връх Свети Димитър. Мотиката сякаш сама започнала да изравя камъните и скоро прозвъннал почернял от дългото си пребиваване под земята на някогашния параклис - железен кръст. Близо до него, обвити в полуизгнили парцали, ръцете и напипали две икони. На едната - изобразен самият Св. Димитър върху червения си кон, със златна юзда в ръцете, на другата - с петно от обгаряне в средата и пречупена на две - Божията Майка с Младенеца.

Тръгнала й слава на лечителка и пророчица. Хората й се доверявали, когато имали нужда от помощ. Със своята почтеност и харизма тя спечелила сърцата им. Започнали да я посещават болни хора, които оздравявали, заради лечебните й сили. Добротата и отношението, с което подхождала към хората, било различно. Искреността, изписана, по лицето й била неописуема. Успяла да излекува стари и млади. Тя била вдъхновител за жителите в селото, защото с добрите си дела, показвала, че доброто съществува само трябва да отворим сърцата си за него. В онези така мрачни времена, хората са имали нужда точно от това - надежда, в която те да не спират да вярват. Тя била лъча надежда в сърцата им. Колкото и невероятно да е за поразените ни от прекомерния материализъм глави, тя непрекъснато била съпътствана от светлата сянка на солунския великомъченик, който й нашепвал пророчески слова от небитието. Може би нелогични, може би странни неща се случвали около баба Митра, но все насочени към добро, към постигане на истината, към просветления, които отваряли нови възможности. Нейната история е силно вдъхновяваща за мен. Тя успя да остави част от себе си в душата ми и запомняща следа в съзнанието ми. Въпреки, че не я познавам лично, аз я усещам близо до мен. От историята й разбирам, че изходът винаги е възможен, само ако човек дълго се стреми и с усилия, вяра и труд, достига до крайната цел.

Проявила в живота си качества, необходими, за да се чуе този глас навсякъде, където е нужно - решителност, доброта, природно развит ум и дълбока, идваща направо от душата вяра, прабаба поставя началото на нашия силен и вярващ род. У днешните потомци на рода ще открием продълженията на тези качества. Добри, решителни в делата си, почтени и горди с миналото на дедите ни. Баба Митра е белязала с особен, скрит знак кръвта ни. И така, макар че отдавна я няма, тя е поела и своя особен ангажимент и своя продължаваща във времето отговорност, че наследниците й няма да я предадат, че няма да я посрамят.

Иска ми се да вярвам, че баба Митра бди над нас и се гордее с това, в което сме се превърнали. И по необясним за нас начин направлява житейските ни посоки за доброто на рода, което пък, в някакви мащаби означава и за доброто на България.

Страхът от неясното бъдеще, будещо у хората въпроси, на които няма отговор

Материалът е изготвен от Ивана Гошева, ученичка в 7 СУ „Кузман Шапкарев“, гр. Благоевград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“

„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел  и с любезното съдействие на: TBI Info

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТ, Bulgaria ON AIRБНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bgnoviteroditeli.bgTeen Station

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук