На 7 август 1927 година светът става свидетел на събитие с далеч надхвърлящо инженерно и инфраструктурно значение. В този ден тържествено е открит Мостът на мира (Peace Bridge) – внушителна аркова конструкция, прехвърляща се над бистрите води на река Ниагара и свързваща Буфало, Ню Йорк, със селището Форт Ери в провинция Онтарио, Канада.
Със своето име, със своята функция и с впечатляващата церемония, събрала елита на двете страни, този мост се превръща в нещо много повече от свързваща пътна артерия – той е жив символ на мира, доверието и сътрудничеството между две от най-старите демокрации в западния свят.
Въпреки че идеята за постоянна автомобилна връзка между САЩ и Канада в района на Ниагара съществува още от края на XIX век, едва през 1925 г. тя започва да се материализира. Международната съвместна комисия на двете държави дава зелена светлина за изграждането на мост, който да поеме нарастващия трафик и да допълни железопътните съоръжения в региона. Проектът е поверен на талантливия американски инженер Едуард Лупфър, чиято визия включва комбинация от елегантни арки и здрави метални конструкции, съчетаващи естетика и функционалност. Строителството започва през 1925 г., като за рекордно кратко време – малко над две години – мостът е завършен. На 13 март 1927 г. първият автомобил прекосява новото съоръжение в символичен жест на обединение.
На 7 август 1927 г. над 100 000 души се събират от двете страни на границата, за да присъстват на тържественото откриване на Моста на мира. Церемонията се превръща в изключително международно събитие, чието значение надхвърля архитектурата и транспорта. Сред официалните гости, които присъстват са: принцът на Уелс Едуард (по-късно крал Едуард VIII), брат му принц Джордж, канадският премиер Уилям Лайън Макинзи Кинг, британският министър-председател Стенли Болдуин, вицепрезидентът на САЩ Чарлз Дауес и губернаторът на Ню Йорк Ал Смит. Слова за мир, единение и бъдещо сътрудничество звучат от трибуните. В речта си принц Едуард подчертава:
„Този мост не е просто конструкция от стомана и бетон. Той е обещание – за мир, приятелство и споделени ценности.“
Церемонията се предава по радиото в САЩ и Канада – едно от първите международни радиопокрития по онова време, което достигнало слушатели в почти всяко кътче на Северна Америка. Военни оркестри, хор от 200 души и дори заря подсилват величествената атмосфера.
Peace Bridge е истинско инженерно чудо за времето си. С обща дължина от 1 770 метра, мостът се отличава със здрава, но елегантна структура. Над канала „Black Rock“ минава стоманена решетъчна конструкция от тип Parker, докато централната част над Ниагара е съставена от пет грациозни стоманени арки. Използвани са: над 9 000 тона конструкционна стомана, над 800 тона бетон, и десетки хиляди часа труд на работници от двете държави. Мостът е проектиран да поема както пешеходен, така и автомобилен трафик – по това време новост за междуграничните съоръжения. До ден днешен той играе ключова роля в търговията между САЩ и Канада, като по него преминават над 1 милион камиона годишно.
Името му не е случайно. „Мостът на мира“ се появява в епоха, когато двете държави се стремят към траен мир, след напрегнатото минало от Войната от 1812 г. и световните конфликти, белязали началото на XX век. През 1934 г., поради финансови затруднения на частния оператор, контролът над моста е поет от двустранна публична комисия – Buffalo and Fort Erie Public Bridge Authority, която и до днес го поддържа. През 2005 г. мостът получава и модерно допълнение – LED осветление, което променя цветовете си според национални празници и събития. Тази осветена дъга над Ниагара нощем напомня за светлината на разбирателството между народите.
Почти век след откриването си, Мостът на мира продължава да изпълнява своята мисия – не само като логистичен коридор, но и като символ на трайното приятелство между Съединените щати и Канада. Той е напомняне, че понякога най-устойчивите връзки не са само от стомана и бетон, а от доверие, история и човешка воля.
На 7 август 1947 г., легендарният норвежки изследовател Тур Хейердал и още пет негови спътници достигат до остров Туамоту в Полинезия. Те плават на сала „Кон-Тики“, който е изграден балсови трупи, по модел на използваните в древността салове. Експедицията тръгва от град Каляо в Перу и за 101 дни изминава 8000 километра през Тихия океан.
 На днешния ден: Завършва тихоокеанското плаване на Тур Хейердал |
