На 25 август 1609 г. във Венеция се състои събитие, което остава завинаги вписано в историята на науката. Италианският учен Галилео Галилей, преподавател в Университета в Падуа, представя на венецианския Сенат свое ново изобретение – телескоп, способен да приближава далечни обекти с непозната до този момент яснота.
На пръв поглед това е просто оптичен уред, съставен от тръба и две лещи. Но в ръцете на Галилей той се превръща в инструмент, който ще промени начина, по който хората виждат света – и вселената.
Галилей не е първият човек, който чува за устройство, увеличаващо предметите. В Нидерландия вече са известни примитивни „шпионски тръби“. Но когато слухът за тях достига до Италия, Галилей веднага разбира потенциала на тази новост. С помощта на собствените си знания по математика и оптика, той изработва по-съвършена версия – телескоп, който увеличава образа осем до девет пъти.
За един преподавател, чието възнаграждение често не стига, това е и шанс да покаже полезността на науката и да получи подкрепа от влиятелни покровители. Венеция – търговска морска сила – вижда в подобно устройство стратегическо предимство: наблюдение на далечни кораби, навигация в лагуната, военни предимства.
Мястото е символично избрано – камбанарията на базиликата „Сан Марко“. От височината ѝ сенаторите и дожът Леонардо Донато поглеждат през тръбата на Галилей. Изведнъж далечните сгради на Мурано, хората по улиците и корабите в лагуната се разкриват в детайли, сякаш са на една ръка разстояние. Удивлението е толкова голямо, че мнозина разбират – това не е просто играчка, а прозорец към нови възможности.
В знак на благодарност Сенатът удостоява Галилей с пожизнена катедра в Падуа и удвояване на заплатата му – рядко признание за човек на науката в онова време. Тази подкрепа му дава свобода да насочи вниманието си към небето, вместо единствено към земните приложения на телескопа.
Само няколко месеца по-късно Галилей започва наблюдения на нощното небе. Той вижда кратери и планини на Луната, открива четирите най-големи спътника на Юпитер, наблюдава фазите на Венера и разбира, че Млечният път е съставен от безброй звезди. Всички тези открития публикува през 1610 г. в прочутия си труд Sidereus Nuncius („Звезден вестител“) – книга, която разтърсва устоите на тогавашната космология.
Демонстрацията на Галилей има отражение далеч отвъд самия телескоп – човечеството за пръв път получава инструмент, който отваря врата към модерната астрономия. Небето вече не е недостижим купол, а свят, който може да бъде изучаван, измерван и разбран.
Но телескопът не е само научен символ – той е и практическо откритие. Във времена, когато Венеция разчита на морската си мощ, възможността да различаваш кораби часове преди да стигнат брега е безценна. Науката внезапно придобива политическо и стратегическо значение – тя се превръща в инструмент на властта и търговията.
За самия Галилей този ден е повратна точка. От уважаван преподавател в Падуа той се издига до фигура с международна известност. Подкрепата на Сената му осигурява свобода да насочи поглед към небето – и да открие светове, за които никой дотогава не е подозирал. Същевременно именно този успех поставя началото на неговия сблъсък с установените догми и с властта на Църквата.
На 25 август 1947 г., Великото народно събрание на България, ратифицира мирния договор на страните от Антихитлеристката коалиция, който е подписан на 10 февруари същата година в Париж.
 На днешния ден: Великото народно събрание ратифицира Парижкия договор |
