На 1 септември 1898 година в град Прилеп, тогава част от Османската империя, се ражда Димитър Талев – един от най-значимите български писатели на XX век, чието творчество оставя дълбок отпечатък върху българската литература и културна памет. Роден в семейство на майстор железар и ковач, Талев израства в среда, където трудът и дисциплината са ценности, предавани от поколение на поколение. Брат му Георги Талев е известен революционер от Вътрешната македоно-одринска организация, а ранната загуба на баща им оказва силно влияние върху характера и светогледа на младия Димитър, възпитавайки у него усещане за отговорност, постоянство и морална устойчивост.
Образованието на Талев преминава през множество градове и трудни условия, отразявайки бурните исторически времена. Той учи в Прилеп, Солун, Скопие и Стара Загора, като завършва гимназия в Битоля през 1920 година. Следват години на допълнително академично развитие: медицински науки в Загреб, философия във Виена и завършване на славянска филология в Софийския университет през 1925 година. Тази широка образователна основа формира у него изключителна културна и историческа чувствителност, както и способността да анализира човешките съдби в контекста на националната история.
Литературният път на Димитър Талев започва в началото на 20-те години, когато работи като журналист и редактор във вестниците „Македония“ и „Зора“. Талев бързо се утвърждава като изключителен разказвач на съдбата на обикновения човек, борещ се със социалните и историческите предизвикателства на своята епоха. Неговата тетралогия – „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“ – е шедьовър на българската литература, проследяващ живота на македонските българи и тяхната борба за свобода, културно самоутвърждаване и морална отговорност. В тези произведения историята и личният човешки драматизъм се преплитат по начин, който прави творчеството му вечен мост между миналото и настоящето.
След 1944 година животът на Талев претърпява значителни изпитания. Арестуван и интерниран по време на политическите промени в България, той преживява тежки условия в лагери и изолация. Тези изпитания обаче не успяват да сломят неговия дух; напротив, те засилват неговата отдаденост на литературата и историческата памет. Талев продължава да пише с неподправена искреност, обогатявайки българската култура с произведения, които днес се считат за класика.
Димитър Талев умира на 20 октомври 1966 година, оставяйки след себе си богато литературно наследство, което продължава да вдъхновява поколения читатели. Книгите му са преведени на множество езици и достигат до читатели по целия свят, защото в тях оживяват универсалните теми за човешката свобода, нравствената отговорност и любовта към родината.
На 1 септември, отбелязваме рождението на писателя, който с перото си съумя да съхрани историята, културните ценности и духовната идентичност на българите в Македония и отвъд. Талев остава символ на силата на словото, което успява да преодолее времето и да говори на сърцата на поколенията.
Днес името на Димитър Талев носят улици и училища в редица български градове, както и регионалната библиотека в Благоевград. ЮНЕСКО обявява 1998 г. за година на Димитър Талев заради приноса му към световната култура.
На 1 септември нацистка Германия напада Полша, действие, което е последвано от обявяване на война от страна на Англия и Франция срещу Третия райх. Датата е приета за начална за най-големия и опустошителен конфликт в историята на човечеството.
 На днешния ден: Започва Втората световна война |
