Автобиографията на легендата Рони Джеймс Дио излиза и на български (откъс от книгата)

356 преглеждания

Легендарният изпълнител започва да събира мемоарите си малко преди смъртта си през 2010 г.

Легендата от Rainbow, Black Sabbath и Dio - Рони Джеймс Дио - започва да пише своята автобиография малко преди смъртта си през 2010 г., но така и не успява да я завърши. С тази нелека задача се нагърбват неговият близък приятел и влиятелен музикален журналист Мик Уол, автор на бестселъри, посветени на Metallica, AC/DC, Боно и на самите Black Sabbath, както и съпругата му - Уенди Дио. Книгата се появяви на пазара  през юли  2021 и мигновено привлича вниманието на почитателите на великия музикант.

През октомври Rainbow in the Dark. Aвтобиография  или една от най-дългоочакваните музикални автобиографии се появява и на български език в превод на Коста Сивов.

В своите мемоари Рони описва най-важните хора и събития, които са му помогнали да се изгради като музикант и като личност - близките приятели музиканти, баща му, който още като малък му казва да си избере музикален инструмент, за да се научи да свири и да стане добър човек, жената, която застава до него и го подкрепя в цялата му кариера, партньорството с невероятни таланти като Ричи Блекмор и Тони Айоми. Певецът разказва открито и за някои от грешките, които е допуснал, за конфликтите, за пикантните подробности в живота на рок звездите. Ще научите за мафиотския произход на името Дио; за това как Рони въвежда в хеви метъл културата култовия знак с рогата; за катастрофата, която едва не коства живота му още преди да е започнал да се изкачва по пътя към славата.

Но ще научите и как са били създадени някои от най-значимите песни и албуми в историята на рока и хеви метъла.

Rainbow in the Dark. Aвтобиография е откровената изповед на един човек, постигнал мечтите си, открил любовта на живота си и призванието, което му е помогнало да вдъхновява поколения наред фенове по целия свят. Това е история за силата на любовта и верността, за мечтите, амбициите, приятелството и трънливия път към славата. За музиката като изкуство и капаните на музикалната индустрия. За битката със собственото его и за сблъсъка на характери в един свят, обитаван от величия.

„След около четиресет секунди от колоните се стовари като светкавица във формата на вилица чудовищен риф. Никой друг китарист в историята на рока не може да измисли нещо подобно. Рифът беше тежък и изчистен, но светеше като фар. Преди песента да стигне до средата, преди дори Тони да успее да ме попита какво мисля, вече пишех изникналите в главата ми строфи:

В мъгливата сутрин, на ръба на времето, изгубихме изгряващото слънце, нашия последен знак...Рони Джеймс Дио за създаването на Children of the Sea

„Наречете ме стар романтик, но никога не съм пял за пари. Вярно е, че винаги съм бил щастлив, или поне доволен да ми се плаща за труда ми, но не това ме е карало да продължавам напред, да преодолявам моментите, в които съм смятал, че с мен е свършено, да създавам най-добрите си песни, да пея по най-добрия начин и да съм истински приятел с феновете си, а не просто поредната снимка в списание.“ Рони Джеймс Дио

Търсите "нещо за четене"? Още интересни предложения вижте тук:

Из „Rainbow in the Dark. Автобиография“ от Рони Джеймс Дио 

ПРЕДГОВОР

от Уенди Дио

Рони започна тази книга с намерението тя да няма край. Ракът, който в крайна сметка го надви, все още не беше на хоризонта и бъде­щето бе изпълнено с възможности.

Рони Джеймс Дио, в когото се влюбих и за когото по-късно се омъжих, беше неудържима природна сила, за която нямаше невъз-можни неща дори когато съдбата се обръщаше срещу него. Или, както бихте казали вие, особено когато съдбата се обръщаше срещу него.

Както сами ще се уверите, докато четете тази невероятна исто­рия, Рони беше роден боец. Само му кажете, че нещо не може да бъде направено, и щеше да премести земята и небето, за да ви докаже, че не е така. Много рядко, да не кажа никога, не успяваше да постигне набелязаните цели. Същото се отнася и за автобиографията му. Дори след като заболя през 2009 година, бе твърдо решен да напише исто­рията си. Също като с текстовете на песните си, пишеше ги на ръка. Не използваше компютър. Почеркът му беше много красив. Пишеше ли, пишеше, след което ми даваше страниците, а аз ги пращах на асис-тентката си, за да ги набере.

Рони обичаше да чете книги и беше роден разказвач. Можеше да ви разсмее до сълзи или пък да ви разплаче с историите си за трудните времена, които бе преживял, за да осъществи мечтата си.

Ако можем да кажем, че прекрасните му фантастични текстове бяха неговата поезия, то тази книга е прощалната му реч, написана открито и от сърце, защото Рони правеше нещата по този начин - това беше неговият кодекс на честта.

Той успя да стигне до годините си с RAINBOW, преди болестта да го принуди да намали темпото. Тогава започна да си води бележки и да планира как да продължи книгата. Помогнах му да нахвърли иде­ите и спомените си почти до настоящето. Всеки път, в който обсъждахме автобиографията му, Рони твърдо заявяваше, че историята му ще е за надделяващата над отчаянието надежда и за това как радост­та, позитивната нагласа, магията и светлината винаги ще побеждават мрака. Не бива да се страхувате от нощта, защото зората скоро ще се появи на хоризонта.

След смъртта на Рони през 2010 година планирах да публикувам мемоарите му възможно най-скоро. Тогава не съумях да го направя, защото разбитото ми сърце не ми позволяваше да работя над нещо толкова съкровено за него. Смятах да завърша книгата по възможно най-добрия начин. Това беше най-малкото, което Рони заслужаваше. Неговата история трябваше да бъде чута.

Рони смяташе, че за всяко нещо си има точен момент и е необхо­димо единствено търпение, докато Вселената ти разкрие кога е настъ­пил.

Двамата с Рони се запознахме с Мик Уол през 1980 година, до­като работеше по рекламирането на албума на BLACK SABBATH Heaven and Hell, който Рони смяташе за най-добрия му с бандата. Мик беше едва на двайсет години и по-късно през смях ми сподели колко много се страхувал от Рони, но това бе началото на едно дълго приятелство. След като Рони напусна BLACK SABBATH и на музи­калната сцена се появи новата му банда DIO, Мик вече беше познато лице. Той бе станал известен музикален журналист и водещ на някои чудесни телевизионни и радио предавания, включително на един до­кументален филм в дух „на гости на звездите“, в който двамата с Рони играеха билярд, пиеха бира в домашния ни бар в стил „английски пъб“ и разглеждаха огромната ни колекция от рицарски брони, антики и готически артефакти.

През 90-те години Мик отново стана пиар на Рони в Лондон, а през 1998 година участва в създаването на списание „Класик Рок“, ко­ето постигна огромен успех. След като Рони получи наградата „Метъл гуру“ на това издание през 2006 година, отново поднови приятелство­то си с Мик.

Преди няколко години Мик ме попита дали съм готова да „из­копая“ мемоарите на Рони, и дискусията ни се проточи месеци наред, дори години. След като съпругът ми почина, ми се освободи време, през което успях да събера приличен архив от негови интервюта в хиляди вестници, списания, телевизионни и радио предавания, цял куп материали, използвани като допълнително съдържание за различни дискове и дивидита; да преровя и подредя цял един живот от прек-расни снимки, истории и лични спомени и разбира се, да прегледам оригиналните му бележки и недовършения му ръкопис. Така с Мик започнахме нашето приключение по довършването на книгата, която държите в ръцете си.

Всички папки с написаните на ръка страници, подредени бележки, разхвърлени мисли и стари компютърни разпечатки ми напомниха кол­ко е важно тази автобиография да бъде представена на широката публи­ка по начина, по който Рони искаше. Знаех, че ще се нуждая от помощ. Мик беше очевидният избор. Той познаваше Рони от трийсет години и бе най-подходящият писател и редактор, който да работи по тази книга. Той не ни предаде, а се отнесе с необходимото уважение първо към не­сравнимата история на съпруга ми, а после и към феновете и мен.

Мик успя да подреди оригиналния ръкопис на Рони и да го допълни - където беше необходимо - с повече информация от други из­точници, включително от своя огромен архив, в който се съдържат много дълги и задълбочени разговори между двамата през годините на тяхното познанство.

Всеки, който познаваше Рони, би потвърдил, че той обичаше да говори. Само опитайте да му затворите устата! Имаше мнение по вся­ка една възможна тема! Чудех се дали има нещо, което не знае. В същото време обичаше просто да е сред феновете си и да ги изслушва. Такъв си беше от началото на кариерата си до сетния си час. Дори след три легендарни рок групи и над 150 продадени албума пак гово­реше с хората по цял ден и цяла нощ и излизаше на сцената и пееше по-добре от всеки друг рок певец, когото сте чували.

Когато обсъждахме къде трябва да бъде сложен краят на тази книга, Рони твърдо заявяваше, че първият му мемоар ще приключи с онази магическа юнска вечер през 1986 година, когато бандата му DIO беше хедлайнер на „Медисън Скуеър Гардън“. Тогава беше поч­ти на четиресет и четири години. Два пъти преди това бе излизал като хедлайнер на тази сцена с BLACK SABBATH, но това бе първият му концерт, в който го правеше под собственото си име - паметен момент за момчето от горен Ню Йорк*, което мечтаеше да види името си из­писано на билборда на най-известната зала още от тийнейджърски­те си години. Това беше върховният миг в кариерата му. Буквално и метафорично мечтата му се сбъдна. През онази вечер бях с Рони като негова съпруга и мениджър, но най-вече като най-голямата му фенка. Знаех какво означава този концерт за него. Най-накрая, при това съвсем сам, се беше изкачил на върха на най-голямата планина въпреки всички трудности. През онази вечер той каза: „Ако животът ми свърши утре, няма да съжалявам. Едва ли може да стане по-хубав“.

Разбира се, Рони продължи да твори още дълги години и да създа­ва чудесни албуми в прекрасния каталог на групата DIO. Също така се събра с онзи състав на BLACK SABBATH, с който записа албума Heaven and Hell, при това не веднъж, а два пъти, и записа още два фантастични албума с него, включително великолепния The Devil You Know, издаден година преди Рони да почине, и последния му хит в топ 10 на Америка. Ала това е друга история.

Рони никога не престана да дава всичко на лоялните си и обични фенове както на сцената, така и извън нея. Невинаги времената бяха леки, но както сами ще се убедите, той никога не бягаше от тежката работа и това му се изплати. Накрая не успя да победи единствено смъртта.

Със сигурност един ден ще бъде написана биография за послед­ните двайсет и пет години от живота на Рони. Разполагаме с достатъчно материал в огромните си архиви, за да подготвим една превъзходна книга за този период, но това не е тази книга. Рони искаше тук да се представи - както сам се изрази - „първата половина от живота ми“, написана със собствените му думи, в собствения му неподражаем

*Горен Ню Йорк е тази част от щата Ню Йорк, разположена северно от едноименния метрополис. Тя е слабо заселена, предимно с малки населени места. - Б.р.


EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук