Вечен огън - това е историята!

662 преглеждания

Есе на Виктория Цветкова, ученичка в ПЕГ „Йоан Екзарх”, гр. Враца

Вечен огън - това е историята. Пламък, пламтящ в човешката душа, неговите огнени езици сякаш се простират във вените на човека, сякаш те са скулптурите на тази божествена фигура - човешкото тяло. Човекът носи миналото в себе си, той сякаш е дом за душите на всички свои предци. Наследяваме различни частици от своите прародители и сякаш техните избори водят до нашето изграждане. 

Всяка стъпка има способността да измените облика на този строеж, на това творение, наречено човек, личност. Както е казала Багряна, ние не се нуждаем от прародителски портрети, защото пламъкът на живота, духът на предците се събират именно в нашите тела. С всяко следващо поколение картината, индивидът стават все по-пъстри, все по-различни. Ние сме творения на множество артисти, а историята и миналото са това, което ни помага да разберем и да открием себе си, да опознаем и запомним тези така ценни за нашето съществуване фигури. 

Миналото - източник на национално самочувствие. Пространство, в което сякаш са запазени завинаги светлините на множество личности, осветили пътя на следващите поколения. То е извор на знания, на поуки и най-вече пътеводител на личността. 

Историята е съхранила сведения за множество събития, личности, моменти. Тя е голямо платно, където всеки щрих си има отредено място. И колкото и груби да са някои майсторски похвати, те винаги са поставени до такива, за чието изобразяване сякаш е използвана най-фината ръка. По този начин това платно се превръща в симфония на цветове и нюанси, съвкупност от противоположности, които правят шедьовър. Допуснатите грешки се съхраняват чрез историята, за да предпазят човечеството от повтарянето им. Те са това, което прави нацията дори по-ценна, дори по-силна, защото е успяла да изкачи и този стръмен връх, успяла е да се извиси над тези тъмни периоди, съхранявайки и обогатявайки се. 

Това прави миналото много по-ценно, то е не само извор на знания, даващ информация за нещо, неизживяно от тези, които искат да се докоснат до него. То е източник на национално самочувствие, искра, която поставена до човешката душа, събрана с човешката любов създава горяща факла, която осветява пътя и на най-обърканите и уплашени личности. Миналото е източник на сила, повод за гордост. 

В това измерение, което ние наричаме минало, се съхраняват хора, които бихме могли да оприличим със светулки. Това са личности, които жертват всичко - любов, бъдеще и себе си дори за по-висши ценности. Отдават ума, душата и тялото си на битки, идеи и цели, съхранили света, за да можем да живеем днес в пределите на нашата реалност. Светулки, без чиято светлина бихме били като изгубени слепци, събрани в помещение с недостатъчно количество кислород. Забравата им води до загуба на посока, загуба на съзнание, липса на живот. 

Поради тази причина миналото е много повече от съвременна мода, то е наситено с цветовете на тези хора светулки и отричането от тях е първата стъпка в порочния кръг на забравата. Написването на „Епопеята на забравените“ е именно в такъв момент, момент на тотално отричане от историята, период, в който липсва съзнанието, в който господства така коварната забрава. Чрез създаването на Епопеята Вазов се превръща в личност, носеща светлина и помагаща на изгубената нация да се опомни, припомняща и накъде е светлината, кой е правилният път. По този начин отново се възцарява светлината, отново доброто побеждава злото, а знанието измества забравата, невежеството.

В книгата „Ад“, написана от Дан Браун именно историята е това, което съхранява човека. Воден от своите познания за миналото, Робърт Лангдън събира изгубените парчета от пъзела, създаден от учен, който твърди, че спасява човечеството чрез своята нехуманност. Знанията на героя са това, което му помага да намери отговорите на множеството загадки, те са това, което го отвежда до вируса, който заплашва да унищожи човека. Романът за пореден път доказва, че съхраняването на историята предоставя ключ на всяка личност, която е готова да се докосне до нея, да я изживее и да я осмисли. Този ключ е универсален, отваря всички врати пред нас. Но това, което го прави най-ценен, е това, че изгражда много ценно качество у човек, а то е именно да бъде човек, да обича, цени и почита миналото.

Огънят се използва, за да нагорещи метал и по този начин позволява на човека да го моделира по всякакъв начин. Така е и с миналото, то е това, което извайва формите на човека. В гените ни се съхраняват нашите физически белези, а в кръвта ни тече най-могъщата част от човека – родовата памет. Ние сме огън, създаден от искрите на миналото, предоставящи възможности за бъдещето. Книга на спомените - това е човекът.

Материалът е изготвен от Виктория Цветкова, ученичка в ПЕГ „Йоан Екзарх”, гр. Враца, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин