Нещо за четене: „Кралицата на летните романи“ Елин Хилдебранд с първа коледна история (откъс)

102 преглеждания

Романът „Зимна улица“ дава старт на новата празнична поредица „Winter“

Докато почитателите на Елин Хилдебранд нетърпеливо чакат екранизацията на Netflix по хитовия ѝ роман „Перфектната двойка“, обичаната американска писателка се завръща на български език с истинско коледно чудо – първата си празнична история „Зимна улица“.

С нея „кралицата на летните романи“, накарала хиляди читатели по света да мечтаят за тропически дестинации и спиращи дъха гледки, дава старт на новата си завладяваща поредица „Winter“, която за пореден път ни кани в живота на жителите на райския остров Нантъкет. А той, оказва се, е не по-малко райски през зимата. Само с някои малки изключения. 

23 декември е, а обикновено препълненият по време на коледните празници хотел „Зимна улица“ е необичайно тих. Няма и следа от тълпите туристи, които пристигат за традиционния за Нантъкет Коледен парад. Дългите списъци с чакащи за празничната седмица са заменени от неонов знак „Свободни стаи“. А това дори не е най-лошото нещо в живота на собственика на хотела Кели Куин.

Горд баща на цели четири вече пораснали деца, Кели с натежало сърце наблюдава как всяко едно от тях претърпява свой собствен катарзис в живота. Чувствайки, че не може да се меси в решенията им, Кели с нетърпение очаква Коледата, за да събере семейството си и да възвърне поне частица от присъщия на декември празничен дух. 

Но желанията му набързо се опропастяват, когато под собствения си покрив Кели заварва най-голямата изненада – жена му Мици, която се целува не с кой да е, а с Дядо Коледа. Само че добрият старец изобщо не е старец, а приятелят на Кели – Джордж, който забавлява посетителите на хотела докато трае празничния сезон. Е, явно в свободното си време се грижи и за съпругата на собственика. 

Мечтаната коледна вечеря пропада с гръм и трясък и в дома на семейство Куин настъпва същински хаос, засилен от пристигането на децата на Кели, които донасят със себе си обилно количество неочаквани изненади, емоции и драми.

В момент, в който Коледата изглежда напълно неспасяема, единственият човек който може да сложи нещата в ред се оказва бившата съпруга на Кели – известната водеща Маргарет Куин.

Но тази задача съвсем не се оказва толкова лесна. Защото далеч преди греяното вино и джинджифиловите бисквити да бъдат сложени на масата и всички подаръци да бъдат отворени, хотел „Зимна улица“ ще трябва да преживее любовен триъгълник, непланирана бременност, малък пожар, твърде много шотове с уиски, безкраен поток от коледни песни, неочакван шок и объркани любови. А това си е същинска формула за коледно бедствие. 

Нестандартна и забавна, написана в духа на най-обичаните коледни класики, „Зимна улица“ е стоплящ сърцето роман за завръщането у дома по време на празниците, което не винаги протича толкова идилично, колкото очакваме. 

Елин Хилдебранд за пореден път доказва, че е ненадмината в умението си да обрисува взаимоотношенията в едно семейство такива, каквито са – реални, нюансирани, изпълнени с много недоразумения, но и с още повече любов.

Из „Зимна улица“ от Елин Хилдебранд

КЕЛИ

Той влиза най-безгрижно в стая номер 10, без да чука. Вратата е отключена, а Джордж бездруго не се е регистрирал още. Очаква се да пристигне с ферибота в единайсет и половина със своята пожарна кола модел 1931 година, направения по поръчка автомобил на Дядо Коледа, само че е забавен от снега, паднал в западната част на щата. Джордж надлежно пристига с пожарната си кола и облича червения костюм всеки декември в продължение на дванайсет години. Тежи сто и петдесет килограма плюс-минус два и е веселяк с буйна бяла коса и бяла брада „катинарче“ (това е от развода му насам, преди беше истинска цяла брада). Кели иска Джордж да пристигне, та Мици да се успокои. Според Мици никой не може да замести Джордж, а какво ти празненство без Дядо Коледа?

И тъй, когато Кели отваря вратата на номер 10, осъзнава, че е проявил недискретност. В стаята има двама души и се целуват. Първият инстинкт на Кели – и на всеки, натъкнал се на интимна сцена – е да избъбри „Пардон!“ и да затвори вратата. (В ума му пробягва неприятен спомен за леля му Сиси на тоалетната чиния след помена за дядо му.) Ала уловеното при бърз поглед въобще не напомня образа на леля Сиси, седнала да дриска. Това са двама души, които страстно се прегръщат и целуват – „натискат се“, както му казваха в гимназията. И миг след това осъзнава кои са хората: 10 Джордж, техният Дядо Коледа, и Мици, съпругата на Кели.

Кели отваря по-широко вратата, а Джордж и Мици още не са успели да се дръпнат един от друг. Джордж още е с ръце върху хълбоците на Мици, а нейните пръсти са заровени в бялата му коса.

– Какво...? – продумва Кели.

Сам не знае какво да си мисли. От седмици е в криза. Първо, декември е – месецът, през който той винаги бе триумфирал на Нантъкет. Хотелът му беше запълнен за Деня на благодарността и по време на традиционния за Нантъкет Коледен парад на трети, четвърти и пети декември, но след десети декември не е стъпвал нито един плащащ си гост. Обикновено има списък на чакащи за коледната седмица (също както на оригиналната Коледа не е имало свободна стая в странноприемницата). Преди семействата Дрелуич и Каспързак идваха редовно да видят внуците си, семейство Елмър пък пристигаха, за да избягат от внуците си, а другите четири стаи бяха заети от млади двойки, които намираха Нантъкет за очарователно място, където да прекарат празниците – а освен това Джордж бе неизменно присъствие. Но тази година – никой. Тази година в съзнанието на Кели свети неонов надпис „Свободни стаи!“. Това е най-нелюбимата му фраза в английския език, особено при положение че финансите му са в такова окаяно състояние. Кели държи хотелчето активно вече деветнайсет години, като подхранва бюджета му с личните си спестявания, останали му, след като напусна „истинската“ си работа – търговия с петролни фючърси в Ню Йорк. Тези спестявания вече се бяха стопили до четирицифрена сума във високия диапазон. Напоследък Кели си фантазира как продава 11 хотелчето като частна къща – предполага, че ще му вземе някъде между четири и пет милиона – и се мести на Хаваите. Бившата му съпруга Маргарет ще лети до Мауи за Коледа веднага щом приключи със задълженията си на водеща във „Вечерни новини“ на CNN. Когато го съобщи на Кели преди няколко седмици, той изпита завист от пета категория. Помисли си: Моля те, вземи ме с теб.

Но по-дълбоката причина за тревогата на Кели е, че най-малкият му син Барт – който в продължение на два месеца бе на назначение във Филсек, Германия, и се бе радвал на „изобилие от прецели и блондинки“, на 19 декември беше прехвърлен в Санджин в Афганистан. Прати на Кели и Мици съобщение, гласящо: „Пристигнах в страната. Обичам ви“. И повече не го чуха. Съобщенията, които Кели и Мици се опитваха да му пращат, бяха „неподлежащи на получаване“. Имейлите на Кели пробиват, но остават без отговор. Кели си представя как думите му бродят из пясъчната негостоприемна местност.

Барт е единственото общо дете на Кели и Мици и е бил галеното им момче – фаворизиран, обгрижван, разглезен. Така поне биха твърдели другите три деца Куин. Кели бе решил, че Морската пехота е най-добрият избор за Барт, но сега, след заминаването му, Кели е терзан от притеснения. А неговите са направо нищо в сравнение с тези на Мици, която буквално е луднала.

Само дето в този момент явно не се тревожи за Барт.

– Кели – продумва тя, докато напъхва блузата си в полата. 

– Моля те.

– Молиш ме? – избъбря той искрено озадачен.

– Дай ни минута – казва Мици.

– О – отронва Кели. – Добре.

Той затваря вратата, сякаш това е основателно искане.

Търсите "нещо за четене"? Още интересни предложения вижте тук:

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук