На 24 февруари залата на Централни хали – София се превърна в подиум, на който всички присъстващи бяха шампиони, защото малки и големи читатели за пръв път се срещнаха с най-новата детска книга на писателката Доника Ризова – „Виктория: Трите скъпоценни урока за победата“.
Над 100 присъстващи, сред които заместник министърът на регионалното благоустройство Магдалена Димитрова, писателят Захари Карабашлиев, волейболният шампион Иван Колев, журналистът Камен Алипиев, PR експертът Даниел Киряков, се потопиха в свят на успехи и мечти, гръцко слънце и олимпийски богове.
Заедно с Доника Ризова на сцената застана журналистката Неда Василева-Ганева – още една отдадена на думите душа, която насочи разговора в посока малките победи и загуби в живота, ежедневните битки и големите предизвикателства.
„Захване ли се с нещо, Доника влага цялото си сърце, своята душа, талант разум и време“, сподели Неда Василева-Ганева и допълни, че във „Виктория“ читателите ще открият много повече от три урока. Ще научат колко важно е да „уважаваме противниците си, да губим елегантно, да гоним докрай целите си, но без нечестна игра“.
Доника Ризова разказа пред зрителите, че „тази книга е за всяко дете и за всеки човек, който има крилати мечти” и допълни, че тя самата продължава да се учи на уроците от книгата, защото „във всяка сфера талантът е само малък процент от успеха, а всичко останало е постоянство, труд, амбиция”.
За да ни разкрият повече за малката „Виктория“ – чийто вдъхновител и първообраз също присъстваше на премиерата – на сцената се качиха редакторката на романа Албена Хюбнер и илюстраторката Елизавета Белова.
Двете разкриха повече за процеса на изграждане на героите – както с думи, така и с щрихи – и не скриха вълнението си за пръв път да споделят историята и илюстрациите с широката публика. След официалната част от програмата разговорът за достойнството да печелиш, да губиш и никога да не се отказваш да се развиваш, продължи и на опашката за автографи, на която читателите се редиха повече от час. Заредени с цветни емоции, литературно вдъхновение и мечти за лято, всички присъстващи отнесоха със себе си уроците и енергията на „Виктория“ и Доника Ризова.
Посветена на собствената ѝ кръщелничка, както и на всяко дете с крилати мечти, „Виктория“ е вдъхновяващ разказ, който ни кара да погледнем на света през шампионски очила. И никога да не спираме да вярваме в самите себе си, в уменията и упоритостта си – нагоре по стълбичката на живота. Доника Ризова изплита богата и цветна история, изпълнена с древногръцка мъдрост, лесни за възприемане уроци, детско въображение и много, много смях.
През годините Доника Ризова подкрепя и ученическия конкурс-обучение „Работилница за репортери“, насочен към ученици с интерес към журналистиката. Като член на журито и ментор тя работи пряко с млади автори и им помага да повярват в своя талант, защот всяко дарование има нужда от поле за изява, добра дума и професионална подкрепа. С богатия си опит като журналист и комуникационен експерт, носител на редица отличия и активен участник в образователни и социални инициативи, Доника Ризова остава вдъхновител за бъдещите поколения разказвачи на истории.
Екипът на EspressoNews и „Работилница за репортери“ пожелава на Доника Ризова здраве, нови творчески хоризонти, вдъхновение и още много реализирани проекти, които да ѝ носят удовлетворение и признание.
Из „Виктория – Трите скъпоценни урока за победата“ от Доника Ризова
Виктория стоеше на ръба на басейна и гледаше водата. Слънчевите лъчи се плъзгаха по синята повърхност и се отразяваха в чисто новите ѝ очила за плуване, закрепени на челото ѝ. Шампионски очила! Така ги нарече батко ѝ, когато ѝ ги подари за рождения ден в началото на лятото. Сега слънчевият сезон бе към своя край и ваканцията в Гърция скоро щеше да свърши. От септември я чакаше басейнът в София, където трябваше да заслужи мястото си при по-големите в спортния клуб. Тази мисъл я накара да смръщи вежди и да въздъхне шумно. Трудна задача ще бъде да се състезаваш с по-големите, въздъхна още веднъж тя, намести очилата си, решително изпъна напред ръце и се приготви за скок.
Момичето отлепи единия си крак от ръба на басейна и видя, че от противоположния му край скочи друго момиче. Вики съвсем на очакваше, че някой ще дойде в двора им и без да поиска разрешение, ще ползва басейна. Поколеба се за миг как да постъпи. От една страна, такова поведение не беше възпитано. От друга, тя и без това отдавна си търсеше компания за състезание, а това момиче плуваше към нея много добре. Направо като олимпийски шампион. Вики реши да се държи мило. Може би е съседче, което си няма басейн, и могат да станат приятелки.
– Здравей, Виктория! – провикна се непознатата и излезе от водата с елегантен скок.
– Здравей! Откъде знаеш името ми? – попита подозрително Вики и огледа удивено момичето. То приличаше досущ на нея! Същите кестеняви дълги коси, вързани на стегнат кок, същите усмихнати очи и чипо носле. Дори носеше същия син бански като нейния. И имаше същите очила за плуване. Вики зяпна от почуда и се закова на място. Не можеше да съществуват на света две Виктории, които да са толкова еднакви.
– Знам го, защото ние с теб имаме еднакви имена. Приятно ми е, аз съм Нике! – Усмихна се широко и Вики видя, че дори брекетите им са с еднакви форми на звездички.
– Ама аз се казвам Виктория – уточни Вики и сериозно се зачуди дали не сънува всичко това.
– Така де, Виктория. От латински – „победа“. Аз съм Нике – „победа“ на гръцки. Всъщност аз съм тази, на която си кръстена – каза важно момичето и седна на ръба на басейна.
Виктория също седна и уж небрежно опря рамо в нейното. Истинска беше! Не сънуваше.
– Аз съм кръстена на баба си Виолетка – отрече тя.
– Всички Виктории по света са кръстени на мен. – Поклати глава Нике. – Аз съм богинята на победата.
– Да бе! Да ти имам самочувствието! – изсмя се невярващо Вики.
– Хм! Така значи, няма да си вярваме още от първата среща, а? – нацупи се момичето. – Я си свали очилата за малко!
