Традицията – неосъзнато пътуване от настоящето към миналото

1033 преглеждания

„МЕЖДУ ТРАКИЯ И МИЗИЯ ПОСТАВИ ГРАНИЦА“

INTER THRACAS ET MOESOS POSVIT“.  „МЕЖДУ ТРАКИЯ И МИЗИЯ ПОСТАВИ ГРАНИЦА“ – това е надпис, открит  близо до гр. Роман през 1860-1880 г. от австриеца Феликс Каниц, който тогава пътувал в България и посетил Мездра. Върху надписа се четяло и името на императора HADRIAN (Хадриан). Но какво означава, че по времето на Хадриан на това място е минавала границата между римските провинции Мизия и Тракия?

В момента, недалеч, може да се посети археологически комплекс „Калето“ край Мездра. На влизане в музея на комплекса се пренасяме през вековете и виждаме как са живеели хората от древността до Средновековието. Разглеждаме археологически находки, предмети и останки от петте периода, през които е съществувала крепостта и се опитваме да отговорим на този въпрос. „Калето“ – Мездра разполага и с информационен център, галерия, експозиционни зали, парк и паркинг.

С отдалечаването от всеки исторически момент, времевата дистанция оказва натиск върху паметта. Заличава спомените и културните дадености. Важно е да се опитаме да съхраним културните и архитектурните ценности, останали за поколенията, за да пренесем историята, която знаем или не знаем, в бъдещето, където може да бъде разбрана по-добре благодарение на напредващите технологии.

Изследванията и откритията ни дават възможността да се пренесем още в 29 г. пр. Хр., когато едно от племената, обитаващи източните Карпати – бастарните, заедно със семействата си, обозите, преминали през замръзналия Дунав и навлезли в земите на трибалите. Новодошлите надвили местното племе, след това преминали Стара планина и достигнали днешното Софийско поле. Оказва се обаче, че бастарните избират възможно най-неподходящото време за своите набези, защото точно тогава една от основните цели в политиката на принцепса (пръв сенатор) Август (възвишен, велик) била завладяването на тракийските племена на Балканите и превръщането на техните територии в римски провинции… и походът на бастарните само улеснил тази задача. Още в същата година управителят на римската провинция Македония Марк Лициний Крас се насочил срещу тях, но не е важна толкова самата война, колкото коренните промени, до които щяла да доведе.

Крас навлязъл в земи на население с хилядолетна история, богата култура и традиции, но без писменост. И днес, когато говорим за траките, ги назоваваме с имената, с които са ги изписвали гръцките и римските историци. Макар и без писменост, те оставят следи, благодарение на които ние знаем много за тях.

Склоновете на Стара планина и равнината северно от нея и до днес са осеяни с тракийски надгробни паметници (могили). В Тракийската равнина населението е погребвало по този начин мъртвите толкова дълго, че при разкопки в една и съща могила археолози откривали гробове, вкопавани в продължение на 800 години. И въпреки че в Тракия римската власт променила много неща, тя е запазила погребалния обичай, защото това била религия, която идентифицирала племето траки като такова.

В района на Искърския пролом и северно от него обаче не е така. Там не е известен нито един предмет, произхождащ от тракийска могила, който да е по-късен от I век. пр. Хр. (времето, в което войските на Крас навлезли в тези земи). Фактите сочат, че нещо до такава степен е променило живота на траките, че те се отказват от един от своите най-характерни обичаи. А може би тази област е била обезлюдена от римските войски? Пътят през Искърското дефиле е бил важен от стратегическа гледна точка, за да осигурят отбраната му, римляните е трябвало да построят военни постове по неговото протежение, а за да се предпазят от внезапни нападения от вътрешността на Балкана ,е трябвало или да преместят местните, или да ги унищожат.

Още преди Рим да се превърне в империя, римската войска била следвана от търговци и цивилни и когато войниците се установявали в даден укрепен пункт, край него отсядали и всички други, които обслужвали нуждите на войската (произвеждали, продавали, купували). Така възниквали нови селища. В тях живеели преселници, занаятчии, търговци от далечни краища на империята, носещи нова култура, религии и традиции. Предполага се, че така възникнало и селището, чиито развалини се намират под съвременния град Мездра. Известни са находки, които показват, че то е възникнало най-късно II век.

Връщаме се на открития надпис край Роман. Той е изписан на латински език. А всички открити надписи в района на Маздра са изписани на гръцки. Едва през 2003 г. е открита колона с латински надпис. Оказва се, че именно посочената граница в надписа от Роман е всъщност граница на употребявания официален език. Съвременният град Мездра попада точно в района, където се събират двете езикови области.

По време на разкопките през 2003 г. на крепостта Калето е открито още едно свидетелство за страшни събития от средата на III век. Открити са останки от отбранителна кула, която е била част от ранното римско укрепление. Сигурно е, че кулата е разбита внезапно. Предполага се, че това се е случило при мощно нападение на варварите, които обаче не са успели да проникнат в крепостта. Неприятно, но е факт, че най-големите археологически открития са свързани с нещастие и разруха в миналото и този случай не е изключение, но е хубаво за археолозите, когато попаднат на древно жилище, чиито обитатели не са имали възможност да се спасят, защото под рухналия покрив и овъглените стени се разкрива домашният инвентар -  такъв, какъвто е бил. Така е станало и с рухналата кула. Затрупано е всичко, което се е намирало в нея, запълнен е целият и първи етаж. Този етаж остава изолиран от атмосферните влияния и се запазва. Важно е да се спомене, че Калето е нестандартно за времето си решение на строителите, защото съществено се различава от всички известни укрепления от това време.

Краят на IV век се определя като граница между античната и средновековната епоха. Събитията, довели до тази промяна, започнали в степите на Азия, където племето хуни, станало известно със жестокостта и безпощадността си, предприело грабителски поход на запад. В земите, през които преминавали, те предизвиквали апокалипсис. За да се спасят, десетки племена бягали на запад, към земите на Римската империя. Готите (древните германци) пресекли нейната граница. Избухнала война. Тя изпепелила цветущите балкански провинции.

Историческите факти показват, че не се учим от историята. Ние знаем и добре разбираме колко разрушителни могат да бъдат последствията след  война, но въпреки това, продължаваме да водим битки помежду си. Сякаш всичко се е променило, когато погледнем в миналото, но всъщност хората са останали алчни и безразсъдни за последствията на войната. Човешката раса винаги е била жадна за власт и пари и винаги тези два мотива са били движеща сила. Карали са племената да поемат по дълги походи, за да превземат нови земи, това довеждало до тежки сражения и големи поражения за всички участници във войната. В такива моменти в земята са погребани не само хора, погребана е и история, заради огромните разрушения, които са следствие на нападенията.

Предполага се, че тогава крепостта край Мездра била атакувана и половината от крепостната й стена се превърнала в развалини. Разрушенията били толкова големи, че при възстановяването на крепостта останките от сгради в подножието й не можели да се използват за друго, освен за строителен материал. По този начин в зидовете на стените се оказват отломки от изящни архитектурни детайли, части от статуи, фрагменти от надписи, милиарната колона, символ на реда и благоустройството в началото на V век. Ремонтите били успешни, защото на това място крепостта повече не е разрушавана. Тя удържала на готи, хуни, а по-късно на славяни и прабългари.

По Искърското дефиле са открити останките на  две , отдалечени на не повече от 20км. една от друга, огромни раннохристиянски църкви. През IV век, когато християнската религия имала вече няколковековна история, превръщането и в официална изисквало по земите на цялата римска империя да се построят храмове. Те били с плана и вида на добре познатата от предишните векове базилика. Структурата й представлявала 3 обширни, свързани помежду си помещения, средното  от които по-високо, и отговаряла на представата за култово място. Средният кораб бил осветяван отгоре от редица прозорци. Корабите били разчленявани от прави редове колони, олтарът, с който завършвал централният кораб, бил свещеното място. Но новата религия се нуждаела от храмове, които да подчертаят разликите с езическите традиции. Християнският храм трябвало да представлява проекция на божествения модел, но във веществения свят.

От построяването на двете църкви край селата Очин дол и Лютиброд до сега са изминали 1600 години. Интересно е, че когато хората от село Очин дол решили да построят църква, избрали същото място, където е бил погребан старият храм. При разкопките за строежа на новата църква е открита постройка с огромни размери, където  е намерен, недокоснат от времето, кръщелен купел с формата на кръст.

Богослужението в онези векове не било скрито от очите на вярващите, както е днес. Олтарът не е бил закрит, както в сегашните църкви. Всеки елемент на храма е представлявал простичък символ на красотата (риба, агне, дървото на живота, рогът на изобилието). Това е доказателство, че колкото и да се е променяло времето, майсторите от района са успели д съчетаят новите християнски символи с античното изкуство . Времето е пощадило тези образи, за да ни покаже, че традицията, такава, каквато я познаваме, е неосъзнато пътуване от настоящето към миналото.

Учебниците по история дават информация за всеки исторически период, до който човечеството е успяло да се докосне, благодарение на откритията на археолозите и работата на историците. Снимки, документи, съкровища, други предмети, гробници, крепости и цели градове са откривани и разучавани. Те водели до нови открития и бавно формирали историята, която учим днес. Но дори и да четем в учебници и книги за нея, дори да разглеждаме снимки, ние няма как истински да се докоснем до историята… освен ако не отидем там, където тя се преплита, ако не стъпим върху земята, на която са крачили императори, ако не докоснем руините, които някога са били високи стени, криещи неразгадани до днес тайни. Нищо не може да пресъздаде вековната история така, както ние самите, вглеждайки се отблизо в това, което е устояло на климата, битките, разрушенията и застрояванията наново.

По времето на император Траян (Римски император живял през  II век) се строят най-великите постижения на древната архитектура. Базиликата Улпия била обществена сграда – най-голямата в Древен Рим. В нея се взимали административни решения, а на горния и етаж имало библиотека. Пазарите на Траян били огромни триетажни постройки, нещо като древни молове, в които можело да се купи всичко от източни подправки до прясна риба, храни и цветя.

Сватбената целувка също е от Древен Рим. С нея се доказвало физически пред свидетели току-що сключеният брак. От това време е и ползването на воала, с който булката покривала лицето с, но това нямало нищо общо със свенливостта, която се символизира днес. Римлянката покривала лицето си до края на церемонията, тъй като тогава за първи път се срещала със съпруга си. Ако той я видел преди окончателното сключване на договора, е имало вероятност да се откаже. Какви ли изненади са очаквали някои младоженци по онова време? В продължение на един месец от сключването на брака,младоженците трябвало да ядат мед, според древните римски традиции… ето от къде идва „меденият месец“.

Малко известен факт е, че имената на месеците през годината, които ние ползваме, са римски (по Юлианския календар, въведен от Гай Юлий Цезар):

Януари – от името на двуликия римски бог Янус (бог на вратите, изборите, началото и края, изобразява се с две лица, гледащи в противоположни посоки). Това е месецът, който зад гърба си има една година, а пред себе си друга;
Февруари – от латинската дума februare, която означава пречистване;
Март – посветен на бога на войната (Марс);
Април – посветен на богинята Афродита или Венера, чието име на етруски (старото население на Апенините) е Апру;
Май – месецът на богинята Мая, майка на Меркурий, от нея зависи растежът на всичко живо;
Юни – месецът на богинята Юнона, покровителка на раждането;
Юли – кръстен на Юлий Цезар;
Август – прославя първия римски император;
Септември, Октомври, Ноември, Декември – свързани с числата. Имало е период, когато годината е започвала от Март и тези месеци съответно били седми, осми, девети и десети.

Всичко това се е запазило и до днес по нашите земи, хубавото е обаче, че средновековните обичаи не са, защото сега ще ви представим няколко интересни факта от този период:

Бръснарите са били заети хора. Освен традиционните услуги, които предлагат, са изпълнявали малки операции и са се изявявали като стоматолози;
По време на царуването на Чарлз I, е било считано за красиво жените да се без вежди. Толкова много жени са били обръснали веждите си, дори използвали масла за предотвратяване на растежа им. А когато плешивите вежди загубили популярност, много жени, на които вече не им растат вежди, били принудени да си слагат изкуствени, които били изработени от кожа на мишки;
С цел изпиране на дрехите и спалното бельо, перачите правили луга от пепел и човешка урина. Перфектен начин за освежаване!

Почти всички имали въшки. Големите издути перуки са били създадени за борба срещу въшките, така предпазвали хората от това, да избръснат главите си, но и перуките били пълни с въшки.

Селяни, които се разхождали  по улиците, често  били заливани с човешки екскременти, изхвърлени от хората на улицата. Много средновековни улици имали течове в канализацията или улици по които тя тече.

Все пак, Мездра помни други обичаи от Средновековието, които не са неприятни и невъобразими за нас, хората живеещи в XXI век. Тези традиции се пресъздават на „Фестивал на средновековните традиции, бит и култура – Калето“ – Мездра. Фестивалът се провежда през март. На него се показват автентични облекла, оръжия, въоръжение и снаряжение, монетосечене, металопластика, стрелба с лък и много други отминали от нашето време средновековни занимания.

На крепостта Калето е запазена средновековната крепостна стена от XIII и XIV век. На същото място лежат останките от много далечна епоха (каменно-медната) - малко разстояние, а всъщност хиляди години.

Хълмът Калето е естествено защитен и разположен на стратегическо място, където са се пресичали важни пътища. От тук в древността е минавал пътят, свързващ римския град Уплия Ескус със Сердика, а регионът и днес е място, през което минават пътищата свързващи Дунавската равнина със Софийското поле, Източна със Западна България.

През дългия период на своето съществуване крепостта е охранявала достъпа до проходите на Стара Планина и селището, което се е простирало северно от нея, и върху чиито развалини е построен съвременният град Мездра.

Материалът е изготвен от Жаклин Петрова, ученичка в 11 клас на ППМГ „Акад. Иван Ценов“ град Враца, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaУНССVolontimeRollplastSamsonite.