Христо Ботев - завинаги жив

998 преглеждания

Христо Ботев - завинаги жив

Тъмна коса и брада, поглед, изпълнен с решителност и смелост.Човек, който няма как да срещнем отново, но герой, който няма как да забравим.

Ботев е велик човек. Човек, дал живота си в името на родината. Човек, толкова жертвоготовен и обичащ отечеството, че дори след като на 17 май в Оряхово получава писмо от главния апостол на Врачански окръг – Стоян Заимов, който посочва прехвърлянето на Ботевата чета в България за безсмислено и съветва Ботев да продължат към Сърбия, той отказва да се съобрази с тези указания. На същия ден той принуждава капитана на кораба „Радецки” Дагоберт Енглендер да спре на десния бряг на река Дунав, край  Козлодуй, където заедно с четниците си слизат от кораба.

От  Козлодуй четата на Ботев се отправя към Враца, центъра на революционния окръг, като минава през селата Бутан и Борован, но никой от тамошните българи не се присъединява към четниците.Четата влиза в спорадични престрелки, които нямат съществени последствия. Едва в ранната сутрин на 18 май, край село Баница, на около двадесет километра от Враца, четниците водят по-сериозно сражение с голяма група черкези, след което се оттеглят на височината Милин камък.

18 май е труден ден за Ботевата чета, през целия ден тя се отбранява на Милин камък срещу около 300 черкези и друг башибозук.Четата се надява на помощ от Враца, където се очаква да започне въстание, но такава не идва. Изпратени са обаче части на редовната  османска армия и 30 четници биват убити.

Полунощ срещу 20 май 1876 г. четата достига местността Вола, където бива открита от черкези и башибозук, към които се присъединява редовната османска войска с две оръдия. Ботевата чета води най-тежкото си сражение, претърпява големи загуби и остава почти без муниции.

Вечерта на 20 май (1 юни нов стил), когато сражението затихва, куршум пронизва Ботев и героят умира на място.

Жестокостта на османците е потвърдена, когато след смъртта на Ботев, тялото му бива обезглавено, а главата му изложена на площада във Враца, който днес носи неговото име, в знак на почит към неговата саможертва и тази на неговата чета.

Майката на Ботев, родена  около 1830 г. и починала през 1911 г., по баща Ивана Стайкова Дрянкова, е родена в Калофер в семейството на Стайко Дрянков и Тота Бурмова. „Хубавата като калоферка” Ивана, през 1846 г. се омъжва за Ботьо Петков.

Ражда 9 деца, които възпитава с любов и дух на преклонение към всичко българско.

Бащата на Христо Ботев няма запазена фотография. Портретите му са правени по спомени на негови съвременици. Роден 1815 г. и починал 1869 г., Ботьо Петков е виден възрожденски учител, книжовник, преводач и просветен деец. Роден е в Карлово. През 1839 г. е условен за учител в Калофер,откъдето през 1841 г. е изпратен да  продължи образованието си в Одеската духовна семинария. По негова инициатива през 1848 г. в Калофер е построено и открито прочутото Мъжко класно училище.

Наред с усилената си учителска работа се посвещава и на книжовна дейност. Той е активен обществен деец и се включва в борбата за независимост на Българската православна църква.

В семейството се раждат девет деца,седем момчета и две момичета. Три от децата умират в ранна детска възраст- Тота и две момчета, носещи името Генко.

Ботевата сестра Ана, родена около1850 г. се омъжва за калофереца Христо Груев, но умира през 1867 г. при раждането на сина си Тодор, който за жалост умира няколко месеца по-късно.

Петко (1852-1872) учи в Мъжкото класно училище в Калофер. На 11 годишна възраст се разболява от костна туберкулоза и остава прикован на легло до края на дните си.

Стефан (1854-1890) завършва Мъжкото класно училище в Калофер. Учи в гимназията в гр. Табор, Чехия. Учителства в Панагюрище. До 1887 г. живее и работи в Румъния. Завръща се в България и се установява в Пловдив. Умира от туберкулоза на 15 април 1890 г., без да остави потомство.

Кирил (1856-1944 г.) завършва Мъжкото класно училище в Калофер. Учи в католическата гимназия в Одрин, а от лятото на 1874 г. емигирира при Христо Ботев в Румъния. Четник в четата на големия си брат. Заловен и осъден от турския съд в Русе на 15 години затвор. След Освобождението се посвещава на военна кариера. Достига до чин генерал-лейтенант от Българската армия. Умира на 4 февруари 1944 г. в с. Студена, Пернишко. Той единствен от Ботевите братя оставя потомство.

Боян (1866-1885) е най-малкия брат на Христо Ботев. През лятото на 1875 г., заедно с майка си и брат си Стефан, заминава за Румъния. Учи в българското училище в Букурещ. След Освобождението постъпва във Военното училище в София.
Участва в Сръбско-българската война (1885 г.). На 7 ноември е ранен в боевете при Сливница. Умира от раните си на 10 ноември 1885 г. Посмъртно е произведен в чин подпоручик.

Христо Ботьов Петков е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер, е български национален герой, революционер, поет и публицист. Загива на 1 юни 1876 г. в подножието на връх Камарата в Стара планина.Баща му Ботьо Петков, който бил учител повлиява на сина си напътства първите му стъпки в просветената дейност.

Загинал е в името на общото благо, а именно свободата на народа ни, но не само това е направил за България.Приживе публикува и редактира вестниците „Дума на българските емигранти” (10 юни 1871 г.), „Свобода” и „Будилник”.

През лятото на 1874 г. се включва и става секретар на БРЦК - Български революционен централен комитет, пленен от идеите за национално обединение. Работата му като секретар на БРЦК не възпира публицистичната му дейност. Публикува вестниците „Знаме” и „Нова България”, също и стихосбирка, заедно със Стефан Стамболов – „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова”, в която е включена и творбата „Обесването на Васил Левски”, разказваща за неговия приятел и брат по оръжие – Дякона.

Женен е за Венета Ботева, а през 1876 г. става баща на Иванка Ботева.

Жанровете, в които работи са лирика – поеми, елегия, балади и сатира, публицистика – фейлетони, памфлети и статии. Направленията, в които се развива са романтизъм и реализъм..Повлиян литературно от Александър Пушкин и повлиял на почти цялата българска литература след него.

Идеолог и подстрекател на революцията, поет и публицист, Ботев оставя своя отпечатък сред националните герои в българската история. Известни негови произведения са:

„Майце си”,1867г., която е неговата дебютна творба

„Борба”

„На прощаване”

„Хаджи Димитър”

„Моята молитва”

„До моето първо либе” и други.

Те са образец на българската възрожденска литература, наред с творбите на Вазов и Каравелов.

Колкото и да знаем за този велик българин, колкото и да сме учили за него, не е достатъчно, за това нека се „срещнем” с него чрез думите на капитана на кораба „Радецки” – Дагоберт Енглендер.

„Във времето на нашето пътуване до Козлодуй, Ботев показваше в своите действия твърда енергия и прозорливост. Насърчаваше и поддържаше някои съвършено млади момчета... Той милваше едни като деца с двете си ръце по лицето, други прегръщаше, после им говореше силни и високи думи, като посочваше често с ръката си към българската земя и синьото слънчево небе.”

От думите на капитана разбираме, че Ботев е не само национален герой, а и истински земен и добър човек.Той се явява втори баща на четниците си, успокоявайки и насърчавайки ги с обич, за да се справят с геройското дело, за което по-късно дават живота си.

В сборника „До моя съвременник” Георги Марков пише:

„Ботев не е оперетъчният войвода, който маха със сабята при Козлодуй, той е самотният човек, който стои между камънаците в тъмнината на Балкана с цялата горчивина на човек, излъган от един народ.”

Тежки думи, но за жалост верни. Защо?

Защото „Съединението прави силата”, а съединението е липсвало тогава, не по вина на Ботев и четниците му, а по вина, на тези, които се страхуват от геройската смърт в името на майка България.

На 20 май 1876 г. куршум прониза геройско сърце, България губи един велик човек, българин, герой! Изгубен, но жив завинаги, защото…

„Тоз който падне в бой за свобода,

той не умира, него жалеят

земя и небо, звяр и природа

и певци песни за него пеят…”

Материалът е изготвен от Владимира Христова, ученичка в 11 клас на СУ "Христо Ботев" град Враца, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaУНСС.