Над 2 милиона души в Instagram и близо 5 милиона в TikTok – така изглежда в смайващи числа публиката на популярната психоложка д-р Джули Смит, която промени животите на своите почитатели с безценните съвети в международния бестселър „Защо никой не ми го е казвал досега“.
Само дни след световната си премиера у нас се появява и втората книга на специалистката по ментално здраве – „Отвори тогава, когато“. В нея Джули Смит събира някои от най-важните уроци от работата си като психолог, които могат да послужат като спасителен пояс в трудните моменти.
Като естествено продължение на „Защо никой не ми го е казвал досега“ „Отвори тогава, когато“ навигира читателите през различни житейски ситуации и ги учи как да се справят с предизвикателствата в реално време – с мисъл за своите емоции и вътрешния си мир.
Предлагайки професионални насоки, написани с характерия за нея сърцат и приятелски тон, д-р Смит казва на читателя „Тук съм. Хайде да вървим заедно напред“ и засяга ключови теми като:
Как да се преборим със страха да останем сами;
Как да внимаваме в сравненията си с другите хора – онлайн и в обкръжението ни – превръщайки завистта във вдъхновение;
Как да разберем кога идва времето да приключим неработещи взаимоотношения;
Как да не се чувстваме неловко с непознати хора и да общуваме свободно;
Как да реагираме в сблъсъци с пасивно-агресивни хора и да избираме добре битките си;
Как да не се обвиняваме прекомерно, когато сгрешим като родители.
Всяка глава съдържа многобройни инструменти и упражнения, свързани с конкретни ситуации, в които имаме нужда да овладеем прекомерните емоции и да приложим самокритично мислене.
Магията на тази книга се крие в топлото и лично отношение на д-р Джули Смит, в чиято компания читателят се чувства чут, разбран и по-малко самотен.
„Отвори тогава, когато“ е книга, която ще бъде до вас в най-трудните моменти – когато сте преуморени, тъжни, стресирани или изплашени. И най-вече – когато имате нужда от подкрепа и приятел, от утеха и вдъхновение. Тях ще откриете на всяка страница от това съкровено пътешествие към себе си.
Из „Отвори тогава, когато“ от д-р Джули Смит
Въведение
Съсредоточи се върху целта на живота, захвърли
напразните надежди, заеми се да спасиш сам себе си, ако те е грижа за собственото ти съществуване, и го направи, докато все още можеш.
Марк Аврелий, „Към себе си“
Лично писмо от мен
Въпреки думите, наредени пред вас, аз всъщност никога не съм била от приказливите. Като малка наблюдавах и попивах, но рядко търсех помощ от другите дори когато се нуждаех от нея. Вместо това постъпвах като много други затворени деца: обръщах се към книгите. Когато погледна назад, виждам импулса си да чета като един вид търсене. Молех страниците да ми дадат това, което не бях способна да поискам от хората от плът и кръв. Преброждах книга след книга. Понякога намирах нужното. Понякога не успявах.
Като вземете предвид горното, както и настоящата ми професия на клиничен психолог, напълно естествено е да предположите, че се каня да промотирам самовглъбена интроспекция. Но случаят не е такъв. Вътрешният ни свят е като сауната – можем да извлечем полза от посещението си, стига да не се застояваме твърде дълго. Вместо това от сърце ще ви призова по възможност винаги в трудни моменти да общувате с други човеци от реалния свят. Там се крият повечето решения за разколебаваното ни от житейските върхове и спадове ментално здраве. В същото време съм наясно, че не всички можем да разчитаме на изпитан и надежден приятел в повратни моменти. Ако се окажете в ситуация, в която се опитвате да се справите сами и няма от кого да чуете съветите, от които се нуждаете, тази книга е за вас.
Осъзнах, че трябва да я напиша, когато ми разказаха как някои хора не се разделяли с първата ми книга „Защо никой не ми го е казвал досега?“ и търсели от нея отговори в трудни моменти. Макар подобни случаи да бяха споделени с мен, за да ме поласкаят, те ме накараха да се замисля, че целта на книгата бе съвсем друга. Тя нямаше да свърши работа. Беше изпълнена с идеи и умения, които да помогнат на хората да работят върху бъдещото си психично здраве, което в много случаи изискваше да се обърнат назад към тежки мигове от миналото. Нито една от страниците ѝ не съдържаше думите, с които бих се обърнала към разтърсен от емоции човек по времето, когато е най-уязвим.
В дните, предшестващи урагана, именно чукът и гвоздеите са инструментите, с които да се въоръжите в очакване на предстоящото изпитание. Но в мига, в който бурята връхлети, последното, от което се нуждаете, е натякване, че е трябвало да се подготвите по-добре. В подобни моменти всички ние се нуждаем от това някой да ни погледне право в очите и да изрече думите, за които копнеем. Думи като „Тук съм. Хайде да вървим заедно напред. Знам къде има брод“. Може да се каже, че предишната ми книга представляваше чука и гвоздеите. Тази ще е протегнатата ми през хаоса на бурята ръка с думите: „Ела при мен и нека преодолеем това“.
В мигове на болка и объркване повечето от нас не успяват да чуят гласа на разума не защото нещо в нас е сбъркано, а защото всички ние се учим в движение. Тази книга е за всички ни – за децата, които отлитат от гнездото, за приятелите, които живеят далеч, за близките, към които не знаем с какви думи да се обърнем, и за нас самите, когато се нуждаем от брод.
От опита си като читател и психолог знам, че във времена на мрак думите могат да хвърлят достатъчно светлина, за да разкрият пътища, за чието съществуване не сме и подозирали. Докато пишех личните си писма до вас, които ще откриете в началото на всяка глава, на моменти си мечтаех да мога да прочета мислите ви и да науча срещу какви точно трудности сте се изправили и от какви думи се нуждаете най-силно. Неизпълнима задача, тъй като не съм в състояние да отгатна с какви изпитания се борите. Всичко, с което разполагам, е опитът, натрупан по моя собствен житейски път, и възможността да го споделя с вас. Затова нека настоящата книга да служи само като фар. Тя е негодна да ви издърпа от вълните, но е годна да освети правилната посока, за да се ориентирате накъде да поемете, когато сте объркани. Ваша воля как ще я използвате, но цялото усилие по достигането на спокойните води зависи от вас.
Що се отнася до предстоящите изпитания, имам високи очаквания към вас, защото съм убедена в две неща. Първо, разполагате с потенциал отвъд всичко, до което погледът ви стига от мястото, на което сте застанали в момента. Второ, независимо от отправната ви точка, пътят към всяко благополучие винаги минава през полагането на усилие и желанието да се учим. Никой от нас не знае какво и колко точно не знае. Моля ви, повярвайте ми, когато казвам, че няма как да си представите колко много можете да подобрите ситуацията си, докато не го постигнете.
Д-р Джули Смит
Бакалавър, Доктор на науките
по психология и клинична психология
Търсите „Нещо за четене“? Още интересни предложения вижте тук:
