На 16 май излиза от печат романът „Преди ме е нямало“ – дебют в художествената проза на известната телевизионна журналистка Радина Червенова.
Ана и Алекс са светска двойка, на която и най-добронамереният би завидял. Те са красиви, успешни в кариерите си, родители на пораснали близнаци. Но под привидно безпроблемния и бляскав живот бушуват неукротими страсти.
Как Ана, професор невролог, стига до манастир край Варна, а появата ѝ отключва серия от самоубийства на монаси? Възможно ли е хорист в самодеен състав да се превърне в пророк? И кой е наследникът, заради чиято съдба в обща кауза се въвличат хора от подземния свят, адвокат и детска писателка? Къде се засрещат наука и мистика?
Според Георги Тошев „Преди ме е нямало“ (312 стр., цена: 25 лв., художник: Стефан Касъров) е роман за вътрешната промяна, интимен и честен разказ за любовта, болката, самотата. В него някои читатели може да открият и автобиографични елементи - въпреки изричната уговорка на авторката, че книгата не е за нея. Това е историята на една чувствителна жена, търсеща светлина в собствения си мрак, която приема своята уязвимост, преодолява страховете си и намира път към по-дълбокото разбиране на самата себе си.“
Радина Червенова е родена в София. Има висше икономическо образование, но съдбата я отвежда в Българската телевизия. След серия от конкурси започва работа като репортер и водещ, а по-късно и като говорител. В началото на 90-те години става част от новинарския екип на Ефир 2. След закриването на канала е водещ на централната емисия новини „По света и у нас” в продължение на двайсет години. „Преди ме е нямало” е дебютният ѝ роман.
Официалната премиера на книгата ще се състои на 20 май, вторник, от 18:30 ч. в Casa Libri (Каза Либри) на ул. „Цар Асен“ 64 в София.
Из „Преди ме е нямало“ от Радина Червенова
Шести септември 1992 година. Слънцето е прегърнало семинарската църква в София. Десетки красиви, облечени елегантно хора с нетърпение очакват появата на новото семейство Ана и Алекс. Обичта им витае във въздуха, заразява всички присъстващи – лицата им сияят. Двойката излиза от храма сред облаци от жито, монети и бонбони, хвърляни по стара традиция над главите на младоженците, за да ги обрекат на дълголетно щастие. Те са красиви, смущаващо съвършени, на любовта, която струи от тях, би завидял и най-добронамереният…
Двайсет години по-късно Ана затвори албума. Какво беше пропуснала? Къде по пътя бе изпускала парченца от онова необятно щастие, че вече не усещаше пълнотата, с която започна съвместният им живот, светлината, която я водеше с радост да отгледа децата си, да бъде най-здравата опора на Алекс и да изгради блестящата си кариера на невролог? Чувството за загуба не беше ли плод на професионална деформация, навикът ли надделяваше, или просто възрастта поставя пред хората други приоритети? Но какви са те и какво се случва с младежкото желание да промениш света? Дали и
Алекс понякога си задаваше подобни въпроси…
– Ана! – Нетърпеливият му глас прекъсна реенето ѝ в спомените. – Какво правиш? Приготви ли го тоя багаж? Заминаваме само за два дни, няма нужда да носиш целия гардерб. Чакам те в колата.
* * *
Олга, известна на всички с организаторския си талант, беше запазила стаи в хотел, който сякаш не съществуваше. Нямаше указателни табели по пътя, нито страница
в интернет. Беше загадъчна дестинация, препоръчана от непозната във фризьорски салон, но нима повечето големи мистерии не започват съвсем прозаично?
Ана и Алекс следваха стриктно указанията на Олга, но все повече ги обземаше чувството, че се губят като Хензел и Гретел в боровата гора, простираща се над висок скалист бряг, в който се разбиваха вълните. Морският въздух беше омайващ, между дърветата проблясваше синята повърхност на водата, слънчевите лъчи си пробиваха път между клоните. Очертаваше се фантастично време за плаж, само дето от хотела нямаше и следа.
Най-после пред тях, сякаш изпод земята, изникна огромна сива каменна сграда, обвита с бръшлян. От високите ѝ прозорци се изливаха водопади от цветя. Насред грижливо поддържана поляна с цветни алеи се издигаше хотел TIMELESS.
С Олга и съпруга ѝ Дани – най-близките им приятели – планираха от месеци този уикенд. Желанието да оставиш зад себе си ежедневието, да прочистиш мислите си и два дни да се радваш на лятото, морето и близките хора, усещането за свобода, появата на Олга и Дани с табла неустоими коктейли във високи кристални чаши – всичко това пребори семейната рутина и Алекс нежно прегърна Ана. Целуна я и прошепна:
– Честита годишнина, любов моя!
По тялото ѝ се разля топлина. Ето това е моят любим Алекс. Обичам го и винаги ще го обичам! Благодаря ти, Господи!
– Хайде, бързо на коктейлите! Ние ви водим с по един – подкани ги с усмивка Олга. – Един спираловиден кичур палаво се измъкна от захванатата ѝ с ластик непокорна червеникава коса и се спусна към лицето, закачливо гъделичкайки чипия ѝ нос. Тя присви очи, издължи долната си устна напред, силно издуха кичура над челото си, но той мигновено се върна на същото място.
Приятелите ѝ избухнаха в смях, те познаваха отлично тази гримаса, запазена марка на тяхната Олга, характерен белег на непокорния ѝ характер.
– Да седнем в шатрата! Има страхотна гледка към залива, после ще се настаните – прикани ги Дани и ги поведе по пътеката зад хотела.
Ярките цветове и септемврийското слънце заслепиха Ана и тя сложи слънчевите си очила, които ѝ придаваха елегантност и шик – въпреки четиресет и петте си години приличаше на модел от страниците на Vogue.
Гледката беше приказна – добре поддържана морава се разстилаше като мек килим до ръба на отвесни скали, зад които проблясваше синьо, лениво поклащащо се море. Тук прибоят се чуваше ясно, вълнуващо и приспивно.
Олга забърбори:
– Алекс, как успя да се измъкнеш от студиото за цял уикенд? Чух, че ще продуцираш новия албум на Крис. Браво на това момиче, в нея има нещо специално, публиката я обожава.
– На световно ниво е наистина, чак да не повярваш. Хвърлил съм се много яко да направи кариерата, която ѝ се полага, от понеделник, ако се налага, ще спим в студиото. Ами ти, Дани? След скандала тази седмица май се отвори много работа за кантората ти?
– Прав си, приятелю! Главният прокурор се самосезира по сигнала на опозицията за корупция, вчера прокуратурата влезе в министерството. Аз, разбира се, поемам защитата на Графа, клиент ми е от години. По-любопитното е, че когато пристигнахме, май видях колата му да излиза от паркинга на хотела. Е, не съм съвсем сигурен. Въпреки че трудно можеш да сбъркаш брониран мерцедес по поръчка, неотлъчно следван от джип на същата марка.
– Хайде, стига толкова – намеси се Олга, – не сме дошли да си говорим за работа. Честита годишнина, Ани и Алекс! – И с шеговита тържественост вдигна чаша за наздравица.
– Добре, сменяме темата, минаваме в лекия жанр – пошегува се Дани и прегърна чаровната си жена.
За миг тя отпусна глава на рамото му – жест, който разкриваше безусловното доверие помежду им.
– Кажи на нашите приятели, Оле, с какво ме занимава по време на целия път дотук!
– Дани, престани! Аз това работя, и то с удоволствие, не се подигравай с новата ми идея.
– Нова приказка ли ще пишеш? – попита заинтригувано Ана. – Разкажи, моля те! Олга, знаеш, че си най-добрата детска писателка на света, обожавам приказките ти. Кажи какво си измислила този път.
– Всичко е много грубо още – започна с охота Олга. – Става въпрос за извънземни, които не са особено добронамерени и правят пакости в една къща. Там обаче живее едно малко, смело и умно момиченце, което създава своя армия от предметите в къщата. Цялото обзавеждане, книги, кукли, куфари… оживява. След поредица от битки и номера момиченцето със своята армия и малко хитрост побеждава, като успява
да прогони неканените гости от дома си.
Последните думи на Олга заглъхнаха в смеха на приятелите ѝ. Никой не забеляза как към веселата компания със забързани крачки приближава млада жена с меднобакърена, дълга до кръста коса и стройно тяло, облечено в екстравагантно черен копринен гащеризон. Ръкомахайки енергично, тя се носеше по тревата като в самодивски танц, а шумът на прибоя отнасяше гласа ѝ надалеч:
– Ехо, не ме ли чувате? Не ме ли виждате? Съдбата ви изпраща!
– Крис, това е Крис! – извика изненадано Алекс и скочи да я прегърне. – Какво правиш тук?
– Крис, умопомрачителна както винаги! Сама ли си? – полюбопитства Олга.
– Сама? Аз никога не съм сама. Тук съм със снимачен екип, тази нощ трябва да заснема по-голямата част от клипа, с който ще представя новия си албум. Затова не можах да повярвам, когато разбрах, че сте тук. Ще бъда напълно откровена с вас, трябва ми Алекс.
– Защо ще снимате днес? Нали се уговорихме за другата седмица? – попита недоумяващо Алекс. – Аз държа да присъствам на снимките, Крис.
– Е, затова казах, че съдбата ви изпраща. Сто пъти ти звънях, сигурно си изкючил звука на телефона. Имаме два часа, тук на двайсет километра на север режисьорът е намерил уникално място, екипът вече е там, само нас чакат… Но аз май провалям нещо?
– Не се притеснявай, миличка, работата е преди всичко. Между другото, Ана и Алекс днес имат годишнина от сватбата, можеш да ги поздравиш. – Олга гледаше към младата звезда с кисела усмивка, вече беше ясно, че плановете им за спокоен и задушевен уикенд са провалени.
– Ана, много съжалявам, извинявай и… ммм… честита годишнина! Всъщност ще задържа Алекс само няколко часа. Преди да сте се събудили утре, той ще е тук.
Ана се обърна към Алекс и разбра, че у него няма и капка колебание – всичко, което искаше в този момент, бе да отиде на снимачната площадка. Накланяйки глава така, че косата да закрива лицето ѝ наполовина, тя се вгледа в своя съпруг. Всеки, който не я познаваше, би изтълкувал изражението ѝ като прелюдия към язвителна реакция. Но в този маниер нямаше предизвикателство, той издаваше само, че е концентрирана и размишлява върху нещо. Беше стар навик от детството, когато се опитваше да крие следите от грозен белег върху челото си. Отдавна белегът бе станал почти невидим, умело заличаван с фондьотен, само някъде дълбоко в душата ѝ беше оставил следа, която ѝ причиняваше пулсираща болка. Така че в този момент нейният специфичен жест бе сигурен знак, че щастливото безгрижие току-що я е напуснало. И все пак вместо очакваното раздразнение на пренебрегната жена, чиито интимни планове най-неочаквано се провалят, погледът ѝ към Алекс излъчваше обич и нежност. Защото Ана не приличаше на повечето жени.
Освен че беше без конкуренция в професията си, Алекс имаше жизнена потребност от своята работа и обожанието на колегите си. А те високо го оценяваха, защото раждаше нестандартни идеи, притежаваше бърз ум и без колебание вземаше правилните решения в сублимни ситуации. И защото излъчваше сигурност и увереност, подплатени с неустоим чар.
Сега Ана знаеше, че всички очакват решението ѝ, и усети отново тежката топка в стомаха си:
– Направи най-страхотния клип на Крис, не се притеснявай за мен, ще бъда с Олга и Дани, а утре заедно ще празнуваме.
Алекс я целуна по челото, усмихна се гузно на Олга и Дани и двамата с Крис се изгубиха в горичката по пътеката към паркинга.
Олга се прокашля и наруши неловката тишина:
– Предлагам да отидем и да си дооправим багажите, малко да се раздвижим… а после може да вземем и по още един коктейл.
– Вървете вие. Аз ще остана още малко тук – отвърна Ана, без да прикрива желанието си да остане сама.
Олга ѝ изпрати въздушна целувка и с Дани се отправиха към хотела.
Порив на хладен ветрец погали раменете на Ана. Тя вдигна очи към небето, в далечината се открояваше силуетът на буреносен облак. Комбинацията от буря и ярки слънчеви лъчи я омагьоса. Тя се отпусна на шезлонга, затвори очи и се опита да приложи една от техниките, които препоръчваше на своите пациенти за излизане от депресивни състояния. Напоследък доста често ѝ се налагаше да прибягва до тях и за себе си...
Събуди се стреснато, нещо не беше наред. Изгубила представа за времето, Ана беше сама, слънцето се бе скрило зад заплашителни черни облаци. Поляната вече изглеждаше неприветлива, грохотът на морето бе станал страховит, дори зловещ, ледена тръпка пропълзя по гърба ѝ. Тя скочи и се забърза към хотела, за да открие стаята и приятелите си. В ръката си стискаше ключ с номер 1113. Искаше да си легне и да се събуди чак на другия ден, когато Алекс вече ще бъде тук, а провалената вечер ще е останала зад гърба ѝ. През годините Ана се бе убедила, че е истински щастлива и спокойна само когато той е до нея.
