Димитър Списаревски - цената на саможертвата и признанието

1535 преглеждания

Димитър Списаревски - цената на саможертвата и признанието

„Ще мра…

Не ще ме никой знай.

Не ще кандило грей

Над костите ми в „оня” рай.

Край мене глъб ще зей!”

 

Първото десетилетие на XX век ражда много велики българи. През зимата на 1943-44г., столицата и други големи градове са подложени на безпощадни въздушни нападения, които подлагат на изпитание българската авиация. Започват така наречените “въздушните боеве”. По време на защитата, капитан Димитър Списаревски се превръща в легенда, след като става жива торпила, защитавайки населението на София и спасява хиляди от бомбардировките. Името му се превръща в сакрален образ на българската храброст.

Димитър Списаревски, наричан от другарите си Спайч, е роден през 1916 г. в Добрич. Кръстен е на чичо си, който също е летец. Смята се, че това предопределя съдбата му.

Списаревски е не само изключително физически красив, силен и изискан мъж, но и щедър и великодушен човек, ненадминат виртуоз в летенето, много начетен, владее отлично немски и руски, пее, рецитира и е голям кавалер. Отличен гимнастик, плувец и футболист, занимава се също с борба и бокс.  Според  ген. м-р Стоян Стоянов, близък негов приятел: “Всички войници го обичаха и уважаваха, защото към тях бе непринуден и разговорлив. Но ядоса ли се за нещо, ставаше страшен. И не за себе си вършеше това, а винаги в защита на другите, на по-слабите. Особено държеше на другарите си. За тях бе готов, без да му мигне окото, да се хвърли и в огъня дори. Но най-остро реагираше, когато го обиждаха като българин.“.

Пораства с разказите на дядо си, които го формират като родолюбец и човек с  непоколебим свободолюбив дух.

В София Димитър Списаревски завършва елитната Втора мъжка гимназия ”Цар Борис III”, където е знаменосец на училището. Мечтата му да стане летец се проявява още тогава. Още като ученик, в кръжока по авиомоделизъм заедно със свои другари, построява безмоторен самолет. Според различни сведения тогава негов идол е летецът Христо Топракчиев, чието име носи училището в град Божурище днес.

Димитър Списаревски тръгва по пътя чичо си и постъпва във Военното. Училище, но е буен, непокорен и остро реагира на всяка несправедливост, проблемите с дисциплината му растат и той е изключен от училището. На традиционния военен парад на 6 май, с маршова стъпка той се спира пред цар Борис ІІІ и му връчва писмо с молба да бъде възстановен като юнкер. Тази постъпка маже да му струва живота, но Царят е впечатлен от смелостта ми и след това действително е върнат във Военното училище, макар и да учи с по-малките.

През 1938 година Спайч, заедно с още 14 българи, е командирован в Германия и Полша, във военно-въздушно училище. По време на опасното обучение загиват трима български кадети. Той избира да стане пилот на изтребител и дори побеждава германския си инструктор в тренировъчен въздушен двубой. След това усъвършенства своето майсторство по висш пилотаж в авиационното училище в Шлайсхайм и завършва с отличен успех най-престижната изтребителната школа във Вернойхен до Берлин.

Вече пилот в летище Божурище, част от 3/6 орляк, така нарича заради , сравнението с орлите, които владеят небето, Списаревски е избран и командирован като офицер с още един български пилот, за да се запознае с тактиката на англо-американската авиация и начините на борба с нея е изпратен край Ламанша, където участва във въздушните боеве и усвоява в бойни условия модерната тактика на германската изтребителна ескадра при въздушните боеве над Канала.

Заради неподчинение и остър език Спайч е понижен в подпоручик. За кратко време на няколко пъти е преместван от едно летище на друго, в резултат от скандали в заведения, при които той използва и силата си. Веднъж в Плевен набива абитуриенти насред бала им, защото вместо да пеят български военни маршове слушали модерни чуждестранни мелодии. Но в крайна сметка е върнат в летище Божурище, заради уменията си.

През есента на 1943 година започват вражеските бомбардировки над София, а Списаревски принудително стои на земята. Той посещава пострадалия квартал „Хаджи Димитър” и е покъртен от тежките поражения и страданието на хората. Спайч иска да се хвърли в бой и молбата му да бъде командирован при воюващите е удовлетворена.

Назначен и включен в орляка, стациониран на летище Божурище за отбраната на столицата, водещ бойни действия срещу американските бомбардировачи, които вече три пъти нападат София.

На 20 декември 1943 г. въздушна армия на САЩ се насочва за поредната „терористична бомбардировка“ на София, както операциите красноречиво се наричат в английските военни планове. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Противникът е посрещнат от изтребители, вдигналите се от летище Божурище, чиято задача е да завържат бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк от Враждебна да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.

Летците предварително добре разбират, че с малочислените си сили нямат шанс да разбият и унищожат вражеската въздушна армада, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета. „Бомби и снаряди карат Витоша да плаче със сълзи“.

Поручик Димитър Списаревски от 3/6 изтребителен орляк е един от пилотите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Bf-109G-2. Самолетът на Списаревски не успява да стартира веднага, затова той излита с резервна машина, след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води.

Сам, с безумно смела виртуозна маневра, взема на прицел една машина, атакува устремно, без да се интересува от огъня на изтребителното ѝ прикритие, с непрестанен точен огън, храбро и дълго се бие като нанася поражения на противника до последния си патрон и твърдо неспособен на отстъпление пред врага, убедено се жертва, за да спаси от бомбите живота на сънародниците си. Врязва се в един от най-големите бонбардировачи, наричан „Летяща крепост“ с по 12 големокалибрени картечници.

Запитан преди време какво ще прави, ако във въздушен бой свърши мунициите той заявява: „Ще го яхна отгоре, но няма да му позволя да тормози нашата земя"

Вследствие на лютата съпротива врагът е отблъснат, принуден е да хвърли бомбите си в полето и да се оттегли. Спайч сваля най-голямата заплаха са жителите на София и спасява огромен брой хора. В историята остава като първата жива торпила.

Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито от спусналите се да спасяват летеца местни хора сред отломките. От другата страна на селото падат късовете на поразеният бомбардировач наблизо до единствения оцелял от него.

Има различни свидетелства за тарана, но единствен близък очевидец е Лейтенант Джон Маклендън, който малко след това също е свален и пленен. Той споделя: „Станах свидетел на нещо нечувано и страшно … български изтребител се  стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния... Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията“

Плененият Макландън си спомня: „Дълго време, всяка нощ, ми се привиждаше как българският изтребител връхлита върху нашия бомбардировач. Не, това не е камикадзе. Достатъчно ми е да знам, че е е бил поручик и се е казвал Списаревски.“

Днес гробът на Димитър Списаревски се намира в Централни софийски гробища в Алеята на летците.

Един от най-близките му приятели, генерал-майор Стоян Стоянов, казва за него: „Отстъплението в боя при каквито и да е обстоятелства му беше чуждо, противно, невъзможно за неговата натура... Би разкъсал и със зъби противника, но никога не би го оставил да се измъкне невредим!“

Летецът изтребител Михаил Григоров, служил под командването на поручик Списаревски споделя за него: „Винаги, когато той говореше за България и споменаваше нейното име или разказваше за нейната история, за природните ѝ красоти или пък ставаше дума за достойни българи, гласът му започваше да вибрира, а лицето му се изчервяваше от вътрешно напрежение. Гърдите му се издуваха и той ставаше по-грамаден и внушителен. С гордата си осанка доминираше над всички нас.“

Посмъртно поручик Списаревки е отличен с орден Кръст за храброст, произведен в чин капитан и му е присвоен чин полковник от Военно въздушните сили на България.

Списаревски остава в българската и в световната история със своята смелост. Името му е нарицателно за храброст, подвига му е равносилен дори на този на Левски и Ботев, борили се за свободата на България. Дори след смъртта си Спайч играе ключова роля за Военно въздушните сили – в работилницата на летище Божурище са модернизирани самолетите, за да никой летец да не остане отново без огнева мощ, също  започва производството на самолетите „Дар“.

В негово чест има създадени кратки документални филмчета, през 2013г БНТ разказва за делото на пилота по случай 70 години от гибелта му. Светла Илиева посещава балада в името на подвига на летеца. През 2017 група Порок създават песен „Звезда над София “ посветена Списаревски.

Както е казал Ботев: „Тоз, който падне в бой за свобода,/ той не умира...“. Героите не се отиват, те стават безсмъртни, превръщат се в част от природата и остават в паметта на хората.

Вечна памет на орлите, бранили с чест и достойнство българското небе!

 

Материалът е изготвен от Йоанна-Виктория Лозанова ученичка в 11 клас, в СУ„ Летец Христо Топракчиев“ град Божурище, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"

Източници на информация:

youtube.com, WikipediaLost Bulgaria, книгата „Ние бранихме тебе, София“ – Стоян Стоянов

Снимков материал: Снимка 1, 2, 3 – Димитър Списаревски; Снимка 4 – Димитър Списаревски в летище Божурище; Снимка 5 – След бомбардировките над София; Снимка 6 - Формация на бомбардировачи  над Балканите, каквито два са поразени от кап. Списаревски; Снимка 7 - Гробът на Димитър Списаревски в Централни софийски гробища; Снимка 7 – Горящ в полет.

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaУНСС.