Добротата трябва да бъде разпространявана

446 преглеждания

Есе на Виктория Башкехайова, ученичка в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Велинград

Какво означава добротата? Чрез кои постъпки се изразява човещината? Кои действия трябва да приемаме за добри и кои не? Раждаме ли се с чисти души и променяме ли ги с времето, в зависимост от средата, в която живеем? Това е една много обширна тема, според мен, защото за всеки индивидуално си има граници коя постъпка да признае за добросърдечна и коя не. Има много въпроси и аналогично различни отговори. За едни, една постъпка може да се възприеме като много благородна, за други това може да е поредната ежедневна човешка добрина. Това зависи от средата, в която живеем и възпитанието, което имаме. Например в забързаната ни делничност често забравяме думите: „Благодаря!“, „Приятен ден!“, „Лека вечер!“ и изобщо всички учтиви думи, които ще направят деня и на нас и на тези около нас по-щастлив и усмихнат. Защото за жалост повечето хора приемат живота и това, което имат за даденост и постоянно са намръщени и се оплакват. Но ако са по-лъчезарни и използват тези вълшебни думи, светът не би ли бил по-светъл. Все пак всеки тръгва отнякъде. Да, пътят е дълъг, докато се научим да помагаме и да променим светогледа си, но все пак това е капка в необятния океан. Щом искаме да променим себе си защо да не погледнем към доброто? Защо просто не спрем сега и не се огледаме какво има около нас? Защо просто не започнем да бъдем по-човечни и добри? Защо да не се включим в някаква благотворителна кауза? Какво би ни коствало? На пръв поглед много минималистично дело, но с много смисъл и сърдечност. По този начин дори започваме промяна в себе си. Например можем да променим факта, че приемаме всичко и всички за даденост. Нека бъдем благодарни и за малкото, което имаме. Защото някои хора може да мечтаят да имат нашия живот, от който ние се оплакваме и постоянно недоволничим.

Аз мисля, че доброто се крие във всеки един от нас, без значение каква религия изповядва или каква националност е. Във всеки се крие капчица милосърдие и човеколюбие, които лека, по-лека могат да бъдат предавани и повече хора да „прихванат този добър вирус“, който ще направи света още по-добро място за живеене. Защото щом раздаваш добро, ще ти се отвръща по същия начин.

Преди време бях чела една научна статия, която ни убеждаваше, че учените са изследвали рецепторните гени на два хормона окситоцин и вазопресин, които определят настроението и постъпките на човека. Окситоцинът предизвиквал майчинско поведение, а вазопресинът по-малко доброта у човека. Но моето мнение по темата е, че дори и да имаш по-голямо количество от хормона вазопресин в себе си и той да те кара да си по-тъжен или да клониш към лоши постъпки, ако си заобиколен от позитивни хора и от добродушни дела, ти винаги ще можеш да промениш ума и действията си към по-добро. Средата, в която живееш може да те промени коренно.   

Благородството, състраданието, човещината не могат просто да бъдат постигнати с материални средства, всичко идва от сърцето и възпитанието на един човек. Ако не таиш лоши чувства, като злоба омраза, гняв, ярост, завист към някого, ако се опиташ да подобриш настроението на твой приятел, ако подадеш ръка на някой в нужда, веднага това ще те направи горд и щастлив дори и от тези малки дела. Това са само малка част от примерите, които показват добротата у всеки един от нас.      

Дядо Добри е най-добрият пример за добри постъпки. Да дариш за храм означава да дариш за поколенията, за вярата в по-благочестивото бъдеще, за изграждането на човеколюбиви българи. Това разчита, че прави дядо Добри без да търси благодарност и признание. Той уважава хората и не таи нищо лошо в себе си. Вижда, че светът около него е егоистичен, но не се тюхка безмислено, а оставя следа и дава пример с даренията си. Затова и много хора се прекланят пред него. Дядо Добри, който ни доказва, че щом си дал от себе си, дори и малко, Бог ще те закриля. Религията и вярата доказват благородството у тези, които го притежават.

Може едно малко дете да помага вкъщи на мама и тате, да слуша. Също да прави и добри постъпки на улицата, когато види някой възрастен човек, който трудно се движи, да му помогне с покупките или да му подаде ръка заедно да пресекат улицата. Само едно детенце да е усмихнато прави, така че всички покрай него също да са засмени и щастливи. Какво му трябва повече на един човек? Но може и да си възрастен и да се държиш грубо, да не помагаш на другите, да мислиш единствено и само за себе си и да не искаш да подадеш ръка на хора в нужда, като дадеш пари за някоя благотворителна кауза например. Това се нарича алчност. За съжаление в днешно време тази черта е присъща за хората и ги грози душевно. Няма значение на колко си и какъв житейски опит имаш или материални средства. Всичко се постига с желание. Но във всеки дори и в най малкото детенце, се крие едно голямо сърце. Дори и в най-злобния човек има капка състрадание. Зависи как си възпитан, в каква среда живееш и по какъв начин възприемаш света. Постъпките определят човека!

Почти винаги в приказките настъпва добър край. Може би това цели да ни покаже, че трябва винаги да имаме надежда и каквото и да стане накрая, ако ние сме вършили добри постъпки, накрая ще получим същото. Както например, когато милосърдните герои търпят унижение и тъга, но не се отказват и продължават да носят чистото си сърце, въпреки че лошите герои се опитват да им попречат. Въпреки всичко, на лошото се отвръща със зло, на доброто с добро. Както е казано в една българска поговорка: "Каквото повикало, такова се обадили"! Приказките също целят и да ни извадят от забързаното и негативно ежедневие и да ни покажат, че и в най-трудните моменти ще ни огрее лъч светлина. Във всяка приказка има и добър и лош герой, без единият няма как да има баланс както в приказките, така и в реалния живот. Без една от двете енергии - позитивна или негативна, светът ще бъде или прекалено съвършен, или прекалено зъл.

Само с постъпки ли можем да променим мисленето на един човек? Разбира се, че не. Дори с една усмивка, дума или жест. На пръв поглед много елементарни неща, които не значат нищо, но в същото време криещи много позитивизъм и смисъл. Все пак понякога малките неща могат да имат огромно значение.

Например сутрин, когато ходя на училище с такси и шофьорът е станал и е в по-добро настроение от мен, а аз съм още сънена и недоспала, когато видя усмивката на таксиметровия шофьор или пък когато влезна в класната стая и се видя с всичките ми приятели, веднага се замислям: Има ли време в този кратък живот за лоши чувства и негативизъм? Нека просто да се усмихваме и да не обръщаме внимание на нещата, които ни дразнят и които биха съсипали деня ни. Трябва да оползотворяване дните си и да бъдем щастливи от действията, които вършим ежедневно. В България се организират много кампании, като: „Да изчистим България за един ден“ или „Българският червен кръст“. Ако всеки един от нас се включи, ще следва нещо голямо и ще успеем заедно да подобрим качеството на живот!

В последните години повечето хора повдигат темата за равноправието, човеколюбието и уважението на хората един към друг. Радвам се, когато разбера, че се организират някакви инициативи, в които се дава възможност на нас да бъдем активни граждани. Добротата не трябва да бъде само в нас, а трябва да бъде разпространявана. Така и ние и тези около нас ще живеят по-спокоен и смислен живот. Да загърбим миналото и да погледнем напред в бъдещето. Да забравим трудностите и да подадем ръка в нужда. Да поискаме прошка, да царуват любовта, надеждата и радостта. Да бъдем по-човечни и добри, за да живеем в по-щастливи дни!

Материалът е изготвен от Виктория Башкехайова, ученичка в СУ Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Велинград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“

„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел 

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRБНР, Дарик радио, Радио FM+uspelite.bgnoviteroditeli.bgTeen Station

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук