Иво Христов - да се противопоставиш на страданието

224 преглеждания

От Мария Стефанова, ученичка в НХГ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Благоевград

Всеки един от нас има своите собствени проблеми, страдания и мъки. Хора сме. Нормално е понякога да се сринем под тежестта на бедите и мъката, но малцина са тези, които намират изхода от тази черна дупка.  Да се борят за живота си, оцеляването си, колкото и безнадеждна да изглежда тази борба.

Един от малцината е и Иво Христов. Той е олицетворение на вярата и надеждата, както и неговото семейство. То му помага да премине през всяко едно препятствие и най-вече неговата майка.

Иво Христов  е от Радомир той е на осемнайсет години, но вече има осем издадени книги, които се радват на невероятен интерес. Но мен ме впечатли не само успеха му, а неговата вдъхновяваща история, криеща се зад всяка негова книга. 

Едва на дванайсет годишна възраст през 2014 г. Иво е диагностициран с неврофибромазота - тип 2. Много рядко заболяване, което предразполага организма към образуване на  тумори в централната нервна система.

Въпреки диагнозата си и прогнозата на лекарите, нито за момент не е проявява гняв и ярост към живота или към някого, а единствено благодарност, че е жив и, че има семейство, което са неотлъчно до него.

Писането му  помага емоционално по-лесно да премине през всичките препятствия, откъсва го от проблемите и му позволява да бъде свободен. Това е неговото описание на страстта му.  Но именно в онази мъчителна фаза от живота си се заражда и любовта му към писането.

В неговите книги, той излъчва всяка една емоция с която се сблъсква страх, обич, загуба, съжаление, сила, несправедливост, примиряване и всички те са истински, реални емоции, не такива, които само си представяме, че героят изпитва докато четем.

Това е прави книгите на Иво Христов ценни, тяхната истинност и автентичност. Сякаш писател с дългогодишен опит ги е писал, а всъщност са дело на едно момче, което вече е научило едни от най-важните житейски уроци макар и по трудния начин да се бори за живата си - живеейки.

Той е доказателство, че страхът не е непременната липса на страх, а осъзнаване, че нещо друго е по-важно от страха.  Затова ме вдъхновява толкова много, и не само мен, но и много други хора, малки и големи, изпаднали в същите ситуации, в капаните, които животът им залага.

Въпреки, че попада в най-мрачната стая, той остава изпълнен с най-яркия пламък светлина.

Най-известните му творби са „А можехме да бъдем“, „Отломки от минал живот“, „Пред пепелището на нестаналото българско общество“, „Изпусната любов“, „Портиерът към ада“ и други все стойностни произведения, които могат да променят мисленето ни за живота.

Начинът, по който се изразява, богатият му речник, и искреността му карат писателят и  неговите творбите да бъдат толкова достоверни. Сякаш жонглира с думите, знае коя къде трябва да стои, но е и налице емоционалният хаос на героя.

Иво Христов несъмнено заема достойно място в литературния свят.

Приходите от книгата се инвестират в неговото лечение, а неговите сестра, майка и баща са екипът на бореца за живот и, за своята единствена мечта да стане писател.

„Надявам се, че ще открия своето момиче, че живота ще се оправи, и че един ден че бъда здрав. Затова искам да пиша повече за живота като цяло, за любовта и как тя променя хора. Дори и нещо да е неизбежно, просто трябва да се обичаме и това наистина е светлината в живота ни“. Това казва Иво Христов пред журналист на бTV, които му взима интервю миналата година, когато той тъкмо издава своята книга „Портиерът към ада“. Думи заслужаващи вниманието на хората, способни да ги докоснат и да променят нещо у всеки един от нас.

Днес, той е по-силен от всякога, и както винаги се надява да преодолее коварната болест със своята обнадежденост, любов към живота, семейство и словото.

За мен Иво Христов е човек на надеждата, мечтател, който доказва, че за мечтите, както и за любовта няма стени, болести, пречки, с които те да не могат да се справят.

Иво Христов е пример за всички млади писатели, хора с проблеми. Лесно е да се откажем от всичко и всички, лесно е да се откажем да живеем, трудно е да се изправим и с гордо вдигната глава, да кажем „ще се справя“, „ще се боря“.  Вместо да отблъскваме близките си, хората които ни помагат, трябва да приемем тяхната помощ, защото заедно сме по-силни.

Иво Христов ни доказва, че да не се предаваш има смисъл, поради тази причина, той е: Вдъхновителят на нашето време!

Има съществена разлика между вяра и безрасъдност

Материалът е изготвен от Мария Стефанова, ученичка в НХГ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Благоевград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

Снимки: Impressio-Dir.bg, Traffic news

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин