Защо сънуваме, с какво са полезни сънищата и какво разкриват за будния ни живот, изследва „Ето защо сънуваш“ – нова книга на уважавания невроучен, неврохирург и ръководител на изследователска лаборатория д-р Рахул Джандиал.
Д-р Джандиал от години изучава мозъка и една от най-мистериозните негови функции – сънуването. В „Ето защо сънуваш“ експертът включва информация от различни дисциплини и обобщава актуалните научни познания по темата, като осветлява и любопитни разногласия в света на учените.
Какво се случва с мозъка и тялото ни, когато спим? Какво означават нашите сънища? Как влияят на всекидневието ни и развитието ни и обратното – как ежедневието ни се отразява в тях? На база на дългогодишните си проучвания и собствената си изследователска работа д-р Джандиал предлага своите знания и наблюдения по тези въпроси.
От ценното издание читателите ще научат:
защо е важно да сънуваме;
защо дори кошмарите са полезни;
как сънищата отключват творческия ни заряд;
какво разкриват те за здравословното ни състояние;
как да предизвикаме осъзнати сънища;
как да тълкуваме сънищата си.
С достъпен стил, но подплатена с научни аргументи и теории, „Ето защо сънуваш“ дава възможност на всеки да научи повече за мозъка и скритите лабиринти на подсъзнанието си. Този труд ще се превърне в доверен приятел на онези читатели, които искат не само да подобрят съня си, но и да прилагат умението си да сънуват, за да усъвършенстват будния си живот.
Д-р Джандиал напомня, че сънищата са прозорец към същността ни, интересите ни, тревогите ни и съкровените ни мисли. Колкото по-добре разбираме тях, толкова по-добре можем да разберем самите себе си.
Из „Ето защо сънуваш“ от д-р Рахул Джандиал
Въведение
Дозата чудо всяка нощ
Цял живот съм бил потопен в мозъка. Като лекар с две специалности, невроучен и неврохирург с докторска степен аз оперирам пациенти с ракови и други заболявания. Ръководя и изследователска лаборатория. Невъзможно е да прекараш толкова време в лечение и изучаване на мозъка, без да изпиташ благоговение пред него. Колкото повече научавам, толкова по-запленен, дори прехласнат се чувствам.
С милиарди неврони и трилиони връзки между тях, мозъкът е безкрайно сложен. Но в моето неспирно откривателско пътешествие една особеност на ума е приковавала вниманието ми повече от всяка друга – сънуването. В течение на много години съм търсил отговори на най-съществените въпроси: Защо сънуваме? Как сънуваме? И може би най-важното – какво означават сънищата? В това отношение имам многобройна компания.
Сънищата винаги са били извор на загадки. Те са привличали вниманието на мислителите на човечеството, от древните египтяни до Аристотел, Чарлс Дарвин и Мая Анджелоу, от режисьора Кристофър Нолан и активиста Нелсън Мандела до убития рапър Ноториъс Би Ай Джи. Те вдъхновяват изобретения и художествени творби, медицина и психология, религия и философия. Били са смятани за поличби, послания от боговете и от подсъзнанието ни, от душата и аза, от ангели и демони.
Променяли са хода на хорските съдби и хода на света, насърчавайки предложения за брак и търговски сделки, вдъхновявайки текстове за песни и научни пробиви, тласкайки военни нашествия и психични сривове.
Сънищата ни запленяват, плашат, възбуждат и вдъхновяват, защото са толкова реални и заедно с това толкова причудливи. Ние сме едновременно създатели на сънищата си и безпомощни участници в своите странни творения. Сънищата изникват от нас, но изглеждат някак си откъснати, ние ги призоваваме като някакви любителски филми, които не следват законите на времето или природата, съкровени и същевременно неподвластни нам.
Както пише британският поет лорд Байрон[1]:
... свой свят сънят
си има – царство на реалност странна.
В развоя си съдържа той дихания,
сълзи и мъки, радостни отсенки.
Засенчва будните ни мисли той
и облекчава будните дела[2].
Предвид често разбърканото и нелогично естество на сънищата, може да е трудно да се схване как въображаемите сълзи, мъки и радости от сънищата ви разкриват нещо за вас. С времето обаче те рисуват жива картина на това как виждаме самите себе си и света. Те хвърлят светлина върху природата ни, интересите ни и най-дълбоките ни грижи. В този смисъл ние сме уникално нашите сънища, а нашите сънища са уникално нас.
Макар че създаването на сънищата може да изглежда загадъчно, техният източник далеч не е такъв. Мозъкът трепти от електричество, вълни от ток преминават през него всеки миг от живота ни. Сънищата са резултат от нормалната мозъчна електрофизиология и представляват една невероятна трансформация, която се случва в мозъка всяка нощ, докато спим, следвайки циркадните ритми – циклите от ден и нощ, – които ръководят биологично всеки живот.
Сънуването в никакъв случай не бива да бъде отхвърляно само защото се случва, докато спите, или защото му липсва логиката, която ви ръководи в будните ви часове. Сънищата се различават от мисленето. Самата им стихийност е тъкмо онова, което им дава възможността да бъдат трансформативни. Великите скокове в изкуството, дизайна и модата се градят върху онзи тип дивергентно мислене, който възниква естествено при сънуването, а културата, езикът и творчеството са дали възможност на хората да преуспеят далеч отвъд физическата си еволюция. Сънуването е в сърцевината на всичко това.
Днес думата „сън“[3] означава много неща – амбиция, идеал, фантазия и живите истории, възникващи, докато спим. Невронауката показва, че в крайна сметка границите между съня и будността не са толкова ясни. Сънищата могат да ви помогнат да решите проблем; да научите музикален инструмент, език или танцова стъпка; да упражнявате спорт; да ви подскажат нещо за здравето ви и да правят предсказания за бъдещето. Сънищата могат да са духовно обогатяващи. Забравени сънища все още могат да моделират ума ви и да влияят на всекидневието ви. Можете да се научите да помните сънищата си, да насочвате съдържанието им и дори да ги контролирате по време на така нареченото осъзнато сънуване. И най-важното, сънищата могат да предложат най-големия дар – този на самопознанието. Тълкувайки сънищата си, можете да разберете преживяванията си и да изследвате емоционалния си живот по нови и проникновени начини.
Сънищата са неуловима форма на познание. Тъй като ги възприемаме насаме, изолирани от света, като субективно преживяване за публика от един човек, много неща в сънищата вероятно са отвъд сферата на експерименталната проверка или научното доказателство. В тази книга съм се постарал да отразя съвременното състояние и обхват на знанието за сънищата и сънуването, отбелязвайки същевременно несигурните неща в изследванията и разногласията между изследователите. Книгата съдържа и теории, които съм развил въз основа на най-новите изследвания и собствените ми познания за мозъка. В крайна сметка тази книга е моят синтез на информация от разнородни дисциплини. Тя е резултат от усилен труд и още по-голямо смирение.
Преди да започнем, замислете се за момент за магията на сънуването. Когато сънуваме, ние прехвърляме границите на своето физическо аз. Вече нямаме съзнанието, че лежим в леглото или дори изобщо, че лежим. Очите ни са затворени, но ние виждаме. Тялото ни е неподвижно, но можем да ходим, да тичаме, да караме кола, да летим. Безмълвни сме, но можем да водим разговори с хора, които познаваме и обичаме, живи или мъртви, и с хора, които никога не сме срещали. Съществуваме в настоящето, но можем да пътуваме назад във времето или напред в бъдещето. Намираме се в една определена точка, но можем да се пренесем на места, на които не сме били с години, или на такива, които съществуват само във въображението ни. Ние сме в свят, който е изцяло наше собствено творение. И той има потенциала да прехвърля границите. Сънищата са нашата доза чудо всяка нощ.
[1] Byron, George Gordon, Lord, “The Dream,” public-domain-poetry.com/george-gordon-byron/dream-10617
[2] Дж. Г. Байрон. Сънят. – В: Слънце на безсънните. С., Народна култура, 1988. Прев. Николай Бояджиев. – Бел. прев.
[3] На английски една и съща дума – dream – означава както сън, така и мечта. – Бел. прев.