Нещо за четене: „Уравновесеният мозък“ от проф. Камила Норд (откъс)

Как да подобрим психичното си благополучие разкрива новата полезна книга „Уравновесеният мозък. Науката за психичното здраве или как да се чувстваме по-добре още сега!“ от награждаваната изследователка проф. Камила Норд.

В стила на любими научнопопулярни издания като „Жива мрежа“, „Ето защо сънуваш“ и „Инстамозък“ проф. Норд, ръководител на лаборатория за когнитивни изследвания към Кеймбриджския университет, революционализира начина, по който мислим за мозъка, психиката, физическото си състояние и връзките между тях.

Знаковият учен очертава една нова парадигма, според която психичното благополучие не се базира на общoвалидни методи, които просто „действат“ или „не действат“. То е равновесие, зависимо от много фактори, до което всеки следва да достигне сам, опознавайки процесите в собствения си организъм.

Като своеобразно ръководство „Уравновесеният мозък. Науката за психичното здраве или как да се чувстваме по-добре още сега!“ илюстрира разнообразието от подходи за укрепване на психиката. В книгата са представвени както популярни, така и по-авангардни мерки – от промени в начина на живот и навиците, до разнообразни медикаменти и психологически терапии.

В това ценно издание читателят ще открие:

- защо е важно да разбира собственото си психичното здраве;

- как процесите в мозъка изграждат и подсилват това здраве;

- как физическото състояние – например на стомашно-чревната и имунната система – влияе на психичното;

- защо неща, които традиционно се смятат за вредни – като яденето на захар или пък купонясването до късно – могат да имат положителен ефект при някои хора; 

- как действат плацебото, антидепресантите и психотерапията на ума.

На сериозен, но въпреки това достъпен език, „Уравновесеният мозък. Науката за психичното здраве или как да се чувстваме по-добре още сега!“ разкрива най-полезните изводи от актуалните изследвания, които са посочени в обширната допълнителна литература към всяко твърдение.

Тази книга няма да ви даде готова рецепта, няма да ви предпише какво да правите или от какво да се лишите, но ще ви окуражи да откриете това, което ви влияе негативно и как да се справите с него. И най-важното – как да извлечете онези съвети, които най-пълноценно биха ви помогнали да подобрите физическото и психическото си здраве.

Из „Уравновесеният мозък“ от проф. Камила Норд

Въведение

Радостта е такава човешка лудост.

Зейди Смит

КОГА ЗА ПОСЛЕДНО ИЗПИТАХТЕ АБСОЛЮТНА РАДОСТ?

Ожених се в една горичка край Кеймбридж през лятото на 2019 г., когато бях на 29 години. Улучихме точния момент. Една година по-късно – когато годежите сред моите 30-годишни приятели рязко се увеличиха – сватбите по време на пандемията бяха отменяни, отла­гани, посещавани само от кумовете. Но в нощта преди сватбата ми – обективно погледнато, катастрофа от по-малък мащаб – заваля като из ведро. В 2 ч. през нощта дъждът звучеше като библейска буря. Пре­местих се в свободната спалня и прекарах нощта будна, разтревожена до прилошаване, представяйки си как масите, столовете, балите слама и канапетата, които бяхме наредили в гората през деня, прогизват це­лите, а роднините и сватовете ми са целите в кал и негодувание заради безразсъдния ни избор да направим сватбата си на открито в британ­ското лято.

Но в гората по пладне на следващия ден нямаше и помен от бурята. Слънцето прозираше през листата и падаше върху главите на роднини, за които години наред бях смятала, че няма да дойдат на сватбата ми. Погледнах към съпругата си и след това през следващите десет часа из­питвах абсолютно съвършена радост чак до мига, когато заспах (дълбо­ко, непробудно – нямам представа дали е валяло в онази нощ).

Радостта изглежда ефимерна, неподдаваща се на количествено определение. По самата си природа тя е рядка и неочаквана – нещо не­обичайно, много далеч от онова, което бихме предсказали въз основа на всекидневния си живот. Много от дните ни не съдържат нито едно преживяване, носещо радост. Повечето дни имат добри и лоши еле­менти, предсказуеми и непредсказуеми – изненадващ успех, непред­видена загуба. „Уравновесеният мозък“ е за това как нашият мозък изгражда усещането на всеки човек за неговото психично здраве, на­учавайки се да предсказва сложната, променяща се информация в све­та около нас.

Нещо по-всекидневно от радостта е удоволствието. Ние изпитваме удоволствие средно поне веднъж на ден[1]. Някои изследователи смя­тат, че удоволствието е осезаем начин на мислене за нашето усещане за „благополучие“, понятие, което обикновено се дефинира чрез две основни категории: първата – да се чувстваш добре в един определен момент; втората – да се чувстваш добре в живота си изобщо. Тези два компонента често са назовавани с термини от Аристотел: той нарича чувството от първата категория хедония – усещането за щастие, едно приятно усещане. Това е категорията, която психолозите обикновено измерват в своите експерименти и тя е свързана с две прочути опреде­ления на щастието: „притежанието на удоволствия при отсъствието на болки“ (дефиницията на Джереми Бентъм)[2] и нашето непосредствено възприятие за удоволствие и болка с течение на времето (дефиници­ята на Даниъл Канеман)[3]. Но социалните учени, които искат да знаят колко щастлива е една държава в сравнение с друга, е по-вероятно да измерват втората категория, евдемония – удовлетворението от живота и осъществяването на собствения потенциал. Тяхната работа може да отговори на въпроси като: „По-удовлетворени ли са богатите хора от живота си?“. (Отговорът е: „До известна степен“[4]. Вж. Глава 10.)

Лично аз мисля, че тези две традиционни категории на благопо­лучието имат повече прилики, отколкото разлики. Изследванията са установили, че хората, които изпитват повече удоволствие във все­кидневния си живот, съобщават също и за повече удовлетворение от живота – преживяването на евдемония е преплетено с хедония[5]. Навярно няма нищо чудно, че след като двете категории са толкова тяс­но свързани в индивидите, може да се окаже невъзможно те да бъдат измерени отделно една от друга. Измервани сред хора от целия свят с помощта на различни въпросници, хедонията и евдемонията са се оказвали в почти пълна корелация (0,96), поставяйки под съмнение идеята, че могат да бъдат наистина разграничени[6]. Освен това отгово­рите на хората на отделните въпроси за евдемонията и хедонията са намирали по-добро математическо изражение в един-единствен из­мерител на благополучието, отколкото в две отделни понятия, свърза­ни с него6, което може би означава, че удоволствието и удовлетворе­нието от живота, макар и идейно различни, на практика отразяват една и съща всеобхватна идея за благополучие.

Подобряването на душевното благополучие е цел, преследвана от десетилетия, векове, хилядолетия – ала обществото и науката все още настойчиво се борят с проблема и днес. В тази книга ще разгле­даме какво ни разкрива науката за това какво значи да се чувстваш по-добре, моментно или трайно. Това означава, че ще се заемем с въпроса откъде произлиза нечие чувство за душевно благополучие – какво кара даден човек да изпитва хедония от едно малко, всекидневно житейско удоволствие? Как собствените ни преживявания на пози­тивни и негативни събития допринасят за изграждането на едно общо усещане за живота ни като негативен или позитивен? Как малките из­менения в механиката, поддържаща тези процеси, могат да доведат до влошено психично здраве и как същите тези процеси се модифицират от нещата, които правим, за да подобрим психичното си здраве, таки­ва неща като лекарства, упражнения или психотерапия?

ЩО Е ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ?

В моята лаборатория в Звеното по науки за познанието и мозъ­ка към Медицинския изследователски съвет, подразделение на Кейм­бриджския университет, заобиколено от реки и пасища, ние правим експерименти, за да разберем мозъчните процеси, водещи до по-добро или по-лошо психично здраве, особено у хората с психиатрични раз­стройства. В крайна сметка разгадаването на тези процеси би могло да ни помогне да изобретим или усъвършенстваме някакви лечения. Но психичното здраве може да означава много различни неща за раз­личните хора. Невроучените нямат единодушие относно една всеобща дефиниция за „психично здраве“. Нямат го и психолозите, философи­те или коя да е друга група, към която би могъл да се обърне човек за окончателна позиция по въпроса. Бихте могли да си помислите, че това може да е проблематично за учени като мен, които изучават психичното здраве. Всъщност повечето невроучени не оставят фило­софската дилема да застава на пътя на интересните експерименти. По­някога се приема, че по-доброто психично здраве означава по-нисък резултат по някой клиничен показател (който сам по себе си може да измерва депресия, тревожност, стрес или произволен брой други фак­тори). Друг път се ползват положителните резултати от показателите за благополучие – удовлетворението от живота например. Трети път може да се стигне до извода, че конкретни вещества в мозъка, видове поведение, проявявани от животни или хора, или области на мозъчна активност представляват някакъв аспект на психичното здраве (удо­волствие, възнаграждение и т.н.). Една пълна картина на психичното здраве трябва да включва всички тези аспекти, от преживяванията до биологията, и да очертава пътищата помежду им.

В тази книга аз използвам термини като „психично-здравни забо­лявания“, „психиатрични разстройства“ и „психични болести“ сравни­телно взаимозаменяемо, за да обозначавам такива разстройства като голямото депресивно разстройство, шизофренията, генерализираното тревожно разстройство и т.н. Тези по-медицински термини се прилагат, когато проявленията на лошото психично здраве са достатъчно тежки, за да затруднят функционирането, и отговарят на други специфични диагностични критерии. Начинът обаче, по който учените назовават тези заболявания, постоянно се променя. В някои случаи аз ползвам по-общия израз „психично-здравни проблеми“ или „психично нераз­положение“, за да укажа, че някой може да изпитва проблеми, без да преминава прага на тези традиционни диагностични критерии, или пък проблемите му може да не попадат еднозначно в една-единствена диа­гностична категория. Тъй или иначе, струва си да се помни, че различ­ните хора, които имат лошо психично здраве, може да изберат да на­ричат собствените си преживявания с термини, които са най-смислени за тях самите (например като „преживявания“ или „проблеми“ вместо „разстройства“ или „заболявания“, или обратното).

Моят възглед за психичното здраве в мозъка е, че то е вид рав­новесие. В биологията живите организми оцеляват, като поддържат хомеостаза – относително стабилно състояние вътре в тялото незави­симо от промените другаде (температурата отвън, нивото на кръвната ви захар, хидратацията ви и т.н.). Запазването на равновесието изис­ква промяна – тялото ви се поти, за да намали температурата ви; ядете поничка, за да увеличите кръвната си захар; пиете течности, след като сте бягали бързо. Онова, което смятаме за „психично здраве“, също изисква хомеостаза. Както и хомеостазата на тялото ни, поддържане­то на „уравновесен мозък“ изисква гъвкаво реагиране на промените в средата ви. Това включва нашата вътрешна среда – която може да носи изпитания посредством емоционална болка или дори инфекция, както и външната ни среда, която ни сблъсква всекидневно с различ­ните стресиращи фактори в живота. Характерна за това равновесие е способността на психичното ви състояние по-скоро да помага за функционирането ви, отколкото да го възпрепятства, и съответно да увеличава шансовете ви за оцеляване. При хората, страдали от лошо психично здраве в някакви моменти от живота си, психичното състо­яние може понякога да накърнява способността им да вършат всекид­невните си дейности, да се радват на времето с близките си или други неща, които са жизненоважни, за да живеят добре в света.

Търсите „Нещо за четене“? Още интересни предложения вижте тук:

EspressoNews