Симеон Басарини - успехът извън граница

901 преглеждания

Симеон Басарини - успехът извън граница

Симеон Басарини - поет, писател, художник, преводач. Човек на изкуството със силен дух и добро сърце. Скитник, изгнаник, прокуден и обиден, не от родината, а от държавата.

Симеон е роден на 31 май 1942 г. в гр. Годеч, Софийска област. Има тежка съдба – баща му загива в боевете при Сарацин, Македония, когато Симеон е на две години и половина. След като завършва гимназия в София, два пъти кандидатства неуспешно в Художествената академия. Служил е в армията две години. Следвал и завършил История на Древна Гърция, Рим и Средновековието и Български език и литература в СУ „Климент Охридски”  през  1968 г. Дълги години работи в Българското национално радио - в редакциите ,,Изкуство” и ,,Поезия”. Работил е и като редактор в издателство ,,Български художник”.

„Всичко започна от работата ми в издателство ,,Български художник”. От там започнаха моите неприятности.”- заявава той.

През далечната 1985 г. на едно партийно събрание, г-н Басарини открито заявил, че това, което се върши в издателството е престъпление (тъй като бил натрупан огромен дефицит от 120 000 лв.). След неговото уволнение, разочарован и отвратен от комунизма в България, напуска страната си. 

Имал възможността да работи в БНТ, Симеон загърбва предложението и избира да напусне своята държава. Надареният годечанин заминава за Германия. От 1988 г. заедно със семейството му живеят в град Мюнхен. Българинът бяга по поради политически причини.

,,Началото беше трудно за всички ни и най-вече заради езиковата бариера. Какво ли не съм бил - журналист, редактор, работник под земята и над земята, инструктор, уличен метач, пътностроителен работник, пощенски куриер, войник, пътешественик и накрая се пенсионирах като куриер в строително управление- споделя писателят.

Басарини живее прекрасно извън България. Възхитен е от немската политика и социалните грижи.

,,Да си пенсионер в Германия е друго - осигурен ти е достоен живот, както подобава!.

Синът му е стопроцентов инвалид, но завършва Технически университет и е дипломиран инженер. Получава много социални помощи (освен материални, държавата отпуска пари и за гледачка, която да се грижи за него). Въпреки здравословното си състояние, той е социализиран млад и умен човек, който живее пълноценно. По тази тема Басарини заявява:

Във всяко едно отношение немците са на светлинни години пред нас и да ги стигнем някога, е просто илюзия..

Симеон Басарини започва да пише от 13 годишна възраст. Има зад гърба си над 30 литературни труда - книги с особен стил. В зората на своето творчество Симеон бил подложен на ожесточена критика. Първата му стихосбирка - ,,Отдавна ти дължа тези думи” (1974) г. и втората му книга ,,Спасени мигове” от (1980) г. са написани преди заминаването му. Двете книги били посрещнати на нож от литературната критика, защото се отличавали с една особена поезия, която няма аналог. Дълбока и изстрадана. Лична и вътрешна поезия. Басарини е имал ,,честта” да влезе в черния списък на поетите, писателите, които не са могли да издават ръкописите си. След  17 г. закъснение излизат следващите книги на писателя - ,,Събуждането на тревата”, ,,Жадни ветрове” и ,,Открито сърце”. Превежда поезия от италиански и испански език.  Издал е две документални повести за Испанската гражданска война - ,,Спомни си моето име“, ,,И след мълчанието“.

Басарини е трудолюбив, родолюбив, с широко познание за света. Сборникът  му от разкази и новели ,,Слава на забравените“ включва биография, разкази и истории за значими имена от българската история.

,,От дете обичам морето. Мечтаех да стана морски капитан на кораб и да пътешествам с него.“. Затова е създал сборник от необикновени разкази и новели за мечтите си - ,,Морски истории“.

Криминални разкази и новели по действителен случай събира в книгата ,,Новото старо време или убийци по необходимост“. През 2004 г. издава поетичната си книга ,,Единакът“.

Поезията му е наситена с дълбока житейска философия, изпълнена с емоционална символика и пречистваща духовна извисеност.

,,Крокодилът Кроки и други животни“ е книжка с детски стихчета, посветена на неговите внуци и на всички деца. Книжката съдържа само негови рисунки.

Един от трудовете му  - ,,Най- древната история на българите“ е съдържателна книга, припомняйки ни далечното минало на траки, шумери, акади. Басарини твърди и се гордее с това, че българите са най- древният народ в света. През 2008 г. издава книгата си ,,Следи от пепел“, посветена изцяло на милата ни родина.

Стиховете му са превеждани на полски, унгарски, руски и немски. Пише книгите си на български и ги издава в България.

,,Искам моите книги да стигнат до българските читатели.“

Сам е правил преводи и е публикувал свои книги в Германия.

,,Българският език е прекрасен език. Знам много езици, но като нашия друг няма“.

Писателят прави дарения на библиотеки и читалища безвъзмезно. Всичките си книги издава със собствени средства.

,,Аз знам своя дълг - помагам на хората, изпаднали в беда; помагам на сираци, на бедни и болни деца. Защото виждам цялата несправедливост от  т. нар. разрушителна ,, нова политическа система“.

Симеон познава много добре поезията на нашия гениален Ботев.

,,Винаги съм се учил от Ботевата публицистика, в която има и ирония, и сарказъм, и жестоки истини. И моята публицистика наподобява Ботевата.“

Едва шестгодишен, Басарини започва да създава първите си творчески опити върху бялото платно. Всички свои картини рисува в Германия, като се подписва с името ,,Sibari“. Изнася седем самостоятелни изложби и една обща изложба на българските художници. Първото представяне на творбите му се състои в Мюнхен през 1996 г. Следват изложби в Берлин и Виена. През август 2004 г. по покана на Министерството на културата изнася и шестата си самостоятелна изложба в зала ,,Средец“ в София.

Басарини не се определя като песимист, а като реалист. Всяка година се връща в родината си, защото вярва в бъдещето й.  Симеон е пример за успял човек, в който шептят два гласа. Родината му шепне все по- настоятелно ,,Остани!“. Но държавата му крещи ,,Бягай!“.

Въпреки всички страдания и неволи, Симеон Басарини успява да прослави не само града ни, но и цялата държава. И все още твърди:

,,Ако приемем, че Земята е Рай, то сърцето на този Рай е най- хубавата страна в света. Тя се казва България.“!

Всички негови трудове можете да намерите в народно читалище „Никола Й. Вапцаров 1899“, гр. Годеч.

Материалът е изготвен от Цветан Симеонов, ученик в 10 клас на СУ "Проф. д-р. Асен Златаров" град Годеч, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaУНСС.