Спасимир Пилев: „Институциите на паметта са безценни съкровищници и е важно да се пазят и разрастват“

548 преглеждания

Интервю на Eлина Спасова, ученичка в СУ „Васил Кънчов”, гр. Враца

Какво правим, когато не знаем нещо? Или ако знаем твърде малко? Най-лесният начин да узнаеш нещо в нашето време, е да потърсиш в интернет. Най-вероятно е да попаднеш в Уикипедия - електронната енциклопедия, която разполага с богата информация от всички сфери на човешкия живот. Този огромен дигитален справочник е създаден и се поддържа с усилията и труда на много, много хора.

За Уикипедия на български език са отговорни 26 администратори, които доброволно се грижат публикуваната информация да е коректна и достоверна. Един от тях е Спасимир Пилев, който вече 14 години е част от българския екип на най-известната световна енциклопедия.

Бихте ли се представили за читателите на EspressoNews?

Казвам се Спасимир Пилев и най-кратко казано - занимавам се с това, което обичам. Работя по електронните учебници по география и история на издателство „Клет“, част съм от екипа на Българския географски портал Географ БГ и голяма част от останалото време прекарвам в Уикипедия на български език или в някой от сродните ѝ проекти. Това, което ги обединява е образованието и човешкото познание. Когато успея да съчетая всичко, използвам възможностите да пътешествам. Хората по света са еднакво интересни, без значение от религия или расата им.

Професионалните Ви занимания са интересни и актуални. Ако бяхте ученик, бихте ли учили от електронните учебници, които създавате?

За да се създават електронните учебници, както и тези на хартия, човек трябва непрекъснато да се поставя на мястото на учителите и още повече на учениците. Знанията трябва да се поднасят разбираемо и със средствата на съвременните технологии. Видео материалите, 360-градусовите панорами, виртуалната реалност, допълнителните задачи - всичко това е в помощ за разбиране на природните и цивилизационни компоненти на нашия свят. Макар и да съм завършил преди малко повече от десетилетие, като ученик само съм си мечтал да разполагам с възможността да изучавам света по този начин. Привърженик съм на технологиите и смятам, че може да се използват по разумен начин в помощ на образованието. Мисля, че е голяма грешка да се противопоставят електронните книги или учебници на хартиените.

Разкажете повече за дейността си като уикипедианец? Как се захванахте с това?

Ще поясня за читателите, че уикипедианец е човек, който редактира в Уикипедия. Първата си статия създадох, когато бях в 12. клас. Оттогава допринасям в Уикипедия, най-вече на български език, защото езикът ни е екзотичен. Говори се от около 10 млн. души в страната и извън нея. Приятно ми е да пиша статии за важни събития или значими личности, ако вече има - да добавя още данни. По този начин информацията достига до повече хора, независимо къде се намират те. Всички, които допринасят в Уикипедия, го правят доброволно. Доброволчеството е много важно за мен. Човек не може да прави всичко даром, поне в света, в който живеем, но пък може да отделя от времето си и да помага за някаква обществена кауза. Впечатлява ме нивото на доброволчество в скандинавските държави. Там стандартът на живот е най-висок и това са най-щастливите нации. От известно време се питам има ли връзка в това - дали благополучието ги кара да правят нещо полезно доброволно за обществото или обратно - като отделят от времето и средствата си, стават по-богати - финансово, но и душевно.

Какви статии предпочитате да пишете и да редактирате? Защо?

Предпочитам да създавам или допълвам статии, свързани с България. Но не защото трябва да веем байряците и да се тупаме в гърдите. Често откривам личности, които така „добре“ сме забравили, че са нужни големи усилия, за да се напишат няколко изречения за техния живот и дейност. Често пътувам и попадам на обекти, за които се намира малко информация. Това също е добър стимул за написването на статия в Уикипедия. Обикновено статиите, които създавам, са свързани с география, история, култура. Все още липсват статии за някои музеи, галерии, читалища, църкви. Но Уикипедия е процес, а не готов продукт. Най-хубавото е, че всеки може да участва и ми е най-приятно, като видя след време как статия, започната от мен, е разширена от някой друг човек.

Кое Ви помага в тази дейност?

За да допринася един човек в Уикипедия не е необходимо да прекарва денонощия в писане на статии или корекции на грешки. Може да допринесе и с простички „движения“ - корекция на запетайки, разместени букви или нещо подобно. Това е доста полезно и става много по-лесно когато човек го направи сам, отколкото, ако оставя съобщения и сложни обяснения къде какво трябва да се коригира или пък да започне да се вайка, че има някъде грешка.

Благодарение на работата ми за Уикипедия често посещавам библиотеки, архиви и музеи, в които се намира ценна информация за личности или исторически събития. Точно тези институции на паметта са безценни съкровищници и е важно да се пазят и разрастват.

Защо според Вас хората подлагат на съмнение информацията в Уикипедия?

От съществена важност е да се подлага под съмнение всяка информация. Уикипедия е особен случай и единствен по размерите си в света, защото тя се създава от читателите си. Всеки може да допринася. Някои хора изпадат в ужас - как така, та по този начин всеки може да си пише глупости. Практиката обаче показва съвсем друго. В началото на тази година отбелязахме 20 години от създаването на Уикипедия (на английски език, която е първа, след това започват да се появяват и други езикови версии). Създадени са над 50 млн. статии на 300 езика и диалекта.

Всеки може да пише, но и всеки може да проверява. Уикипедия е изключително прозрачна. Няма тайни и е достъпна за всеки човек. Тя е пример за самоконтролираща се система и често пъти получава по-голям контрол и по-висока достоверност, отколкото други източници на информация, за които отговаря един човек, макар и той да е на високо академично ниво. Просто хората могат да грешат и това е напълно нормално. Силната страна на Уикипедия е и електронната среда, в която съществува. Това позволява да бъде коригирана открита грешка за секунди и читателят може дори да не забележи.

Изключително важно е да се цитират източници. В България това все още не е широка практика. Дори и в университетите е слабо застъпено правилното цитиране на източници, какво ли остава за училище. Недопустимо е да се изписва източник: интернет. Това е като да се напише източник: книга.

Защо въпреки съмненията хората използват информацията в Уикипедия?

Често други справочни сайтове остават заключени и недостъпни за повечето хора. В тях е нужно е да се регистрираш и да заплатиш, за да имаш достъп до познание. В Уикипедия достъпът до информация е напълно свободен, затова е „Свободната енциклопедия“. Тя съдържа информация от всички области на човешкото познание. Използва се не само от ученици, но и от учители, университетски преподаватели, учени, масово се препечатва информация в медиите от журналисти. Но много рядко някой я посочва като източник.

Информацията от Уикипедия обогатява много хора. С какво това обогатява Вас?

Мен ме обогатява всеки ден. Докато пиша статия, трябва да проуча голямо количество информация от различни източници. Покрай някой човек или обект, научавам за още няколко. По целия свят в Уикипедия допринасят, било с текст или снимки, хиляди хора. Правят се регулярни конференции - световна, регионални, тематични. Контактуването с хора от цял свят и пътуването в различни части на света също ме обогатява - срещаш се с различни култури и традиции. Хубаво е човек да има приятели и познати по целия свят.

Осъзнавате ли, че това, което правите, е от изключителна полза за обществото?

Да се поддържа и обогатява цялото това съдържание не е лека задача - над 50 млн. статии, над 50 млн. изображения в Общомедия - най-голямата банка за изображения под свободен лиценз в света. Развиват се и други сродни проекти, които са по-малко известни, но не по-малко интересни. Уикиданни е огромна база данни - над 100 млн. статии; Уикиизточник - в него се публикуват художествени и нехудожествени произведения с изтекли авторски права; Уикивидове - това е по-специализиран проект за животински и растителни видове; Уикипътешественик - статии за пътешественици с ценна информация за държави, градове и туристически забележителности по цял свят.

Ако човек иска да направи добро, не бива да очаква похвала или висока оценка от някого. Просто ми харесва да правя това и да бъда полезен. Най-хубави са нещата, които не са направени показно. Уикипедия позволява човек да запази анонимността си.

Знам, че участвате и в други инициативи. Разкажете за тях и за хобитата си.

Радвам се, че от повече от година съм част и от Географ БГ - образователна организация, която популяризира науката география сред деца, младежи, студенти, учители и всички любознателни хора. Непрекъснато обогатяваме проекта с любопитна информация от България и света. Различни места стават „достъпни“ за повече хора, защото човек, колкото и да му се иска, не може да достигне навсякъде.

От няколко години обичам да изпращам и получавам пощенски картички от различни държави. Това става чрез платформата Postrossing, която е доста интересна. На случаен принцип изпращам пощенски картички от България до различни хора в някоя държава и съответно получавам и аз отнякъде картички. Идеята ми е в бъдеще да ги дигитализирам и на електронна карта да нанеса всички картички. По този начин ще са достъпни и до повече хора. Не само да си ги гледам аз, а и всеки, който поиска, защото голяма част от тях са много интересни и красиви.

Обичам да участвам и в различни доброволчески инициативи. Това поддържа доброто ми настроение. Затова често преглеждам платформата Timeheroes.

А когато имам възможност обичам да пътувам. Светът е създаден, за да бъде видян!

Има ли личност, на която се възхищавате и която е Ваш ориентир?

Това винаги ми е било трудно. Мое мнение си е, но мисля, че човек не бива да се ограничава с нещо най-любимо. По-добре е да взема пример от повече хора в това, което им е силна страна. Хората, на които се възхищавам са много.

Какво бихте пожелали на нашите читатели?

Да са здрави, да си помагат един на друг и да пътуват! Не е задължително да отидеш далеч, красотата може да се открие и на много близко разстояние, без да са нужни много пари.

Материалът е изготвен от Eлина Спасова, ученичка в СУ „Васил Кънчов”, гр. Враца, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“

„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел 

Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR,  TBI InfoКатедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТ, Bulgaria ON AIRБНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bgnoviteroditeli.bgTeen Station

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук