Повече от две десетилетия след смъртта си известният колумбийски наркобарон Пабло Ескобар остава един от най-обсъжданите престъпници на всички времена. Притежател на несметно богатство, наредило го сред най-богатите хора на планетата, Ескобар контролира 80% от трафика на кокаин в глобален мащаб преди да бъде убит през 1993 г., а наследството му да се превърне в обект на противоречия.
Какво е да израснеш като „Син на Ескобар“, когото мнозина презират заради чудовищния характер на престъпленията му, а други възприемат като своеобразен „Робин Худ“ за бедните хора в Колумбия, за пръв път в дългоочакван автобиографичен роман разказва първородното дете на наркобарона – Роберто Сендоя Ескобар.
„Син на Ескобар“ превърта лентата обратно към 1965 г., когато два хеликоптера на колумбийските специални части поемат на тайна операция, ръководена от агент на MI6. Задачата им е да разбият една от тайните квартири на тогава младия Пабло Ескобар, а мисията приключва с кървава престрелка. Ескобар и няколко негови приближени успяват да избягат в джунглата, а единственият оцелял на място е едно бебе – Роберто Сендоя Ескобар.
По стечение на обстоятелствата ръководителят на операцията Патрик Уиткам се смилява над детето, останало сам само след като майка му загива в престрелката, завежда го у дома, а по-късно го осиновява. И така неволно свързва живота си с този на човека, когото светът един ден ще познава като най-прочутия гангстер в съвременната история – биологичния баща на Роберто, Пабло Ескобар.
През годините Ескобар прави многобройни опити да отвлече Роберто и да върне първородния си син. Детето израства в красивото имение на Уиткам, заобиколено от денонощна въоръжена охрана, но в пълно неведение за истинските си корени и насилието, което цари в разтърсената от престъпни банди Колумбия. В пълно неведение и за факта, че осиновителят му работи под прикритие за британското разузнаване в опит да контролира прането на пари и търговията на наркотици.
Докато един ден Роберто не навършва 24 години и не научава цялата истина за своя удивителен живот. Живот, обагрен с убийства, наркотици и дълго пазени тайни, който започва в Колумбия и продължава във Великобритания и Испания, среща го с наркокартели и някои от най-влиятелните богаташи на XX век. Живот, който Роберто Сендоя Ескобар най-после събира сили да разкаже в тази книга.
На пръв поглед невероятна, но всъщност базирана на задълбочени проучвания и информация за живота на Пабло Ескобар, „Син на Ескобар“ е завладяваща история, която разкрива нечувани досега факти за най-търсения престъпник в света, но и разказва за неразрушимата връзка между син и баща (в лицето на Уиткам).
А любителите на загадките ще открият в книгата за пръв път публикувано кодирано писмо, в което е зашифрована тайната на липсващите милиони на Ескобар.
Из „Син на Ескобар. Първороден“ от Роберто Сендоя Ескобар
ПРОЛОГ
Имах двама бащи. Единият от тях, когото наричах „татко“ и когото обичах много, беше Патрик Уиткъм, осиновителят ми. Той беше английски бизнесмен и беше създал добър живот на семейството си в Колумбия. Това беше само част от историята. Години по-късно разбрах, че е бил агент на MI6 и е работил под прикритие за британското разузнаване. Но този факт не беше най-големият шок за мен.
Научих, че биологичният ми баща е Пабло Ескобар, най-прочутият гангстер в световната история. Бях се срещал с него, без да знам, че съм негов син и че е бил готов на всичко, за да ме върне при себе си.
Това е историята за начина, по който е бил преплетен животът на осиновителя ми с живота на биологичния ми баща.
Добро и зло. Светлина и мрак. Историята, която ви представям, съдържа всички тези неща.
Когато бях дете, не знаех нищо за това. Мислех си, че Пат – така го наричаха всички, които го познаваха, – е истинският ми баща. Около красивата ни къща в Колумбия имаше много оръжия и се случваха странни неща, но татко работеше в една компания, която печаташе банкноти за правителството и извършваше превози на пари с бронирани коли, и беше изложен на нападенията на престъпните банди. Това беше просто част от живота ни, макар че понякога имах чувството, че насилието ни преследва, и бях доволен, че разполагам с денонощна въоръжена охрана.
Няколко пъти татко ме заведе на едно място, което се казваше Меделин. Там се запознах с млад мъж, който прояви голям интерес към мен. Името на мъжа беше Ескобар. Веднъж, докато бяхме в Меделин, видях, че на един самолет товареха 6 огромни чували с пари. Не знаех нищо за тъмните сделки, които свързваха тези две влиятелни фигури в бурната история на Колумбия, и за милионите долари, които минаваха през ръцете им.
Чак след като навърших двайсет и четири години, Пат ми разказа историята на удивителния ми живот. През 1989 година вече бях напуснал дома си и живеех в Испания в квартал „Сотогранде“ в Коста дел Сол близо до Гибралтар. Дотогава бях Филип Уиткъм и знаех, че съм осиновен. Това не ме притесняваше. Смятах Пат и съпругата му Джоан за свои родители. Те ми бяха казали, че съм роден в Колумбия, което обясняваше по-тъмната ми коса и кожа, и твърдяха, че не знаят нищо за биологичните ми родители, и аз им вярвах. Думите на Пат преобърнаха целия ми свят.
– Време е да научиш истината докрай – каза татко.
Той ми обясни, че преди да ме осиновят от едно католическо сиропиталище, съм се казвал Роберто Сендоя Ескобар. Майка ми била мъртва и двамата с Джоан смятали, че баща ми се е отказал от мен. После ми разказа как се е запознал с Пабло Ескобар.
Татко бил натоварен със задачата да основе колумбийския клон на компанията за печатане на банкноти „Дьо ла Рю“ и междувременно е трябвало да проникне в престъпните банди и да събира информация за опитите им да контролират развиващата се икономика на страната. Информацията била предавана на британските тайни служби, но най-голяма полза от успешните операции имали партньорите им от ЦРУ.
Татко ми обясни, че бронираните коли, които превозвали колумбийски банкноти, често били нападани и ограбвани. След един обир той получил информация за мястото, където се намирали откраднатите банкноти. С подкрепата на шефовете си в Лондон и на работодателите си от британското разузнаване организирал операция за издирване на парите.
По време на кървавата операция съм бил открит в скривалището на бандата. Оказало се, че биологичният ми баща е Пабло Ескобар. Тогава Ескобар бил тийнейджър и дребен престъпник, но постепенно се издигнал, превръщайки се в ценна придобивка за разузнавателните служби, които се опитвали да установят контрол над разрастващите се гангстерски мрежи в Колумбия.
През шейсетте години на миналия век търговията с кокаин била в зародиша си. Не е било възможно да се предвиди, че производството и разпространението му ще се превърне в една от най-мощните индустрии в света, както и фактът, че тайните служби ще играят ключова роля за създаването на условията за процъфтяване на бандите и за основаването на кокаиновите картели, причинили нещастие на много хора.
Задачата на Пат била да защитава интересите на компанията и да предоставя сведения на британските тайни служби. Той започнал да работи с един човек, който по-късно придобил известност на световната сцена. Амбициозният панамец Мануел Нориега, който бил офицер, помогнал на татко в тази съдбоносна операция, която го довела до Ескобар, и продължил да му помага в сделките му с криминалните банди. Нориега и Ескобар проследявали разрастването на трафика на наркотици в света.
Операцията за превозването на издадените от държавата банкноти се превърнала в опасна игра. Опитите да бъдат контролирани наркотрафикантите, за които никой не предполагал, че ще станат мощни и финансовите им ресурси ще надхвърлят финансовите ресурси на много държави, били неуспешни. Въпреки това в продължение на много години позицията на американското разузнаване по отношение на количеството на кокаина, което наводнявало Съединените щати, била снизходителна. Едва когато количеството на доларите за наркотици, изтичащи от Съединените щати – държавата с най-развитата икономика в света, – достигнало опасно високо ниво, били предприети действия за контролирането им.
Бившите престъпни банди се превърнали в могъщи наркокартели, които печелели повече пари, отколкото можели да похарчат. По времето, когато започнах да научавам истината 8 за произхода си, властта на Ескобар отслабвала все повече и той скрил милиони долари на различни места. Когато татко ми каза за това и ми намекна, че знае къде са част от тези пари, ми беше трудно да го проумея.
Постепенно тази невероятна история започна да придобива смисъл за мен.
Години наред сънищата ми бяха объркани и бяха изпълнени с шум от експлозии и плач на жена. Дали сънищата са били свързани с реални събития – с организираната от татко операция, по време на която съм бил спасен?
Спомних си пътуванията ни до Меделин и разговорите, които бях водил с тайнствения мъж. Дали мъжът е бил Ескобар, биологичният ми баща?
Слушах внимателно, докато татко ми разкриваше подробностите за произхода ми. Частта от историята, която отчаяно исках да чуя, беше прекалено болезнена за него.
Как беше разбрал, че биологичната ми майка е мъртва?
Докато татко ми обясняваше как е починала майка ми, бях шокиран, поставяйки под съмнение нещата, които знаех за себе си, за осиновителите си и за хората, благодарение на които се бях появил на този свят.
Но това не беше всичко.
След много години, докато умираше, татко сподели с мен най-сензационната си тайна – ключа към загадката за мястото, където се предполагаше, че се намираха милионите на Ескобар, за които се разказваха легенди.
Историята, която следва, е основана на предоставената ми от осиновителя ми Пат информация и на задълбочените ми проучвания. Най-накрая мога да кажа, че разполагам с истинската история на живота си. Представил съм събитията така, както смятам, че са се случили.
Историята започва от деня, в който съм бил намерен от Пат. Спасяването ми е станало случайно и е довело до преплитането на съдбата на Патрик Уиткъм със съдбата на Пабло Ескобар, свързвайки ги завинаги.
Търсите „Нещо за четене“? Още интересни предложения вижте тук:
