Ангелина Джурова: „Най-силният мотиватор за всеки е да се огледа в очите на някой, който вярва в него безусловно“

377 преглеждания

Интервю на Маринела Люцканова, ученичка в ПЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“, гр. Велико Търново

На пръв поглед Ангелина Джурова изглежда като всеки друг учител, кой сме срещали. Започнем ли обаче един-единствен разговор с нея можем да видим колко пъстра и цветна е душата на участничката в програмата на „Заедно в час“ - „Нов път в преподаването“, която дава начало не само на нова глава в живота ѝ, а на цял един роман. Заедно с помощта на фондацията, тя успява да даде по-качествено, по-интересно и по-забавно образование на десетки ученици, като ги учи не само на материала от учебната програма, но и да бъдат добри хора.

Ангелина Джурова е на 36 години от град Лясковец, майка на две деца. Има бакалавърска степен със специалност „Социална педагогика“, а в момента завършва две магистратури - „Начална училищна педагогика“ и „Управление на образованието“. Работи като начален учител и обществен възпитател.

За това как един бегъл поглед към рекламата по телевизора може да промени живота ви може да разберете от интервюто.

Преди да започнете своята кариера с какво сте се занимавали и кое Ви подтикна към промяната?

До 30 години бях преди всичко домакиня, отдадена на децата и дома си. Работех като шивачка в промишлена фирма. Нямах много мечти, амбиции и планове за бъдещето. Подтикна ме срещата с конкретен човек, който ме вдъхнови да изляза от зоната си на комфорт и да погледна отвъд хоризонта си. Винаги съм вярвала, че най-силният мотиватор за всеки е да се огледа в очите на някой, който вярва в него безусловно.

Винаги ли сте мечтали да бъдете учителка?

Не бих казала „винаги“. Винаги съм мечтала да работя с деца, мисля, че имам какво да дам и изпитвам потребност да го направя. Това да съм учител е само част от пътя, който съм избрала. Виждам се в малко по-различна роля от тази на учителката, която преподава урок от учебника - по-скоро искам да уча децата на толерантност, на доброта, на любов към себе си, на жажда за себеразвитие. Привлича ме работата с ученици , семейства, деца в риск, деца нуждаещи се от малко по-целенасочена и силна подкрепа, за да си стъпят на краката.

Как разбрахте за фондацията „Заедно в час“ и каква роля имаха те във Вашето развитие?

Видях реклама по телевизията преди около шест години. Тогава още не можех и да си помисля, че някога мога да бъда част от тях. Струваха ми се някакви  безкрайно далечни, извънземни хора и не мислех, че имам качества, за да бъда една от тях. Когато кандидатствах и ме приеха, сякаш намерих дом, а не работа. Почувствах се приета, сред съмишленици, разбрана, подкрепена и вдъхновена. Последните две години бяха наситени с промени, стрес, постоянно излизане извън зоната ми на комфорт и в същото време невероятно усещане за смисъл и удовлетворение.

Как протичат часовете като учител от „Заедно в час“?

Свързани са с много планиране, планиране и отново планиране. Стараем се да създадем качествено преживяване в училище, което освен академични знания, развива в децата различни компетентности, приложими в реалния живот. Една от основните ни ценности е вярата в потенциала на всяко дете, което се усеща в класната стая и безусловно води до добри резултати.

Какво се промени в живота Ви и подходът Ви към него?

Научих се да целеполагам и планирам - умение, което доста улеснява живота ми. Научих се да използвам силните си страни и да извеждам слабите, с цел да работя върху тях. Научих се да търся помощ и подкрепа и да управлявам времето си така, че да живея в хармония и с минимален стрес. В личен план се осмелих да се грижа за себе си, без усещане за вина. През последните години промених цялостно нагласата си към живота - осъзнах, че имам уменията да го управлявам и ако искам нещо- просто трябва да работя за него. Също така осъзнах, че за да бъда добра майка, приятел, служител, преди всичко трябва да бъда щастлив човек- концепция, която цялостно промени житейския ми път.

Съвсем наскоро сте получили нова възможност за Вашата кариера, разкажете ни за нея?

Да, кандидатствах и бях одобрена за „координатор подкрепа участници“ към  „Заедно в час“. Координаторът е човекът, който застава до учителите през двете им години от програмата и ги провокира да дават най-доброто от себе си, подкрепя ги и е техен спътник и съюзник. Позицията за пореден път ме извежда отвъд зоната ми на комфорт - осъзнавам нейната голяма отговорност и това ме плаши и предизвика да се докажа едновременно. Съвсем скоро ми предстои да се впусна в това приключение.

Когато сте имали трудности, координаторите са тези, които са се отзовавали и помагали. Смятате ли, че сега Вие сте готова да бъде това рамо, на което десетки подготвящи се учители да се облегнат?

Смятам, че имам много научени уроци, които искам да споделя. Аз самата съм имала нужда да се облегна за малко на нечие рамо и подкрепата, която получих остави траен отпечатък  в мен. Специфичното на тази роля е, че тя не е само за подкрепа и рамо на участниците, а по скоро цели работа в посока личностно израстване. Част от моята работа е да помогна на участника да стигне до там, докъде иска и може по собствения си път. Това е нещо, което силно ме вдъхновява и в което намирам смисъл.

През последната година всички се сблъскахме със значителен брой препятствия. Кое беше или е най-голямото такова за Вас и как се справихте с изолацията?

Аз съм безнадежден оптимист - мога да видя нещо красиво във всяка буря. Изолацията за света за мен беше време с децата ми. Прекарахме много време заедно, което трудно бихме намерили в друга ситуация. Смяхме се, готвихме, споделяхме, скучахме - всичко това споделено. Трудностите бяха свързани с работата ми и невъзможността да заместим истинския контакт с учениците с виртуален. В някакъв момент хората сякаш свикнаха и се примириха с новото виртуално време и това малко ме изплаши. Вярвам, че мястото на учители и ученици е в класната стая и всяка друга подмяна на това усещане е напразна и безрезултатна.

Имате ли свободно време измежду всички лекции, начинания, семеен живот? Как обичате да го прекарвате?

Всичкото ми време е свободно - аз обичам работата си, обичам времето за лекции, времето прекарано в обучения... Не го усещам като „несвободно“. Избрала съм да правя тези неща и вярвам, че когато намериш твоето си нещо, не усещаш работата като ангажимент - тя е част от нещата, които искаш да правиш. Винаги успявам да намеря време за приятели, за почивка и разтоварване- въпрос на приоритети и планиране. Аз съм социален човек, обичам да съм сред близки, да говоря, да се смея, да споделям емоции.

Каква сте като човек и родител?

Безкраен оптимист и романтик. Вярвам в хората, вярвам, че всички се раждаме добри и ако някога по някаква причина някой се държи лошо с мен, винаги опитвам да го разбера и да не съдя. Емоционална съм и понякога това ми пречи, но не бих го променила. Като родител съм доста толерантна и давам свобода на децата си да следват собствения си път. Не винаги е този, който ми се иска и понякога е трудно да ги оставям да следват път, който аз не бих избрала, но вярвам, че ще намерят себе си и аз съм тук, за да ги подкрепям. Имам ясни правила, които са практични, но и категорични.  Говоря много с децата си, опитвам се и да слушам и разбирам нуждите им. Бих описала себе си като щастлив човек, благодарна съм за живота си, точно такъв какъвто е в момента.

За какво мечтаете?

Пълна съм с мечти - мечтая за момента, в който ще отворя центъра за деца, който искам да създам. Мечтая за това да видя успехите на деца, които не са вярвали в себе си, мечтая за това да срещам повече себеподобни. Мечтая да видя децата си пораснали и щастливи. Мечтая да си купя каравана на плажа, в която да се откъсвам за вдъхновение и безгрижие за много малко, мечтая да не спирам да се вълнувам така от работата си. И още и още. Имам мечти за няколко живота.

Въпреки, че започва своето развитие на 30 години, Ангелина е доказателство, че винаги има надежда и никога не трябва да се задоволяваме с постигнатото. Тя поръсва с доброта и мотивира всеки, с когото се срещне, защото силата да правиш добро е нещо, което всички притежаваме, но не всички показваме.

Снимка: Ангелина Джурова - личен архив

Материалът е изготвен от Маринела Люцканова, ученичка в ПЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“, гр. Велико Търново, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“

„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел 

Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR,  TBI InfoКатедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТ, Bulgaria ON AIRБНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bgnoviteroditeli.bgTeen Station

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук