Един приятелски разговор с Богомила

1056 преглеждания

Интервю на Принцеса Иванова, ученичка в ПГХЗ „Дмитрий Иванович Менделеев“, гр. Лом

Момичето, което стигна до Парламента с постоянство, упорит труд и нестихваща усмивка! Богомила, или накратко - Боги, е студентка в първи курс на Софийския университет, специалност „Социални дейности“, както и деен доброволец в организации като „Амалипе“, МФ „Арете“ и „Възможности без граници“.

Младата дама помага на уязвимите общности с личен пример, но и не само. Ето как:

За публиката ни, която не те познава, кажи, коя е Богомила Самуилова?

Казвам се Богомила и съм на 19 г. от с. Певците, област Пловдив. Доброволец съм към четири неправителствени организации, които помагат за развитието на младежи, също и на деца от малцинствени групи, като същевременно допринасят и за моето лично развитие.

Защо едно младо, будно момиче като теб, би се занимавало с проблемите на ромската общност? Това ли е твоята кауза и виждаш ли смисъл в нея?

Аз самата съм от ромски произход и когато някой разбере, че съм от този етнос, хората започват да си мислят най-лошите неща за мен и ми става тъжно. Но съм имала и случаи, при които от други хора съм чувала, че произходът няма значение, важна е нагласата. Хубаво е, че има хора, които ми се радват и се гордея с това, че продължавам напред.

Идвам от малко селце, но и двата фактора не са спирали желанието ми да се развивам. Щом мога да помогна - защо да не го направя? Винаги има смисъл да покажеш малко човещина на хората.

Разбирам, че си граждански ангажирана. Затова, би ли ни разказала за по-мащабните инициативи, които си провеждала?

Ще разкажа за две, които са оттекли по-силно в съзнанието ми. За Великден през 2019 г. организирахме благотворителна инициатива за възрастни хора. Събрахме храна и я раздавахме на по-бедни семейства. От една страна, младежи се ангажираха и мислиха как да помогнат и да направят добро за някой друг. Друго положително нещо беше, че като отивахме при тези семейства им говорихме и за образованието на децата им. Имаше хора, които се разплакаха и казаха, че искат да продължат да учат, но нямат възможност. Аз бях много доволна, че групата, с която отидох, се мотивира след това да продължи с подобни инициативи. Тази година отново направихме същата инициатива и мислим да я превърнем в традиция.

Друго, за което се сещам, се случи по време на дискусия, която организирах в училище, свързана с темата за ранните бракове. Обсъждахме проблема с учениците и им споделих реални случаи, които знам от опита на приятели и близки. Не си спомням точно какво им казах, но докато прибирах лаптопа след края на срещата, дойде едно от момичетата и ми каза „Боги, благодарение на теб днес моята приятелка се отказа да избяга с едно момче, точно днес имаше намерение да го направи.“ Бях много доволна от това, направи ме по-щастлива, че съм успяла да повлияя на някого.

Разкажи ни малко повече за себе си. С какво се занимаваш през свободното си време?

Много обичам да снимам и реших да превърна уменията си по фотография в нещо, което да е полезно за останалите. Доброволка съм, и заедно с една младежка група даряваме храна и дрехи на нуждаещите се, правя им снимки, свързвам ги с организации, ходим заедно по лагери и се забавляваме. Хората, живеещи в малки населени места, които ги няма дори на картата на България, водят много мизерен начин на живот... Аз виждам радостта им след срещата и това ме зарежда!

Също така ходя и в една евангелска църква, в която разказваме истории от детската Библия всяка неделя. Говоря с децата от общността и затова колко е важно да продължаваме да учим, защото образованието е път за сбъдване на мечти. Неделно училище посещават около 30 деца и не мога да повлияя на всички тях, но някои сами идват и ме разпитват на тази тема. И има такива, които наистина искат да продължат да учат, но им трябва човек, който да ги подтикне и насочи и се радвам, че мога аз да бъда този човек за тях.

След като свършат училище пък се събираме и дискутираме теми като ранните бракове, защо е важно образованието и други. След тези дискусии се сформира група, с която организираме благотворителните инициативи. Хубаво е, че се ангажират млади хора да помагат на останалите.

Виждам, че да твориш добро ти се отдава. Затова ли избра социалните дейности?

Оо, да, определено! Всъщност те избраха мен. Обичам досега си с хората, също и това, че по някакъв начин успявам да им повлияя. Важното за всички хора е, да оставят предразсъдъците настрана и да погледнат към доброто с усмивка.

А за какво мечтаеш ти?

Мечтая един ден аз самата да съм ментор на деца и да имам своя организация, носеща името „Ново начало“, защото сега съм тук и заставам уверено пред учениците, говорейки за тяхното развитие, поради простата причина, че и на мен ми беше помогнато. Вдъхнови ме моят ментор от програмата „Връстници помагат на връстници“ - Мария Атанасова, също и много други хора. Тя е млад активист и през 2020 г. получи наградата „Млад европеец на годината“ и се радвам, че в момента вървя по нейния път.

Обмислям да започна проект с няколко момичета, в който да провеждам дискусии с поне 5-10 ромски момичета, да знам какво се случва с тях, с живота им, и да им давам напътствия. Ако започна с десетина, а накрая останат поне две, пак ще има трансформация за тях и за семействата им, а накрая те да предадат наученото на останалите.

Въпреки краткия ти житейски път има много какво да разкажеш. Искам да чуя обаче, според теб кой е най-големият ти успех до момента?

Най-големият успех, който съм постигнала, смятам, че е възможността ми да се срещна с Президента на Република България - Румен Радев, през месец април, 2019 г.

Получих първо място в инициативата Посланик/Министър за един ден, и срещата ми с него  беше основната награда за победителите от конкурса „Момичета с мечти: да обърнем страницата“, организиран от Център Амалипе и клуб „Зонта“ - Стара Загора, като заедно с мои приятели и близки заснехме клип под надслов „Да превърнем речта на омразата в език на Толерантността“. Клипът докосна много хора, надявам се, ще докосне и вас.

Навярно отстрани изглежда непостижимо за едно обикновено момиче да се срещне с Президента. Какво изпита тогава и в какво се крие мотивацията ти?

В този ден разбрах, че няма нищо невъзможно за този, който вярва! Вълнувах се, но се и притеснявах. Мина много добре, въпреки това. Той ме поздрави за клипчето, което бях направила, зададе ми различни въпроси, аз все още леко се притеснявах, но разговорът беше много приятен и се радвах много през цялото време. След време се засякохме и на връх Шипка, на Националния празник, 3-ти март, и се поздравихме топло. Благодаря на Бог, че ме е дарил с този успех!

А защо правиш всичко това и защо реши да го правиш точно тук?

За да може един ден идното поколение да е с по-добри условия, децата от различните общности да бъдат приети и да се чувстват на място в родината си.

Обмислях да уча в чужбина, но си казах - чакай, защо да го правя? Та нали съм нужна тук? Доброто за мен е да бъдеш полезен на някой друг. Не единствено на твоето семейство, не само на твоята общност или на теб самия, а на всички хора. 

Когато Бог сътвори човека, каза: „Това е добро!“. Щом Той е видял доброто в нас, ние трябва да го развиваме, защото има една сила, която ни помага незаслужено!

Е, скъпи читатели, вярвам, че човек наследява мантията от името, което му е дадено. Богомила, ти на 100% си наследила тази мантия!

Материалът е изготвен от Принцеса Иванова, ученичка в ПГХЗ „Дмитрий Иванович Менделеев“, гр. Лом, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“

„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел 

Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR,  TBI InfoКатедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТ, Bulgaria ON AIRБНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bgnoviteroditeli.bgTeen Station

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук