Златните ръце на майстора прославил Враца в Европа

1187 преглеждания

Златните ръце на майстора прославил Враца в Европа

Град Враца е известен с името на Мито Орозов – прочут майстор на файтони, кабриолети и карети. За него Щастливеца Алеко Константинов казва: „Я си снеми калпака, приятелю, поклони се на г-на Орозова и пожелай да се народят в България повече такива труженици“.

В края на 19 и началото на 20 век, елегантните файтони, изработени от самоукия врачански фабрикант Мито Орозов печелят място и световно признание на стопански изложения в Пловдив, Горна Оряховица, Лондон и така в сърцето на Европа се чува за България, Враца и златните ръце на майстор Орозов.

От таланта на самоукия майстор се удивил самият Хенри Форд – американският фабрикант и основоположник на щатското автомобилостроене. „Личност с европейски мащаб, ум и знания“ – това е мнението на Форд за българския фабрикант Орозов. Форд дори предложил на Мито Орозов да изработва купетата за неговите коли. Врачанинът обаче отказал.

Мито Орозов е роден във  Враца през 1859 г. в семейство на възрастни родители. Баща му се занимавал с кожарство. Мито учи и жадно поглъща началните познания при учителя Десимиров, а след това при Иван П. Славейков. Поради смъртта на баща му той рано е принуден да напусне училище, за да поеме грижата и издръжката на  семейството. Става чирак при съседа им хаджи Ангел Йоцов – железар и майстор на печки, а същевременно и касиер на местната тайна революционна организация и ремонтчик на стари пушки и револвери. В тайната дейност на организацията е въведен и чирака Мито, който става доверен вътрешен куриер на организацията.

След Освобождението, 19 годишният Мито Орозов поема сам занаята на майстора, като изработва и много други оригинални сувенири за руските войници и офицери. Като буден и трудолюбив младеж той е включен в групата на подготвяните тогава в Русия бъдещи администратори за България. Поради бедност и поетата отговорност към семейството, Мито Орозов остава във Враца и се заема със занаята на железар. . Невъзможността да продължи училище не е прекъсва желанието му да се образова. Жаждата му за повече знания, за по-високо образование го задържа всяка вечер над някоя интересна книга, от която той преписва по-важните идеи и нужни пасажи. И това става правило през целия му живот. Така по пътя на самообразованието и благодарение на дружбата му с по-успели в образованието си приятели, той успява да ги догони и изпревари по отношение на знанията си.

През 1883 г. заедно с Исая Тошев, Мито Орозов отваря коларница за ремонт на обикновени коли, а по-късно той се захваща самостоятелно да изработва модерни каруци и кабриолети. Така започва индустриализацията на град Враца.

Мито Орозов открива самостоятелна работилница на железни изделия и модерни превозни средства. Първата му задача била да осигури добри майстори-специалисти. За нейното осъществяване Орозов наел сърбина Йован – дърводелец и унгареца Едуард – бояджия и тапицер. Като признавал тяхната висока квалификация той им определил и лично им плащал надница 5 лева, при нормална за тогава 0.80 до 1.50 лв. Сам Орозов наблюдавал внимателно работата на двамата специалисти, учел се от тях и им придал по един помощник от по-будните си и предприемчиви работници с явната цел да осигури бъдещи местни кадри от майстори-специалисти. За  4 – 5 години били разработени и внедрени в производството десетина модели брички и кабриолети, а по-късно още 15 модела двуколки, шейни, коли за търговски цели и катафалки. Според тогавашните изисквания за бързина и удобства всички те задоволяват нуждите от пътнически превоз.

Особенно важна роля изиграло участието на модели файтони от коларницата в Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г., „където Мито Орозов е не само един от главните изложители, но и един от уредниците на изложението”. Там Орозов получил и първия златен медал.

Неговите возила са отличени на изложението на балканските държави в Лондон през 1907 г. и посмъртно през 1925 год. в Горна Оряховица и 1934 г. в Пловдив. От моделите на самоукия майстор се интересува дори прочутият Хенри Форд, който го определя като „личност с европейски мащаб, ум и знания”.

През 1894 год. била завършена новата работилница, наречена коларска работилница Мито Орозов.

Като правило работниците във фабриката били местни майстори: колари, дърводелци, железари, тапицери и бояджии. Сам Орозов съставил правилник за ученичество /чиракуване/, в коларницата, в който правилник са изразени ясно неговите принципи.

Орозов пръв сред българските индустриалци написва правилник за работа на неговите ученици по коларство и ковачество.

Ясно е че Орозов изисква, ученикът да е на възраст не по-малко от 15 години, да е здрав – без телесни и умствени недостатъци, да не е компрометиран в безнравственост и да има желание да усвои занаята, и то при тежък труд, внимателност и постоянство. След година чиракуване ученикът се смята за работник, като всяка събота получава редовно уговорената заплата. Врачанският индустриалец пръв въвежда 9 – часов работен ден за своите „схватливи, сръчни и добросъвестни работници” при общоприет 10-12 часов, с което предизвиква гнева ва другите работодатели.

Издигнал се до положението на голям занаятчия изключително по пътя на упорития труд и по пътя на самообразованието, Мито Орозов е изисквал и внушавал същото и на своите работници.  За повдигане на общата им култура ги е насочвал какви книги да четат от библиотеката на градското дружество „Развитие” и на видно място в работилницата е поставял табели с ръководни лозунги, като: „ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ” „САМ СИ ПОМАГАЙ”, „С ТРУД И ПОСТОЯНСТВО СЕ ПОСТИГА ВСЯКА ЦЕЛ”, „БЕЗ РЕД  - НЯМА СВЕТ” и други все в този дух.

Сам Мито Орозов разработва десетина нови модела возила, известни като врачански файтони и кабриолети. До 1905 г. той има вече 25 модела, съперничещи на европейските. Като характерен белег на добилите вече известност врачански тип кабриолети е облицовката на сандъка /каросерията им/ с пресована ламарина, която боядисана дава илюзията на дървена плетка. Пресата /валците/ за формиране на тази плетка е била изработена саморъчно от майстора.

Характерна за врачанските кабриолети е и предницата им. Тук тя е изработена  изцяло от желязо, по измислен лично от майстора модел, изискващ голямо умение и похватност от ковача-строител, но гарантиращ и голяма здравина и трайност на същата.

Орозовите возила се отличавали с четири характеристики – здравина, удобство, лекота и красива форма. Поради тази причина, точно те получили златен медал на изложението в Пловдив през 1892 г.             

Вдъхновен от признанието през 1895 г. Орозов  построява  нова по-модерна работилница, в която наема 30 човека, увеличили се по-късно до 50. Сам конструира и изработва голяма част от машините и инструментите, а направената от него матрица за пресоване на ламарина получава името „врачанска”, заради характерната й форма на нагъната плетена кошница. Конструира и нови модели файтони, кабриолети, двуколки и брички.

Орозов е основател и пръв председател на Врачанската популярна банка, на местния клон на Индустриалния съюз и един от основателите на банка „Веслец”. За тези му заслуги е избран като дългогодишен член на Софийската търговско-индустриална камара и за депутат във Великото народно събрание през 1908 г. Важен принос има Мито Орозов и  в обществените дела.

Безспорният му авторитет в града налага общинският съвет да търси съдействието му при решаване на важни общински въпроси. Още от 1901 г. той е включван като член на общински комисии, които изисквали и участието на представители от гражданите.

През 1903 г. Мито Орозов е включен в съвета заедно с учители и други граждани при „разглеждането на въпроса кога да се празнува в град Вратца ежегодно памятта на Христо Ботев и четата му“. Именно със становището на тази комисия се постановява днешната традиция, Враца да чества денят на гибелта на Ботев на лобното му място, а не сражението при Милин камък.

Като организатор и спомоществовател Мито Орозов участва във възстановяването на старото читалище „Успех” и ученолюбивото дружество „Развитие”, в просветния и културния живот на града. Голямото крупно дело на читалище „Развитие, което днес все така силно чувства и неотразимо налага в живота на града, израства бавно, постепенно. Идеята да се основе читалището се дава от група любознателни младежи през 1884 г., които често се събирали в дома на касиера и пазителя на книжата на старото читалище „Успех”. Мито Орозов е бил деловият човек на „Развитие”. Той е бил чудно съчетание на гранитна воля, смел замах, тънка прозорливост, технически похват и неутолима жажда за повече просвета. Той ясно е схващал целите на дружеството и със здравите си разбирания и ценни мнения е бил полезен за неговото укрепване и правилно развитие. Така Мито Орозов осъществява живата връзка между старото читалище „Успех” и новото „Развитие”.

Животът на Мито Орозов завършва нелепо и трагично. По време на опустошителният пожар на 30 септември 1923 г., обхванал голяма част от Враца, до коларо-железарската работилница избухват боеприпаси, които разрушават сградата. Орозов остава под развалините, верен й до последния си дъх. Година по-късно синовете му Пейко и Тодор Орозови възстановяват работилницата и продължават делото на  майстора, прославил Враца.

Признателното гражданство на Враца е именувало  основен булевард на Мито Орозов. В Етнографския исторически музей в град Враца всеки посетител може да види постоянна изложба на произведенията на майстора – двуколки, брички и файтони. 2009 година Общинския съвет на гр. Враца тържествено отбеляза с разнообразни културни изяви и мероприятия 150 години от рождението на Мито Орозов – символ на врачанската индустрия.

Материалът е изготвен от Румяна Георгиева, ученичка в 11 клас, в СУ„ Христо Ботев“ град Враца, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaУНСС.