Зорка Вълчева: „Моят живот е посветен на театъра и на това да предам от своя пламък в сърцата на малките деца“

689 преглеждания

Интервю на Валентина Баракова, ученичка в ПГ „Пейо К. Яворов“ гр. Петрич

Животът поставя човека в различни екстремни ситуации. Но дали ще позволиш да те пречупи, или ще излетиш грациозно от мрака, зависи само от теб!

Зорка Вълчева - ръководител на Младежки театър „Маските“ към ЦПЛР-ОДК Петрич. Зорка е един от упоритите преподаватели, които имат за цел да помогнат на младите да открият себе си. Тя успява да запознае децата с изкуството на актьорството, но също и да създаде истински приятелства. Тя е забавна, харизматична личност, която успява да развесели и малки, и големи. Жена на изкуството, сериозна, когато трябва, но също така притежаваща детския дух, успял да просъществува дори след години.

Здравейте! Повечето Ви познават като г-жа Вълчева. Но коя е Зори?

Хората, които ме познават, знаят, че аз съм човек на изкуството. Завършила съм театрална педагогика в ЮЗУ „Неофит Рилски“, гр. Благоевград. Обичам театъра и всичко в него - от малките детайли до големите спектакли. Близките ми винаги са ми казвали, че когато говоря за театъра, очите ми блестят, виждат излъчване на страст към това изкуство. Определям себе си за добър човек, който вярва, че добротата е присъща за всички хора.

Как решихте да се занимавате с актьорското майсторство? Има ли нещо или някой, който ви подтикна?

След като завърших трябваше да кандидатствам, но по стечение на обстоятелствата не успях навреме. Моя леля в Благоевград се поинтересува и откри нова специалност, свързана с театрална педагогика. Понеже кандидатстването за тези специалности са по-късно, успях навреме да се явя на приемните изпити. Имах идея да бъде само за една година и след това да се преместя в първоначалното ми желание - начална предучилищна педагогика. Явявайки се на шега, колкото да задоволя желанието на родителите си, минах и четирите приема. Тогава за първи път изпитах удоволствието, че са ме приели. Мина приемът, започнаха лекции и мислех, че ще се преместя, но дори не предполагах, че магията на театъра ще ме завладее. Влезеш ли, трудно можеш да се откъснеш. Упражненията се водеха от две актриси, които допринасяха усещането за нещо специално. Лека-полека всичко започваше да нараства към по-добро и по- сериозно. Започна да ми харесва и осъзнах, че това искам да правя. Тази професия беше тенденция и даваха много надежди за нея. За съжаление обаче още ги няма в училище.

А имало ли е моменти, в които някой Ви е „спъвал“ или сама да сте губили вяра в себе си и това, което правите?

Имала съм несигурни периоди, но никога не съм губила надеждата, че ще се занимавам с това изкуство. Аз съм човек, който вярва само в доброто и не съм усетила някакви подмолни действия на някого. Но истината е, че зад милите усмивки и очички не се знае какво може да ти мислят. Понякога хората действат задкулисно, както обичам да цитирам: „Ако до всяко добро същество застане поне още едно...“, светът би бил по-хубав, вярата ще победи всичко.

Имате ли някакво хоби?

Моето хоби е да се занимавам с театъра. Обичам да работя и да правя театър. Работим по всякакви сценарии, заедно с малките деца изработваме различни кукли и всякакви други неща, като по този начин те успяват да усетят магията на театъра. Защото по-малките деца не могат да четат и чрез тези занимания под формата на игра те биват привлечени и страшно развълнувани. Винаги има какво да се желае повече и не трябва да се задоволяваме с малкото. Новостите и предизвикателствата са това, което ни подтиква да правим различни неща. Моят живот е посветен на театъра и на това да предам от своя пламък в сърцата на малките деца.

След всички тези препятствия пред, които се изправи света, мислите ли, че пандемията попречи на актьорите?

Да, защото актьорът има нужда от изява, от сцена. И трудно се прави изкуство пред монитора вкъщи. Няма ли пряк контакт с очи работата е наполовина. Актьорите са упорити, издръжливи, находчиви и се бориха с пандемията. Трудно е талант да бъде затворен вкъщи! По време на пандемията имаше доста онлайн постановки на театъра, но определено нямаха същото излъчване като това, което може да се усети на живо пред сцената.

Има ли интерес към актьорското изкуство в сравнение с предишни години?

Определено има. В началото започнах с не повече от десет човека. Но забелязах, че с многобройните изяви интересът на децата се увеличаваше. Както казват - „С храната идва и апетита“. Доста често след наши представления е имало интерес от страна на родители и деца, които също искат да участват и да се развиват заедно с нас.

Защо избрахте да преподавате в малкия град?

Намесата на моите родители изигра важна роля. В началото бях скептично настроена, но след това не съжалявах. Не обичам шума на големия град и смятам, че има ли желание, човек може да успее и в малкия град.

Има ли моменти или хора, които ви вдъхновяват?

Моето семейство са моето вдъхновение и опора. От самото начало и до ден днешен. Те са моята дясна ръка, моят екип от началото до сега. Както и децата, с които работя, те ме зареждат позитивно и ми вдъхват надежда за всичко. Всеки успех, който реализираме, бива вдъхновение за нови проекти и идеи. Успехът води до вдъхновение.

Мислите ли, че това изкуство все още има бъдеще в този забързан свят на технологиите?

Има и ще има! Жалко е, че се оставяме на технологиите. Аз лично харесвам старото време и често ме наричат старомодна. Но фактът, че започнахме да пазаруваме онлайн е тъжен. Няма допир пряк контакт, не е същото, което трябва да е. Изборът правим ние. Ако допуснем, тогава отиваме в модерния свят - свят на изкуственото. Малкото живот, който ни остава, трябва да прекараме в истинския свят. Иначе ще загубим себе си в стремежа да бъдем в крак с модата. Дори и онлайн постановките не са същите. Да играеш на празен салон не е същото. Защото публиката реагира понякога със смях, друг път мълчаливо плаче, тя е голям динамит и ако реагира правилно, значи актьорът се справя добре.

Всичко зависи от нас самите!

Изводът е, че каквото и да се случва човек не бива да губи своята вяра. Понякога някои действия са за наше добро. Но каквото и да се случва ние сами правим своя избор!

Материалът е изготвен от Валентина Баракова, ученичка в ПГ „Пейо К. Яворов“, гр. Петрич, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“

„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел 

Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR,  TBI InfoКатедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТ, Bulgaria ON AIRБНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bgTeen Station

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук