Нещо за четене: „Клеопатра. Царицата, която предизвика Рим и покори вечността“ от Алберто Анджела (откъс)

210 преглеждания

Коя е Клеопатра и как го постига?

На 15 април Алберто Анджела се завръща в българските книжарници със заглавието „Клеопатра. Царицата, която предизвика Рим и покори вечността“ (превод: Толя Радева, 488 стр., цена: 26 лв.). Възхитителната корица е дело на Стефан Касъров.

Преди повече от 2000 години, в сурови времена на мъжко господство, една млада жена успява да се наложи като фактор на античната геополитическа сцена. Коя е Клеопатра и как го постига?

Тази книга се фокусира именно върху един ключов преход в историята. В частност върху четиринайсет години, от март 44 г. пр. Xр. до август 30 г. пр. Xр. Разказът започва с шест големи имена, свързани с властта - Цезар, Касий, Брут, Марк Антоний, Октавиан и Клеопатра, - а накрая остава само едно, Октавиан. Точно той, вече без съперници, ще има после времето и мъдростта да положи основите на една от най-великите империи на всички времена - Римската. Въпросът е: колко важна е била ролята на Клеопатра, за да се открие пътят на този процес и косвено да се даде възможност на Октавиан да остане еднолично на власт? Много, както ще видите. Защото Клеопатра е не само пленителна жена и царица с голямо умение в управлението на властта, а и невероятен „катализатор“ на историята. Египетската царица, покорила двама от най-славните мъже на своята епоха, далеч не се вмества в опростителския шаблон на красива и пагубна прелъстителка. С таланта си на държавник и стратег, с дързостта и решимостта си, със своята култура и ерудиция и с тайните си оръжия на неустоимо омайна жена тя съумява да изведе страната си от изтощителните вътрешни борби към експанзия и разцвет.

Алберто Анджела (р. 1962 г.) е италиански археолог, антрополог, журналист, документалист и блестящ популяризатор. От дете обикаля света с баща си, известния телевизионен журналист Пиеро Анджела, научава няколко европейски езика и придобива огромна космополитна култура. Автор е - съвместно с баща си и самостоятелно - на десетина научнопопулярни труда, сътрудничи на вестниците „Ла Стампа“, „Айроне“, „Епока“, води предаването „Одисей“ по италианската телевизия RAI. Стилът на Анджела примирява три жанра: археологическата монография (заради съдържанието), популярното четиво (заради стила) и романа заради живописно пресъздадените нрави и усета за духа и атмосферата в древния свят. В един преломен момент в древността фигурата на Клеопатра, съизмерима с тази на Елизабет І в Англия, се превръща в „катализатор” на историята и оказва неизмеримо влияние на събитията, предопределили бъдещето на западния свят и дори нашия живот днес. Ето защо авторът на „Един ден в Древен Рим“ и „Трите дни на Помпей“ й посвещава поредната си увлекателна книга.

Из „Клеопатра. Царицата, която предизвика Рим и покори вечността“ от Алберто Анджела

ПРЕДИСЛОВИЕ

Клеопатра е име, което извиква у всеки от нас ясни картини и атмосфера. В съзнанието ни мигом се явява образът на много красива, умна и елегантна жена с дълбок поглед и бликаща чувственост. Веднага ни обгръща магията на Древния Египет и обаянието на Рим. Автоматично свързваме това име с Цезар и Марк Антоний в две от най-големите любовни истории на всички времена… Малко фигури от миналото са способни да пробудят у нас толкова силни усещания, при все че са живели в най-далечна епоха, по-точно преди повече от 2000 години.

Но как е станало? Как е успяла тази дребничка и сама жена в древния свят на мъжко господство да изведе Египетското царство до една от най-големите му експанзии на всички времена и да се превърне в една от най-ярките звезди в историята? Тук съм се опитал да дам отговор на този въпрос.

Опитах се да открия коя в действителност е била Клеопатра, как е съумяла да прелъсти и покори някои от най-великите мъже на Рим, като Цезар и Марк Антоний, и откъде произтича голямата ѝ стратегическа вещина в областта на геополитиката.

Ще се очертае, ще видите, фигурата на невероятно модерна жена. Много различна от представите ни. Именно тази „модерност“ на Клеопатра ѝ е позволила да се открои властно в древната история. По всяка вероятност и днес тя би оставила следа в политиката, икономиката или висшите финанси. Но е живяла преди повече от 2000 години - и е оказала определящо влияние върху своя свят.

Един от стремежите, довели до написването на тази книга, бе желанието ми да разбера каква тежест е имала нейната фигура в онзи преломен момент от древността. Действително на никого не убягва, че тази царица е живяла в периода на преход между две велики цивилизации, Древния Египет и Рим. Нещо повече: тя е присъствала точно в дните, когато е свършвала завинаги дългата история на египетските царства с техните фараони и с принципàта на Октавиан е започнала ерата на Римската империя. Бих могъл да обобщя епохата и живота на Клеопатра в няколко думи: залезът на едно царство и изгревът на една империя.

Тази книга се фокусира именно върху един ключов преход в историята. В частност върху четиринайсет години, от март 44 г. пр. Xр. до август 30 г. пр. Xр. Изненадващо е да открием колко значими за древността и за историята на Запада са се оказали тези няколко години. Наистина нашият разказ започва с шест големи имена, свързани с властта - Цезар, Касий, Брут, Марк Антоний, Октавиан и Клеопатра, - а накрая остава само едно, Октавиан. Точно той, вече без съперници, ще има после времето и мъдростта да положи основите на една от най-великите империи на всички времена - Римската.

Въпросът е: колко важна е била ролята на Клеопатра, за да се открие пътят на този процес и косвено да се даде възможност на Октавиан да остане еднолично на власт? Много, както ще видите. Защото Клеопатра е не само пленителна жена и царица с голямо умение в управлението на властта, а и невероятен „катализатор“ на историята. Пътешествието, на което ще се отправите в тези страници, ще се разгърне на необикновения фон на класическата древност, съставен от пейзажите на три континента: Европа, Азия, Африка. От Нил до планинските простори на Армения, от палатите на Клеопатра до дома на Цезар, от Александрийския фар до римския Сенат, от бреговете на Гърция до безводната шир на Близкия изток - ще изминете хиляди километри, прекосявайки неведнъж Средиземно море. Ще присъствате на големи морски сражения и яростни сухоземни битки, ще изследвате пищния дворец на Клеопатра в Александрия и резиденциите на властта в Рим, като всичко ще бъде разказано в повествователен стил, замислен именно за да ви създаде усещането, че пристъпвате из тогавашните места в атмосферата на епохата.

За да се осъществи това пътуване, беше нужно задълбочено проучване на значително количество материали и извори: от студиите на съвременни историци, експерти и изследователи, през текстовете на античните автори, до описанията на археологическите открития. Не е лесно да се направи цялостна възстановка на фактите и местата, за които ще прочетете. След повече от 2000 години често можем да се основаваме само на свидетелствата и съчиненията на древните. С всички ограничения, които те понякога предполагат - защото трябва да съзнаваме, че някои са враждебни към Клеопатра и Марк Антоний или пропити с пропаганда в полза на Октавиан и против царицата. А и в тях много епизоди от миналото са осеяни с празноти или дори не са споменати.

Трябва да добавим също, че не можем да знаем със сигурност как е изглеждала средата, в която са се движели Клеопатра, Цезар и Марк Антоний, защото тя като цяло вече не съществува. Трапезите, облеклата, мраморът, дворците са изчезнали, легендарният фар е рухнал, цели градове са заличени: Александрия на Клеопатра е разрушена през вековете и днес на нейно място се издигат съвременни сгради, няма я и Антиохия, някога трети най-голям град на Средиземноморието. За сравнение: все едно след 2000 години да са изчезнали Париж, Франкфурт, Лондон, Ню Йорк или Вашингтон и хората да се питат какви са били, изхождайки от текстове и описания.

Не познаваме дори истинския лик на Клеопатра…

Тогава как да постъпим? Да възприемем единствения възможен подход. Ако реалността вече я няма, може да се направят правдоподобни възстановки, като се основаваме на нашите знания за миналото, на археологическите данни и се допитваме до съвременните историци. Всяка „романизирана“ част от тази книга се базира на внимателна историческа възстановка на местата и обичаите, присъщи на епохата.

Повествователният стил допринася да се „даде живот“ на живяната история, застинала, често разпокъсано, в ценните текстове от древността, стига всичко да бъде изпълнено стриктно или - при липса на сведения - колкото е възможно по-достоверно.

Още по-трудно беше да се опишат душевните състояния на Клеопатра, Цезар, Антоний или Октавиан. Понякога те са предадени от античните източници, друг път обаче - не, и тогава се налагаше сцената да се разкаже, като се подчертае, че във всеки случай става дума за пресъздаване, възможно най-правдоподобно, но все пак само хипотеза. Наистина, по мое мнение няма друг начин да присъстваме редом с участниците в момента, когато се ражда Историята. Съществуват много книги по древна история и те са безценни неизчерпаеми извори на сведения, данни и цитати. Но често се оказват твърде сухи, защото им липсва „живот“. Историята е и разказ. Възможно ли е да се свържат историческите сведения със стила на разказ? Да се съчетае удоволствието от четенето на роман със строгостта на „академичен“ текст? Аз мисля, че да, и с тази моя книга поисках да направя нещо различно: да дам живот на историята и да осъществя едно произведение, което може да поднесе информацията в друг стил, така че да се нареди - положително не и да ги измести - до класическите томове по древна история. Ако има грешки, поемам цялата отговорност за тях. Но възможността да се озовем до Клеопатра в ключовите моменти от древната история не беше за изпускане…

Приятно четене!

Алберто Анджела

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук