Нещо за четене: Победете страха от промяната със „Зовът на смелостта“ - новата книга на Райън Холидей (откъс)

121 преглеждания

Авторът започва нова поредица, която разглежда четирите основни добродетеля на стоицизма

В мотивиращия бестселър „Изкуството да живееш“ („Твоето его е врагът“, „Изкуството да бъдеш спокоен“) менторът на десетки успешни спортисти, предприемачи и политици Райън Холидей възроди древната представа за идеите и принципите на стоическото учение, чието приложение остава все така актуално и в днешни дни.

Сега на пазара се появява „Зовът на смелостта“ - първото заглавие  от нова вълнуваща поредица за четирите основополагащи ценности на стоицизма, в което култовият автор се захваща с изследване на най-важната добродетел от всички: смелостта. 

В живота на всеки човек настъпва момент, в който трябва да се изправи лице в лице едно съвсем естествено явление според стоиците, което обаче се превръща в най-големия ни противник - собствените ни страхове.

Но може ли човек да победи враг, чийто глас се опитва да заглуши и сякаш никога не опознава до край.

В „Зовът на смелостта“ (ИК „Сиела“) Райън Холидей разглежда на първо място елементите, които оформят чувството на несигурност и причините, поради които най-често се страхуваме.

Чрез увлекателни примери за исторически и съвременни личности, сред които Шарл дьо Гол, Флорънс Найтингейл и д-р Мартин Лутър Кинг-младши, Холидей запознава читателите си с храбри хора, които са се борили, рискували, проявили са смелост… и са успели да надмогнат страховете си. 

Авторът на „Зовът на смелостта“, който е световноизвестен маркетингов специалист, ръководил кампании за „Гугъл“ и големи модни вериги като „American Apparel“, споделя своя личен опит за ежедневната проява на смелост и как тя може да бъде превърната в начин на поведение и в най-полезния ни навик. 

От битката при Термопилите до ужасите на концлагерите, от движението на суфражетките до малката Малала Юсафзаи, която се изправи срещу талибаните, Райън Холидей представя смелостта като добродетел, която има както физическо, така и нравствено измерение. 

Защото смелостта не се случва само на бойното поле. Тя се изразява в това да не ни е страх от истината. Да можем да се гмурнем в неизвестното. Да следваме мечтите си, независимо от мнението на другите. Смелостта се крие в толкова много дребни решения, които взимаме всеки ден. И чака да бъде открита, за да преобърне напълно живота ни.

Из „Зовът на смелостта “ от Райън Холидей

СТРАХ

Кои сили пречат на смелостта? Какво превръща в рядкост нещо толкова ценно? Какво ни пречи да направим каквото е възможно и необходимо? Коя е причината за малодушието? Страхът. Φόβος. Невъзможно е да победиш враг, когото не разбираш, а страхът - във всичките му разновидности - от ужас до апатия, ненавист и прекомерна предпазливост - е врагът на смелостта. Ние водим битка срещу страха. Затова трябва да изучаваме страха, да го опознаваме, да се борим с неговите причини и прояви. По същата причина спартанците строят храмове на страха - за да го държат наблизо. Да виждат силата му. Да го предотвратяват. Храбрите също се страхуват - като всяко човешко същество, - забележителна е обаче тяхната способност да преодоляват страха и да се издигат над него. Основателно е да се твърди, че без това величието е невъзможно. Никой не пише за страхливците. Нищо за тях не се помни. Никой не им се възхищава. Посочете едно „хубаво“ нещо, което не изисква проява на смелост поне за няколко трудни секунди. Затова, ако се стремим към величие, трябва да се научим да овладяваме страха си или поне да се издигаме над него във важните моменти.

Важното е да не се боим

Лесно се плашим. Особено напоследък.

Събитията ескалират светкавично. Цари несигурност. Човек може да изгуби работата си. А после къщата и колата си. Нещо може да се случи с децата ти.

Разбира се, че ще изпитваме страх в толкова ненадеждна обстановка. Как иначе!

Дори древните стоици, за които се предполага, че са овладели емоциите, признават, че всекиму са присъщи неволни реакции. Към силен шум. Към несигурност. Към нападение.

Имаме термин за тези сетивни, предкогнитивни впечатления за нещата: φαντασίαι. Те са неблагонадеждни.

Знаете ли коя фраза се повтаря най-често в Библията?

„Не се страхувай.“

Думите се появяват многократно - предупреждение свише да не допускаме φαντασίαι да ни ръководят.

„Бъди твърд и храбър, не се страхувай и не се ужасявай“, пише в Книга на Исус Навин. А във Второзаконие пише: „Кога излезеш на бой срещу врага си и видиш коне и колесници (и) народ повече, отколкото ти имаш, не се плаши от тях“. „Не ще се уплашиш от внезапен страх, нито от нападение, що иде от нечестивци“, пророкуват Притчи Соломонови. Пак във Второзаконие, като отзвук от Книгата на Исус Навин, Моисей призовава Исус и го изпраща в Израил. „Бъди твърд и юначен, защото ти ще влезеш с тоя народ в земята, която Господ се кле на отците му да му я даде, и ти ще му я разделиш на дялове... не бой се и не се ужасявай.“

Стоиците и християните не винят никого, че се страхува, че проявява силна емоционална реакция. Единственото, което ги интересува, е какво правиш, след като това чувство отшуми.

„Може да се стреснеш - става неволно. Но не се страхувай“, пише Фокнър.

Разликата е съществена. Уплахата е временен изблик на чувство - това е простимо. Страхът е състояние, а да го допуснеш, е позорно.

Едното помага - държи те нащрек, отваря ти очите, осведомява те за опасността, а другото те повлича надолу, омаломощава те и дори те парализира.

В свят, изпълнен с несигурност, и в епоха със сложни и обезпокоителни проблеми, страхът е тежест. Страхът възпрепятства напредъка.

Нормално е да се уплашиш. Всеки се плаши. Не е добре обаче да допуснеш страхът да те възпира. Има една молитва на иврит от началото на деветнайсети век: ללכ דחפל אל רקיעהו ואמ רצ רשג ולוכ םלועה לכ „Светът е тесен мост, а важното е да не се страхуваш.“

Мъдростта на тази фраза е послужила за опора на евреите по време на невероятни злощастия и страховити трагедии. Дори се превръща в популярна песен, която пускат и на войниците, и на гражданите по време на войната Йом Кипур. Тя напомня, че положението е опасно и човек лесно може да се уплаши, ако сведе очи, вместо да гледа напред. Страхът не помага.

Когато пазарите се сриват през октомври 1929 година, Америка се изправя пред тежка икономическа криза, която продължава десет години. Фалират банки. Инвеститори биват заличени. Безработицата се покачва до 20 процента.

Франклин Делано Рузвелт поема поста от президент, който в продължение на три години и половина е опитвал без успех да преодолее проблема поне отчасти. Страхувал ли се е Рузвелт? Разбира се. Как няма да се страхува? Всеки се страхува.

Но онова, което той ни съветва в прочутата си реч при встъпването в длъжност през 1933 година, е, че страхът е въпрос на избор. Страхът е истинският враг. Защото само влошава положението. Той уронва бреговете. Настройва хората един срещу друг. Осуетява прилагането на общностни решения.

Кой работи добре, когато се страхува? Кой вижда ясно, когато се страхува? Кой е способен да помага на другите? Как би могъл човек да обича, ако се страхува? Как въобще можеш да правиш нещо, докато те е страх?

Играчът няма да успее да улови топката, ако трепне в очакване на удара. Актьорът няма да бъде способен да изпълни ролята си, ако трепери от страх пред писалките на критиците. Политикът рядко би взел правилното решение, ако се притеснява какви ще са резултатите от изборите. Никога няма да се създават семейства, ако двамата партньори мислят само колко трудно ще им бъде. Армия, която допуска отстъплението да се превърне в разгром, ще бъде посечена.

Няма място за страх. Не и с оглед на онова, което искаме да направим.

Животът, който водим - светът, който обитаваме, - е страховито място. Ако надникнеш встрани от тесен мост, може и да изгубиш смелост да продължиш. Да се заковеш на място. Да седнеш. Да не вземеш добри решения. Нито да виждаш, нито да мислиш ясно.

Важното е да не се страхуваме.

Търсите "нещо за четене"? Още интересни предложения вижте тук:

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук