Пенка Микинска - първата жена кмет на село Галиче

1022 преглеждания

От Цветослав Детелинов, ученик в СУ „Христо Ботев”, с. Галиче

„Човек може да постигне всичко, стига да вярва в себе си и да не се предава“

Преди 86 години, на 08 октомври се ражда една силна, почтена и целеустремена, но с топъл поглед жена. Пенка Цветкова Микинска е учител, секретар и първата жена кмет на село Галиче. Тя е пример за непреклонност. Всичко, което е направила за Галиче се помни и цени от хората. Тя успява да развие селото, да постави основите хората да живеят по-добре в родното си място.

Галиче е едно прекрасно място за живеене, изпълнено с красота и много хубави места. За Пенка Микинска, с която за жалост се запознах едва наскоро, бях само чувал за нея от съседи и от родителите ми.

Поисках да се запознаем и затова отидох в нейната кокетна къща, седнахме в двора на по една табуретка и така тя започна да ми разказва за своя живот. Още от началото като я слушах в мен се пробуди увереност.

Разбрах, че човек не бива да смята, че няма да успее. Искаш ли нещо от сърце, трябва да опитваш и да не се предаваш, колкото и да е трудно. Дори и да се проваляш, трябва да вярваш в себе си и в това, което правиш. Човек просто трябва да не спира да се бори и стреми към това, което иска.

Но сега да ви разкажа за баба Пенка, дъщеря на Цветков Микински, началник на ТКЗС и на Иванка Микинска. Баща й умира и оставя нея и двете й сестри Ивет и Стефани сираци. Цялата отговорност по отглеждането и възпитанието пада на раменете на тяхната майка, която работи като лозар. Семейството не се предава. Пенка още от дете започва да мечтае и да си представя как един ден ще стане кмет на селото. Тогава това желание изглежда безкрайно далечно и илюзорно. Но пътят й я опровергава. Пенка започва своето обучение в родното си село Галиче, в начално училище „Петко Славейков“.  След това  продължава в гимназия  СУ „Христо Ботев“. След завършване на средното си образование, Пенка получава възможността да работи като учител в Силистра. Така й се налага да загърби мечтите и желанията, поне за кратко, и да замине, за да помага на семейството си. Пет години работи като учителка. Когато майка й се разболява обаче се налага Пенка да се върне в родното село. Започва да преподава в началното училище, където самата тя е учила. Там минават още пет години от живота й. Докато идва моментът, когато й предлагат да стане секретар в кметството. Това я връща към детската й мечтата. Макар предложението да е за друг пост, Пенка се чувства една крачка по-близо до желанията си. Не се колебае особено и приема. По онова време кмет на селото е Иван Барборски. Той започнал отчасти да оправя окаяното състояние на селото. Двамата се захващат за работа. По-късно, след неговата смърт, тя заема мястото му.

Така изминала и последната крачка по пътя към мечтата си, през 1969 година Пенка Цветкова Микинска, е избрана за кмет на Галиче. Обстоятелствата и условията в селото въобще не са леки по това време. Преобразяването ще отнеме не само много усилия, но и време. В селото липсват елементарни условия - основен проблем е канализацията, която тепърва трябва да се изгражда. Това поражда проблеми и с хигиената, разбира се. Хората са принудени да ходят всеки ден до местните кладенци, за да имат питейна вода. В селото няма и улично осветление. Натрупаните с години задачи обаче не отказват Пенка. Напротив. Трудностите я мобилизират. Тя се захваща първо да оправи площада. По онова време обаче машините и автоматизацията са били далеч не така достъпни и развити, затова хората са разчитали на собствените си сили. Самата Пенка заедно със служителите на съвета запретват ръкави и ръсят пясък, бъркат цимент, изливат и полагат плочки. Тогава се построява и паметник на героите загинали във войната, който и до днес стои гордо на площада.

През 1972 година Галиче вече има площад, но Пенка не се спира до тук. Заема се с изграждането на чешми в селото, както и на така нужната водоснабдителна система. Постепенно се слагат и трафопостове, прави се и уличното осветление. Построява се дори басейн. За няколко години Галиче заприличва на село, в което човек може да поиска да остане и да създаде семейство.

И днес съселяните разказват истории за Пенка Микинска и стореното от нея. А аз запомних, че не бива да се предавам и да вярвам повече в себе си, защото така идва промяната.

Извличам най-доброто от ситуацията. Направете го и вие!

Материалът е изготвен от Цветослав Детелинов, ученик в СУ „Христо Ботев”, с. Галиче, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин