Станчо Дамянов-Маестрото - за музиката и добротата

508 преглеждания

Интервю на Микаела Раева, ученичка в СУ „Екзарх Антим I“, гр. Казанлък

В противовес на вярването, че възрастните не знаят как да се оправят с технологията, 75-годишният Станчо Дамянов-Маестрото непрестанно споделя своите коментари за всичко, което вълнува съзнанието му, на страницата си във Фейсбук. От мнения за политиката до песни на Арета Франклин и творби на Валери Петров и Йордан Радичков, широкоскроената и колоритна личност се съгласи да сподели и своя поглед за доброто.

Представете се на нашите читатели?

Уди Алън е казал: „Аз искам животът ми да почне отзад напред“. Ако погледнеш така е по-хубаво. Аз съм роден в едно Търновско село. Като завърших седми клас отидох да уча в музикалното училище в Русе. Селско момче. Не бях ходил нито на опера, нито на симфоничен концерт. Като завърших свирих в заведения. Много ми харесваше в ресторанта. Започнах да свиря и джаз. Обикнах го.

Кога разбрахте, че искате да се занимавате с музика и имало ли е определящ момент от Вашето детство, който ви е насочил към това да станете музикант?

Баща ми и брат ми бяха музиканти. Дядо ми също е свирил на цигулка. Когато в едно семейство има музика и се свири, не е само това, че се предава по наследство или не, слухът се превъзпитава към даден вид музика или определен жанр.

На какви инструменти свирите?

На пиано. В музикалното училище влязох с кларинет, но и задължително се учеше и пиано, казва се obbligato (от италиански - задължително) - като втори инструмент се свири на пиано, за да можеш да разчиташ партитури. Повече знания можеш да придобиеш така.

Къде сте свирили, ходили ли сте на много места заради музиката?

Когато научих достатъчно се явявах на места, където търсят музиканти, на конкурси и други. Свирех повече забавна и джазова музика, кандидатствах за чужбина, явявах се и ходех, първоначално в Германия, но в Източна. Тогава пускаха само за там, а после ходихме и на други места - Западна Германия, след това в Америка, на седем различни острова, свирих и на западногермански кораб. Много красиви места, много хубави хора... Хубав край, хубави хора. Когато се върнах отидох в Норвегия, Средна Европа, а интересното вече беше в Африка - Казабланка, като във филма. В края на краищата дава едно удоволствие - освен, че си добре заплатен, носи и наслада да видиш други светове, да се запознаеш с тяхната култура.

Какви усещания и емоции се пораждат у вас докато свирите?

Трудно се обясняват тези неща, защото са много лични. Погрешно е схващането на хората, когато видят, че някой се е замислил - гледа. Емоцията у всеки е различна, обаче има и малко артистизъм в тези неща. Аз, когато си свиря, извършвам всякакви движения - такива, каквито ми диктува моята душа. Хората си мислят, че когато свириш си едва ли не на седмото небе. Свириш си каквото ти е в програмата и гледаш да го изпълниш много добре.

Къде намирате вдъхновение да творите?

Чайковски е казал, че повечето неща са работа - ти работи, а като дойде вдъхновението - добре дошло. Сядаш да свириш, налучкваш нещо, викаш си „Ей, това не е лошо я да го продължа“ и може да стане нещо от цялата работа. Може да направиш малко нещо, утре може да го видиш дали е станало, да се чудиш дали да го продължиш. Гледаш, мислиш, повтаряш.

Смятате ли, че музиката, или изкуството като цяло, могат да бъдат мост между вътрешния и външния свят на човека?

Могат разбира се. Тези неща са условни, всичко е малко относително. Това зависи от вътрешния мир на човека, от неговите вълнения върху битието, върху всичкото, което се е появило на този свят. То е като мисленето, само че трябва да го изразиш с музика, ако говорим за това. Мисля си толкова различни неща Понякога ставам нощно време, когато не ми се спи, излизам на терасата, гледам тишината, но това не значи, че ме предразполага да творя и да правя симфонии. Гледам и се радвам на тези неща. Природата ни дава всичко, а и музиката е дошла от там. От нея можем да получим всичко, което ни трябва. И когато се отдадем на нещата, може би тогава идват и някои пориви. Нормално е, когато си бил на някой концерт или слушаш много хубаво произведение, което е от жанра, който харесваш, разбира се, че ти става много по-добре. Не означава, че ще излезеш навън да нахраниш бедните, това и без музика можеш да го направиш. Добродетели… Ами да, музиката те прави по-човек.

Мислите ли, че е способно извършването на добри дела чрез музиката и изкуството?

Мисля, че може. Но всичко е относително. На всеки различно действа. Някои ще извършат добри дела, някои няма да извършат. Имаше един актьор и комик, бате Николай. Той и още един по своя инициатива ходеха в разни болници да правят фокуси на дечицата там и това дарява усмивките на лицата им, а пък и на възрастните може също да се въздейства. Трудно е да знаеш какво изпитва човек, който те гледа, не можеш да разбереш. Ако е на концерт ще изръкопляска, но те всичките ръкопляскат. Интимни неща са това, интимни в съзнанието. На един ще му подейства хубаво, на друг -  по-тъжно. Музиката в края на краищата върши добри дела.

Какво е вашето виждане за добро и бихте ли се определили като добър човек?

Много са нещата, които можем да направим и да се счетат за добри. Ето тук пред нашия вход има едни баби и лели, ходят всяка сутрин до кофите за боклук, носят в едни кутийки храна на кучета и котки, по 15-20, хранят ги. Ние другите минаваме-заминаваме, но те обаче ходят. Всякакви неща има на тази земя. Друг път можеш да помогнеш на някого, който не ти иска помощта, но пък ти усещаш, че той има нужда от нея. Има много добри неща, които се извършват без да се демонстрират, дори и без да знае човек, че нещо, което му се е случило, е благодарение на теб. Ако си ходатайствал за нещо и по един косвен начин да си му помогнал. Човекът,  както е устроен, това ще прави. Едните се раждат по-добри, другите по-лоши. В края на краищата, някои може да са били и добри ама промени, които са настъпили в тях, може да са ги разколебали в това дали трябва да правят неща за други хора и дали да не гледат себе си, а други пък стават обратното - почват да помагат. Човек, ако е добър, си го има в себе си и то веднага проличава, не е нужно чак толкова много да го демонстрира, то се вижда, дори и в разговора, и когато коментира нещо. Това не е като математиката да кажеш „толкова и толкова“, тук са все неща, които са във всеки един от нас, по различен начин извършвани.

Има ли сблъсък между разбиранията за „доброто“ като понятие между поколенията?

Има разбира се. Особено в сегашно време се вижда много. Ние сме свикнали по-младите да ги виним, да не харесваме тяхното отношение към нещата. Най-важното е да направиш добро без да го демонстрираш. Не трябва изобщо да чакаш да ти се отблагодаряват, за да направиш някакво добро. Прави го и това е. То има кой да види. Затова Радичков е казал „Бог може да го има, може и да го няма, но ти живей така че все едно го има“. Някой ще каже „Защо му даваш на този, нищо не става от него“. Аз съм от тези - и без да ми го искат някой път давам. В човека има и лошо, и добро. Има едно, има и друго, и не могат едното без другото да живеят.

Кои според Вас са основните добродетели?

Тези неща не са точно моята сила. Не мога да формулирам и да кажа „Доброто е това, а злото е онова“. Всеки живее живота си и го наблюдава и вади своите заключения. Добродетелите са писани в Библията - десетте Божи заповеди.

Съгласен ли сте с мисълта на Макс Юнг - „Човек не се учи да бъде добър, напротив, учи се да бъде лош, добротата в хората е по рождение“ ?

Всеки, който пише и твори, носи голяма отговорност за всичко, което създава. Много хора обичат да четат и търсят съвети, искат да се самообразоват, искат да научат нещо, някой акъл да вземат. Тогава, когато той (който пише) не го казва точно или самият той не е наясно с някои неща, а ги дава като готова рецепта, тогава той трябва да носи отговорност.

Какви качества трябва да притежава човек, за да го предразположат към извършването на добрини?

Това си го има в него. Природата му трябва да е такава. Не е ли... Е, има и хора, които не са определени като добри, ама пък и не са и лоши. Те за това казват някой път - „Този не е лош човек. Е, не е лош, ама не е и добър.“ Човек, когато е добър по природа, това си личи, защото добрината е такова качество у хората, че тя винаги си проличава.

Можете ли да дадете пример за акт на добро от историята или от днешно време, който Ви е направил силно впечатление?

Те изникват всеки ден. Много има, постоянно има такива неща. Последно от световно значение - Грета Тумберг възбуди човечеството да се грижи за природата, обяви стачка и каза на всички ученици от целия свят да не ходят на училище. Сега дори тези, които са видимо засегнати от това и които ще претърпят финансови загуби, са все още скептични. Аз заемам нейната страна.

Имало ли е дело, което да е повлияло над сформирането над вашите собствени възгледи?

Всичко, каквото гледаш и се случва наоколо сформира. Не съм изживявал някакъв силен момент и той да ми е подсказал, че от там нататък ще бъде различно. Това е низ от неща, които са суровата школа на живота. Един път виждаш едно - приемаш или отхвърляш, друг път друго, и така се наслояват нещата у човека и той придобива това важно и ценно качество, което е нужно на всеки - опитът.

За финал на нашия разговор, Маестрото разказа следната история:

„Когато Лудвиг ван Бетовен е бил съвсем млад музикант, отишъл с майка си в Холандия. Свирил там с още едно момче, а то взело че сложило остър нож в капака на пианото и Бетовен си порязал пръстите. Върнали се в Германия, а ръката била пострадала, чак трагично. Но в навечерието бил много важен празник и всички отишли в църквата и неговият учител го помолил да го замества.  Обаче ръката на Бетовен цялата превързана, но въпреки това започва да свири. В началото било трудно, обаче бинтът се развързва и от ръката му изтичат всичките наслоени нечистоти и в един момент му олекнало. За това казват, че музиката лекува!“

Материалът е изготвен от Микаела Раева, ученичка в СУ „Екзарх Антим I“, гр. Казанлък, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“

„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел 

Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR,  TBI InfoКатедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRБНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bgnoviteroditeli.bgTeen Station

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук