Цветелин Цецков: „Ако човек е решил да живее като отшелник, няма технология, която да му помогне“

766 преглеждания

Интервю на Филияна Ценкова, ученичка в ПМПГ „Св. Климент Охридски“, гр. Монтана

Цветелин Цецков, роден в Монтана, на 20 годишна възраст. Студент е към Факултета по Математика и Информатика към Софийски университет „Св. Климент Охридски“. В ученическите си години започва да се занимава с информатика и постепенно се е развива. Участва в състезания по информатика из страната със своите проекти, които му носят много успехи и награди. Миналата година той направи симулация на квантов компютър и това не остана незабелязано. С този проект той става лауреат на националната олимпиада. Цветелин е лектор вече две години в школа за програмиране. Със своите знания, предава нататък, за да помогне на много ученици и тяхното развитие относно програмирането.

Как се зароди идеята да започнеш се занимаваш с програмиране? От къде започна всичко това?

Зароди се, когато бях шести клас. Започнах както всяко малко хлапе - с игри. Постепенно започнах да се интересувам от това как тези игри работят „отвътре“. Започнах да навлизам в света на програмирането. Стъпка по стъпка, препятствие по препятствие научавах нови неща, което ме мотивираше да уча още повече. И донякъде по естествен път достигнах до състезаването с програмите, които пишех, а евентуално достигнах и до мястото зад учителската катедра - започнах да предавам нататък.

Кой беше първият ти успешен проект и къде беше първото ти състезание с него?

Трудно бих определил „успешен“ проект. Във всеки от тях съм инвестирал време, усилия, безсънни нощи в четене на дебели томове книги, пот и сълзи. Никога не бях удовлетворен от себе си, винаги можеше и още нещо да бъде „по-добре“. С времето открих нови хоризонти за изява. В началото взех участие на националния есенен турнир „Джон Атанасов“. Ясно помня първото си състезание. Тогава бях разработил ръкавица, която да замества компютърната мишка. Журито беше впечатлено, но неминуемо малкия опит тогава в състезаването оказа влияние и взех трето място. Беше едновременно голяма радост и леко разочарование, но все пак това винаги проправя път за развитие напред, така че ретроспективно погледнато се радвам, че съм бил разочарован (колкото и странно да звучи).

Миналата година ти беше един от малкото хора в страната, който стана лауреат на наградата „Джон Атанасов“, за направата на симулация на квантов компютър „Simulation-Q“. Трудно ли беше и колко време ти отне за направата му?

Ако трябва да съм откровен, да, беше трудно. Както всяко нещо, имаше лесни, имаше и трудни части, но в същото време „Simulation-Q“ е най-сложният ми проект, за сега. В него са съсредоточени труд и опит, който е натрупан през предходните години и състезания. Както винаги от себе си мога да желая много повече, но връщайки се назад постигнах много с този проект, станах повод за гордост на много хора, които са ме подкрепяли през годините и достигнах една кулминация в развитието си. Но съм убеден, че това не е правилната дума, защото след кулминацията действията затихват, докато съм сигурен, че предстоят дори по-бурни. Президентската награда „Джон Атанасов“ е още едно признание за целия труд, който съм положил и неминуемо се почувствах много щастлив от факта, че съм лауреат.

Вече две години си лектор за курсове по програмиране. Как се справяш с работата като учител и едновременно с това и с университета?

Времето, в което преподавам е моето „предаване нататък“, моят начин да се отплатя на хората, които през годините са учили мен, които са отделили дори частица от времето си в този забързан свят, за да ми посочат правилния път. Именно това ми доставя удоволствие в лекторската работа. Не ми се отдават много възможности да правя добро, но точно тази приех с отворени обятия. Имам възможността да комуникирам с млади хора, да бъда част от изграждането на бъдещото поколение. Може би съм идеалист, може би надценявам ролята си, но определено усещам, че се чувствам добре когато правя моето „малко добро“. На този етап може да е само за родния ми град. Следващата година може да е за страната ми. Кой знае, след 10 години може да бъде дори за света. Зависи единствено от мен, а аз правя каквото мога, за да се събудя утре в един по-добър свят. Ако всеки правеше своето „малко добро“, вероятно всички щяхме да се наслаждаваме на „събуждане в по-добър свят“. Може би е малко егоистично, но искам да съм част от историята на света, да оставя нещо след себе си. Добре е известно, че много добрите и много лошите хора са добре запомнени от историята, зависи от нас как ще бъдем отразени в страниците.

Как се отразява епидемичната обстановка на един студент?

Както при всички останали е трудно. Обикновено студентството е обвързано със смяна на обстановката. За моя випуск, това не протече толкова гладко. Голяма част от нас не успяха да установят новия си начин на живот и бяха принудени да се върнат по родните места, където да учат от екрани и от книги по цял ден.

Има ли човек, който ти е помогнал да преоткриеш себе и да те е насочил в „света на информатиката“ ?

Определяно тази личност е моят бивш класен ръководител Илиян Ценков. Помагал ми е както с технически, така и с житейски съвети. По всички състезания бе моят научен/технически ръководител и правеше всичко възможно да нямам пречки пред себе си. Разчистваше пътя ми и споделяше опита си с мен. Може би нямаше да развия презентационните си умения без него. Той беше учителят, който всеки има нужда в живота си, за да види пример за професионализъм и приятелско отношение в едно.

Смяташ ли, че можеш да направиш света по-добър с нови открития чрез технологиите?

Определено отговорът е: да. Определям себе си като мечтател. Единствената граница пред човешкия ум е самият той. Може би няма да преодолея тази граница утре, нито пък след година, но със сигурност ще бъде един ден, или пък една нощ, кой знае. Но това ще бъде времето на моето откритие. Вярвам, че то ще бъде в полза на голяма част от човечеството. С умисъл не казах цялото, защото си спомних за прочутата история, която гласеше:

Когато организираш вечеря с други двама лесно можете да достигнете до съгласие какво да е менюто, с трима е малко по-трудно, но все пак постижимо. Дори петима души могат да се съгласят, но в момента, в който се намеси още един, вече имаме шест различни мнения.

Технологиите ни събират. Вече можем да говорим с хора от другия край на света с изключително малко(ако има изобщо) закъснение. Въпреки, че много хора отдават отчуждаването на човек от човека на технологиите, смятам, че те ни сближават. Единственото нещо, което може да промени този факт сме самите ние - ако човек е решил да живее като отшелник, няма технология, която да му помогне.

Какво обичаш да правиш през свободното си време?

Хобитата ми са много разнообразни. Обичам да използвам ума си, както и ръцете си. Танцувам български народни танци, занимавам се с градинарство, гледам филми, чета книги, харесвам „направи си сам“, от началото на пандемията се занимавам и с готвене. Само чрез такъв баланс - напрягане на ума и тялото, мога да постигна истинско усещане за почивка. Разбира се обичам и просто да лежа понякога, тъй като е научно доказано, че умерена доза скука може да възбуди въображението и креативността, така че понякога си взимам своята „здравословна доза скука“. Преди през свободното си време програмирах (не че сега не го правя), но смятам, че сега е по-здравословно за мен да се разсея и да продължа по-късно, отколкото дори в свободното си време да продължа да се занимавам с компютъра.

Материалът е изготвен от Филияна Ценкова, ученичка в ПМПГ „Св. Климент Охридски“, гр. Монтана, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“

„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел 

Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR,  TBI InfoКатедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТ, Bulgaria ON AIRБНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bgnoviteroditeli.bgTeen Station

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук