Бяла спретната къщурка

1320 преглеждания

Домът е навсякъде, където отидем

Отварям тълковния речник. Срещу едносричната дума „дом“ откривам следното – „жилище, където постоянно живее определено семейство“. Странно! Винаги съм мислела, че домът е чувство. Но какво ли разбирам аз? Нали когато бях на шест мислех, че еднорозите съществуват, ходят по дъгата и ядат цветя? А само до преди две години нямах представа как се произнася думата „непротивоконституционствувателствувайте" или колко е корен квадратен от 49.  И все пак, ако „дом“ беше нарицателно за чувство, какви емоции щеше да поражда?

Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.

Дом е пилешката супа на мама. Дом е играта, която с татко сами измислихме. Дом са приказките, които ми четяха, вечер. Дом са усмивките, обичта, целувките, лекото пощипване по бузите, прегръдките, гъделичкането. Дом е семейството.

Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях. . .

Дом е дървото, от което берях череши със съседчетата и старицата, която ни се караше, че чупим клоните. Не го правехме нарочно, просто беше твърде забавно, за да спрем. Дом е когато знам, че децата от квартала играеха с мен на „жмичка“, въпреки че не харесваха играта. Дом са обръчите, тичането, играта на ластик, смехът, гоненицата, кварталното магазинче. Дом са приятелите.

Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

Дом е белегът на ръката ми от първия път, когато готвих сама. Дом е рисунката, която сестра ми нарисува за мен.  На нея съм супер герой и съм с розова коса. Дом е хладилникът, чиято врата е с магнитчета, червените чаршафи с овци, които имам още от малка, надупчената стена, от онзи път, когато тате се опита да закачи една картина. Дом са малките, ежедневни неща.

Но дом е и България! Дом са реките, планините, животните, цветята, слънцето, полята. Дом са хората. Дом е Ботев, дом е Левски, дом са Вапцаров и Хилендарски. Дом е трибагреникът ни. Дом е девизът  “Съединението прави силата“. Дом е столицата, София. Дом са и всички останали градове и села. Дом е историята и културата на народа ни. Дом е България. Дом сме и ние.

Път към дома няма. Домът е навсякъде, където отидем. Носим го със себе си. Защото „дом“ е чувство, емоция. Домът е там, в гърдите, малко по-наляво. Не, аз не отричам чувството на безгранична радост и свобода, да се завърнеш в България след дни или години. Не отричам и уюта на бащиния дом или пък топлота в сърцето, от майчината милувка и бащината ласка. Не! Не отричам! Защото, колкото и далеч да отивам, аз винаги ще тичам към България, така както океана тича към сушата.  

И все пак, път към дома няма. Дом си ти. Дом съм аз. Дом сме ние. Дом е и България!

Материалът е изготвен от Дара Върбанова, ученичка в СУ "Христо Ботев", гр. Дупница, за ученическия конкурс на EspressoNews -  "Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома"

„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ MagnitАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontime

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRсп. Мениджърnoviteroditeli.bgobekti.bgTeen Station

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“: Община Враца