Директорът на РИМ-Монтана: „Движението в музейното пространство е движение в историческото време“

212 преглеждания

Интервю на Лилия Ангелова, ученичка в ФСПГ „Васил Левски“, гр. Монтана

Д-р Ваня Иванова е директор на Регионален исторически музей - Монтана. Нейната докторска степен е по история след защитена дисертация по История на балканските народи. Завършила е магистърска степен „Български език и история“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Възпитаник е на ПГПЧЕ „Петър Богдан” - Монтана.

Преди да спечели конкурса за директор на РИМ-Монтана през 2018 г., д-р Иванова е била уредник в същия музей, както и в Историческия музей в Чипровци. От 2008 г. е преподавател във Филиала на Пловдивския университет в Кърджали, където наред със съвременна история, преподава и музейно дело.

Д-р Иванова е автор две монографии и над 20 статии и студии в специализирани научни издания. Тя е участвала в множество специализирани научни форуми.

Д-р Иванова, смятате ли, че нашият край се откроява с богато културно-историческо наследство?

Определено да - както в сферата на материалното, така и на нематериалното културно наследство. След 2006 г., благодарение на засилената активност от страна на ЮНЕСКО, нематериалното културно наследство (това, което сме свикнали да наричаме „народни умотворения“, а именно фолклорните творби от всички познати жанрове, занаятчийските и кулинарни умения, диалектите) получи равнопоставен статут. 

Как културно-историческото наследство допринася за развитието на нашия край?

Освен експозициите на РИМ-Монтана, чиято площ, по причини от различно естество, е прекалено малка, интерес за посетителите безспорно представлява и реновираната антична и средновековна крепост Castra ad Montanensium.

От нематериалното културно наследство, асоциирано с региона, образци от което могат да се видят и в експозиционните пространства на РИМ - Монтана, бих искала да спомена чипровското килимарство и берковското грънчарство. 

Какви други богатства на Северозапада могат да бъдат оценени като ресурс за  развитие на нашия регион?

Духовата музика, една от емблемите на Северозапада, наред с личността и творчеството на Дико Илиев - за мен това са поредните, все още недостатъчно експонирани от местното нематериално, а и материализирано културно наследство.

Творбите на талантливи местни художници и скулптури също остават слабо познати, както за широката публика, така и за отделни колекционери.

Какви са интересните събития и фестивали в нашия край, свързани с материалното и нематериалното културно наследство?

На първо място естествено са Дико-Илиевите празници, проведени за пръв път през 1988 г. в тогавашния Михайловград. Като се изключи усложнената епидемиологична обстановка, която наложи отлагането им през май тази година, с течение на времето те стават място за изява на все повече духови оркестри и мажоретни състави, не само от Българи, но и от чужбина. Друг интересен момент от културния живот на Монтана е провежданият всяка година Международен фолклорен фестивал, посветен на празника на града - Свети Дух. Вече утвърдена традиция е и детският фолклорен конкурс „Напеви от Северозапада“.

Извън община Монтана, бих посочила международния детски фестивал на изкуствата „Лачени обувки“, провеждан в Берковица; Празника на минералната вода и Балкана във Вършец; Фестивала на Чипровския килим в гр. Чипровци. Сред незабравимите преживявания остават и многобройните концерти на открито, организирани по различни поводи.

Какво е специфичното и уникалното, което може да се види в Регоналния исторически музей в Монтана?

Зависи за кого - за „средностатистическия“ местен жител, без значение от неговата възраст, който рядко посещава музей - вероятно почти всичко експонирано.

А за любителите на музейната реалност - временната изложба „Монтана през вековете - делници и празници“ предлага интересни археологически артефакти - керамика, малка пластика, скулптурни образци, бижута, въоръжение от различни епохи, копие на Якимовското съкровище и други. Богослужебна утвар, икони, предмети от ежедневния бит също привличат посетителското внимание.

Смятате ли, че музеят може да представи по-различна информация и гледна точка към културно-историческото наследство?

Да, затова се е обособил и като отделна обществена институция, отворена за широката публика, още през 19-ти век. Изложените артефакти разказват различни, интересни истории, с или без прякото участие на музейните служители.

Много обичам да припомням заключение, което прочетох преди повече от 15 години (за съжаление не помня нито автора, нито публикацията), че движението в музейното пространство всъщност е движение в историческото време.

Музеят може да представи интересна, забавна и много полезна историческа екскурзия, осъществена с помощта на толкова предмети с различно предназначение, изработени от различни материали и с различни методи, от различни хора, в различни исторически епохи.

Какъв е интересът на хората към култура, история и изкуство?

Ако се вземе предвид посещаемостта на музейните експозиции и организираните от РИМ - Монтана мероприятия - не особено голям. Забелязва се известна тенденция за повишаване броя на посетителите, но не и за разширяване на посетителските аудитории като възрастова детерминираност и професионални компетентности.

Какво показва официалната статистика за броя на посетителите в музея?

От официалните данни, предоставени на НСИ за последните пет години, е видно, че посетителите варират от 2000 до 15 000 годишно.

За мен приоритет беше, и си остава такъв, повишаването на собствените приходи на музейната институция. Действително, повишение през 2019 г. има, но на фона на приходите на други музеи, приходите на РИМ - Монтана са твърде скромни.

Как бихте изкушили аудиторията да прояви по-голям интерес към богатствата на родния край?

Смятам, че музейните специалисти трябва да се появяват много по-често в масмедиите както на регионално, така и на национално ниво - поводи предостатъчно - не само официалният празничен календар, но и ежедневни злободневни проблеми. Ако щете и усложнената епидемиологична обстановка – например как населението  е преживявало епидемиите от смъртоносни заразни болести през отминалите векове.

През миналата календарна година РИМ - Монтана реализира за пръв път, и смятам успешно, своята първа специализирана образователна програма “Забавлявам се и уча в музея“.

В момента се работи  върху нов специализиран сайт на РИМ - Монтана с нови рубрики.

Продължаваме представянето на специализирани исторически монографии, организираме срещи с известни български учени и художници. Опитваме се по-често да подреждаме нови временни изложби, както в експозиционната зала на музея, така и в Художествена галерия „Кирил Петров”, която е част от нашата институция.

Какви са намеренията ви за развитие на Регионалния исторически музей, как може той да се превърне в по-атрактивен културен център?

На първо време се стремя към повишаване приходите на музейната институция. надявам се музеят да заеме по-значимо място в културния живот на региона.

Работя за увеличаване асортимента на предлаганите артикули на специализирания музеен щанд; предвиждам публикуването на нов музеен каталог; поне засега с Регионалната библиотека работим по организирането и провеждането на научна конференция през месец октомври, посветена на 100-годишнината от рождението на акад. Иван Дуриданов.

Какво бихте направили с музейния екип, за да се превърне Монтана в едно по-добро място?

Ако работим съвестно, компетентно и с желание своята разностранна и разнопосочна специализирана дейност като музейни специалисти, ежедневно и ежечасно, мисля, че бихме спомогнали не само за културното издигане, но и за икономическото развитие на Монтана и на региона като цяло.

Малкият голям човек - Павлето

Материалът е изготвен от Лилия Ангелова, ученичка в ФСПГ „Васил Левски“, гр. Монтана, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

Снимки: Иво Иванов; Архив РИМ-Монтана

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин