Зографът Диан Костов: „Днес нуждата от вяра е повече от всякога“

2155 преглеждания

„Мечтая да завърша църквите, които съм започнал да рисувам и да осъществя изложбите си във Виена и Токио“

Представяме Ви зографът Диан Костов. От 28 години рисува по черкви и манастири, а в момента изографисва храм „Свети Свети Константин и Елена“ в гр. Костинброд. Родом е от Стара Загора. Завършил е иконография във Великотърносвския университет. 

През 2019 г., Диан Костов участва в 12-тото Световно биенале на съвременното изкуство във Флоренция, с художествения си проект „Кой си ти?“. Зографът е избран измежду стотици кандидати за участие в световния арт форум.

Разкажете ни за първата си творба и откъде се вдъхновихте?

Първата ми творба вероятно съм нарисувал още като ученик. Не си спомням каква е била, но ясно си спомням първата ми поръчка, която трябваше да нарисувам, докато бях втори курс студент. Тогава приятел на моя учител от Пловдив - Анастас Константинов, ми даде 100 долара, за да му нарисувам Света Богородица. Разбира се за мен това бяха изключително много пари, но не това имаше значение. Важно беше, че някой ми се довери. Беше видял какво мога и бе повярвал в мен. Тогава не съм имал никакъв опит и със сигурност не съм бил много добър, но той ми гласува доверие. В годините често съм си мислил, че тази подадена ръка, това доверие, ме окрили изключително много.

Кога един художник пристъпва към иконопистта?

Зографът е художник, но освен това той трябва да има и богословско образование, защото иконопистта е богословие в образи. Тогава е иконописец. Иначе е художник, който се опитва да рисува икони.

Трябва ли да е религиозен?

Трябва да е вярващ със сигурност. Иначе няма да може да се пресъздаде духа, който носи иконата. Освен познанието на християнското учение и живописта, вярата е онова, което одухотворява работата.

Кой Ви научи да разбирате същността на иконите, не само през сферата на изкуството, а и от богословска гледна точка?

В моята специалност „Иконография“ във Великотърносвския университет пет години сме изучавали и богословие. Там се научих на онова, което е различното, специфичното и духовното в моята професия. Освен изобразителното изкуство, разбира се.

Иконите се наричат прозорци към небето. Може ли всяка икона да стане такъв прозорец?

Би било хубаво ако винаги се получаваше. За да стане „прозорец към небето“, иконата трябва не само да е красива. Тя трябва да събужда молитвено чувство у този, който застане пред нея. Да носи спокойствие и упование, понякога да предизвиква респект и смирение. Не е лесно да се постигне такова въздействие.

Какво е нужно на човек, за да рисува икони?

Нужна е вяра, образование, търпение, талант и креативност. Последното е важно, за да търсим възможности да пресъздадем изображенията на светците, така че да са въздействащи и на съвременния човек. Така това хилядолетно изкуство продължава да се развива.

Наричат Ви съвременния зограф. Вие как се възприемат?

Точно така се възприемам и към това се стремя. Искам иконите, които рисувам да са авторски, различни и да носят духа на времето, в което са рисувани. Не можем да рисуваме така, както са рисували в 14 век.

Според Вас религиозен ли е българинът?

Аз не бих искал да използвам обобщения. Има много вярващи хора, други пък, като следствие на социалистическия режим изобщо не вярват. Има много българи, които не са вярващи, а по-скоро суеверни. Наблюдавам обаче, че все повече хора се обръщат към Бога и търсят упование в Него. Особено сега във времето, в което живеем несигурността и страховете се увеличиха, загуби се доверието в авторитетите и институциите, и хората се обърнаха към Господ. Днес нуждата от вяра е повече от всякога.

Какво харесвате в модерното изкуство? А какво не харесвате?

Харесвам идеите, харесвам смелостта и куража да се излиза от общоприетото и рамките. Не ми харесва изпълнението понякога, както и крайностите, които водят до това, че човек често се чувства глупав пред такива творби. Винаги когато пътувам, посещавам музеите за модерно изкуство и обикновено в един такъв музей ме впечатляват две или три работи. Те са различни, но разбираеми. Докосващи са и същевременно са майсторски направени. Авангардното не е самоцелно, а е начин да се изрази идеята. Така творбата наистина е смислена, а не опит за оригиналност, която цели аплодисменти.

Кой е художникът, който ви е повлиял най-много?

Моите учители Анастас Константинов и Ботьо Ботев са ми повлияли много.

Караваджо защото по неповторим начин поставя акцента, чрез светлината и Салвадор Дали, заради въображението и символиката в изображенията си.

Голям почитател съм на Христо Явашев, заради смелостта и мащаба, заради усещането, което създава с творбите си, че всичко е възможно.

Имате ли любима икона?

Всички, които съм рисувал са ми любими. Някои се получават много добре, други не толкова, но докато ги създавам, съм изцяло отдаден на тях. Ако ме питате дали имам предпочитание към това да рисувам някой светец - нямам такова. Всеки образ има своята история и своята красота.

Разкажете ни за участието си в 12-тото Световно Биенале - Флоренция.

Беше много вълнуващо преживяване. Най-емоционални за мен бяха интересът на хората, които се редяха на опашка, за да застанат пред инсталацията и създаването на много приятелства с колеги от целия свят. След завръщането ми получих покани за много други участия, но за съжаление коронавирусът възпрепятства пътуванията ми. През април 2020 година щях да имам изложба във Виена в катедралата „Вотив-кирхе“, но остана за 2021г. Дано да мога да я резлизирам.

Как се вдъхновихте за художественият проект Кой си ти?и каква идея стои зад него?

Когато застанем пред една икона, ние винаги сме обърнати към Бога. Дали за молитва или за благодарност, или за прошка, но винаги гледната точка е насочена към Него. На мен ми хрумна идеята, че мога да направя икона, която да ни провокира да погледнем към себе си пред очите на Господ. В живота си често сме изправени пред избор как да постъпим, кое или какво да изберем. Имаме свободна воля да последваме съвестта си или пък да се изкушим. Именно това за мен беше интересно - какво ще видим ако се огледаме пред Бога? Да погледнем навътре в себе си и да си зададем най-важните и същевременно най-личните въпроси. Така се „роди“ идеята за икона с огледало, а след нея и всички останали в инсталацията. Всяка от иконите е свързана с определен въпрос: „Към какво се стремиш?“, „От какво се страхуваш?“, „За какво мечтаеш?“, „В какво вярваш?“ Всички те са обединени от централния и най-важен въпрос - „Кой си ти?“

Има ли проект, който мечтаете да осъществите?

Мечтая да завърша църквите, които съм започнал да рисувам и да осъществя изложбите си във Виена и Токио. Имам покани от там и се бях подготвил, но както казах пандемията осуети пътуването ми. Напоследък мисля и мечтая да направя интерактивна инсталация, която да отразява всички промени, трудности, емоции, изпитания и добродетели, с които се сбълскахме, които станаха явни в трудното време, в което живеем. Представям си как ще изглежда и мисля, че ще е много въздействащо.

Разкажете ни как преминава един Ваш ден.

Моят ден преминава, както на всички останали, вероятно. Разликата е, че аз обикновено съм на високо - на 12-13 метра височина. Когато съм горе, близо до купола на църквата, е интересно преживяване. Хем съм в реалността, хем има нещо, което е много различно. Често губя представа за времето, забравям за отношенията и конфликтите на делника, спокоен съм каквото и да ми се е случило преди това. Работният ми ден завършва късно и след това се чувствам много добре със семейството си. Държа на времето прекарано с жена си, когато си говорим и споделяме идеи, тя от своята работа и аз от моята.

Какво Ви предстои от тук нататък?

Предстои ми през зимата да нарисувам доста икони за иконостаса на църквите, както и да започна работа по проекта, за който споменах преди малко. Имам нужда от време за да помисля и да реша кое как да е композирано и какви послания да носи.

Пожелайте нещо на читателите на EspressoNews.

Във времето, в което живеем всички разбрахме колко е важно да сме здрави и да сме споделени. Да имаме близките си хора и да преживяваме ценни мигове с тях.

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук