Има ли оптимизъм да продължим?

127 преглеждания

Коментар на Любка Смиленова, ученичка в СУ „Васил Левски“, гр. Велинград

На всички вече ни е писнало да живеем затворени по домовете си и да бъдем ограничавани поради причина - Covid19. Искаме си стария начин на живот - да не се замисляме за това дали не сме си забравили маската, ръкавиците или дезинфектанта, излизайки навън. Да,някой ще кажат - поне има си привилегията ,че учим или работим онлайн. Доколко обаче това е ефективно, е повод за друга дискусия.

В извънредна ситуация трябваше да избираме и нови депутати. Не е ли иронично, че можеш да правиш всичко в онлайн среда поради строгите мерки на правителството, което e ,,загрижено“ за нашето здраве, а самият вот не се проведе виртуално. Може би , житейският ми опит е твърде недостатъчен , за да давам подобни оценки, но в очите на едно 15, 16 -годишно момиче избори в пандемия звучи като оксиморон. И все пак народът даде своята оценка- едни партии погледнаха оптимистично, други не. Започна борба на победители.

Но може ли да говорим за победа? Работа, работа, работа- заявиха едни, рестарт на държавността - други. Бих определила ситуацията като фарс - трибуна за спечелване на власт, лоби и сила. А за обикновеният човек, борещ се за изцеление и препитание какво остана?

Оптимизъм в цялата тази ситуация щеше да има, ако бе помислено за електронен вариант на гласуване. Пък и в крайна сметка живеем в 21 век. Няма да е в излишък иновация и в тази сфера. Естония е очевидният пример - още през 2005г. балтийската страна въведе електронното гласуване и на парламентарни, и на Европейски избори. На изборите през 2005г. 2 на сто от гласовете са дошли по електронен път, през 2011г. те са вече 15,4 на сто. На европейските избори през 2009г. 15 на сто от гласовете са електронни.

Като представител на подрастващия народ в близко бъдеще ще имам възможността да изразя своя глас. Но дали ще бъда удовлетворена от всичките тези партийни схеми? А и не само аз. Голяма част от българския народ избира да не изразява гласа си, защото смята, че политиката не е нищо друго, освен корумпирана марионетка. Отдавна Алеко - Будната съвест на нацията - го е показал чрез творбите си: „Преструвай се, че нищо не виждаш, па да видиш тогава чест, да видиш почети“/стига ти само да си посвиеш опашчицата и да гледаш на всичко през пръсти“.

Нима тези думи не са актуални и днес - е за какъв оптимизъм да говорим тогава?!

Снимка: freepik.com

Материалът е изготвен от Любка Смиленова, ученичка в СУ „Васил Левски“, гр. Велинград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“

„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел 

Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR,  TBI InfoКатедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТ, Bulgaria ON AIRБНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bgTeen Station

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук