Как предизборната кампания се оказа удобна за управляващите и неразбрана от българския гласоподавател

167 преглеждания

Коментар на Александра Дралчева, ученичка в СУ „Свети Климент Охридски“, гр. Добрич

Изборният сезон породи повече въпроси, отколкото отговори. Сметките на някои от партиите не излязоха, а формациите, зародили се около протестите, бяха подценени. Изминалата година беше белязана от месеци на национално недоволство, палаткови лагери, ненаказан полицейски произвол, корупционни скандали, кризата, породена от пандемията от COVID-19, предложения  за рестарт на държавата, нова конституция и един черен джип.

Резултатите от Парламентарните изборите вече са ясни - събитията, белязали изминалата година, родиха нови политически фигури и възродиха някои добре забравени стари. Трети „потънаха“ под 4%, необходими за влизане в 45-тото Народно събрание, въпреки заявката да станат трета политическа сила.

Заслужено внимание трябва да се обърне на някои от абсурдите по време на предизборната кампания, превърнала се в дуел между гладиатори, избрали да водят дуела си извън арената - на улиците, в пощенските кутии, в социалните мрежи, по билбордовете и дори на таблата за залепяне на плакати.

Едномесечната предизборна кампания, започваща на 5 март, е времето на  най-острата политическа комуникация, времето за купуване на гласове, даването на обещания и провеждането на политически дебати. В медиите политическите формации водят люта надпревара, често превръщаща се в откровени крясъци, чиято равнопоставеност се измерва до секунди, с изключение на Информационна агенция „PIK“, където цари „свобода на словото и печата“, особено що се отнася до кандидатите на коалиция „ГЕРБ - СДС“.

Служебни функции или агитация - Къде е границата?

В месеца на официална предизборна кампания ставаме свидетели на едновременна агитация и изпълнение на функциите на министрите и премиера, което води до явна доминация на управляващите, поне в предизборната кампания. Границата между изпълнение на функции и открита агитация остава неясна, особено в ерата на социалните мрежи, в допълнение към пандемията от Covid-19. Пример за това са обиколките на Бойко Борисов с черната джипка из страната, чрез които не става ясно дали Борисов изпълнява функциите си на министър -председател или провежда агитация в подкрепа на партията, която оглавява. Разбира се няма и кой да го попита с каква цел обикаля страната, нито кой плаща за тези пътувания - партията или държавата, защото Борисов открито избягва срещите с журналисти, а ако прави някакви изказвания, то това се случва на живо във Фейсбук страницата му, а зад камерата задължително стои PR-ката му - Севдалина Арнаудова, която ревностно пази Борисов да не каже нещо в ущърб на партията. В допълнение към това няма как да не се отбележи и заслугата на медиите, които не позволяват на обикновените гласоподаватели и журналисти да отправят критики, дори под формата на въпроси към кандидатите за народни представители. Впечатление прави, че Борисов обикаля страната със служебен транспорт, което нарушава закона, забраняващ „използването на държавния и общинския транспорт за предизборна агитация“.

Подобен е и случаят с министъра на здравеопазването - Костадин Ангелов. Само пет дни след началото на официалната предизборна кампания, водачът в листите на коалиция „ГЕРБ - СДС“ в трети и четвърти МИР - Костадин Ангелов сложи край на предизборната си кампания. В публикация в социалните мрежи от 9 март, Ангелов посочва, че негов приоритет остават животът и здравето на българските граждани, заемайки се изцяло с овладяването на третата вълна на Covid-19 у нас. Въпреки официалното изявление, подобно на министър-председателя, здравният министър продължава с почти ежедневните изяви в национален ефир. Разбира се, това се случва на фона на безпрецедентна здравна криза, но позволява макар и неофициално на здравния министър да трупа политически дивиденти в разгара на предизборната кампания.

„Българската социалистическа партия“ сезира ЦИК за „нерегламентирано използване на ефирно време по време на предизборна кампания“ от страна на министъра на здравеопазването и използването на държавен транспорт за предизборна агитация от Бойко Борисов. В крайна сметка Централната избирателна комисия не успя да вземе решение по случая с черната джипка и сигналите бяха приети само „за сведение“.

Двата случая показват, че текстовете в Изборния кодекс не регулират подобен тип изяви, защото по смисъла на закона те не представляват предизборна агитация. Разбира се неяснотите в Изборния кодекс могат да се четат по различен начин и подобен тип очевидни нарушения да остават безнаказани, особено когато в ЦИК има седем представители, издигнати от „ГЕРБ“, което ясно им дава възможност да блокират решения срещу партията. Правилникът гласи, че  заседанията на Комисията са „законни, когато на тях присъстват повече от половината от нейните членове“  (поне 11 присъстващи) и  едно предложение се смята за прието, ако “за него са гласували не по- малко от 2/3 от присъстващите членове“.

Предизборни послания - проява на лош вкус или липса на идеи

„Работа, работа, работа“, „С грижа за хората“, „България над всичко“, „Решаващият глас си ти“ - са само част от слоганите на политическите формации, борещи се за депутатските кресла в 45-тото Народно събрание. Впечатление прави липсата на „иновации“ при политическите послания, а ставаме свидетели на тривиални, лишени от всякакъв смисъл лозунги, които допълнително отвращават българския гласоподавател, и без това нагледал се на корупционни скандали, арогантно поведение и нулева загриженост от страна на управляващите.

„Работа, работа, работа“ напомня на лозунга, стоящ над входовете на голяма част от концентрационните лагери от времето на Втората световна война - „Arbeit macht frei“ (Работата носи свобода - бел.ред.). Изразът „Работата носи свобода“ бе използван и от премиера на 12.11.2020 г. по време на поредното си живо включване в социалните мрежи, което доведе до недоволство в интернет пространството. Оставяйки „Работата носи свобода“ настрана, „Работа, работа, работа“ беше част от посланията на ГЕРБ на предходните избори или с други думи казано: предлагаме ви същото, но четири години по-късно.

„С грижа за хората“ - предизборният слоган на БСП, напомня за времето на „Виденовата зима“ от 1997г. и цялостното управление на партията в периода 1995-1997 г, довело до невиждан до този момент ръст на инфлацията, допълнен от политическа и продоволствена криза. Столетницата явно винаги полага грижи за хората!

„Републиканци за България“ на изплувалия от политическото дъно - Цветан Цветанов, заложиха на „За държава с правила“, което до известен смисъл не подхожда на лидера на партията - бивша дясна ръка на Бойко Борисов, оневинен от прокуратурата по скандала „Апартаментгейт“ - един от най-разтърсващите корупционни скандали от началото на 21-ви век у нас. Опитът на Цветанов да изгрее отново на политическата сцена вдигна много шум в медийното пространство, но донесе едва 1,31% в подкрепа на партията от българския гласоподавател на изминалите Парламентарни избори и отреди „Републиканци за България“ на „почетното“ 11-то място по брой гласове по данни на ЦИК.

„Демократична България“ избра не до там мотивиращото и дори тривиално „България може много повече“, а партията на шоумена Слави Трифонов - „Има такъв народ“, се спряха на „Решаващия глас си ти“, което не отговаря на амбициите на партията да донесе така чаканата промяна в българската политика, а по-скоро може да се приеме като призив за активно участие на изборите от страна на българския гласоподавател.

Радикалният слоган на „Движението за права и свободи“ - „Рестарт на държавата“ служи като препратка към цитат от изказване на премиера Борисов от лятото на 2020г., в което министър-председателят се обяви в подкрепа за създаване на нова конституция и последвал рестарт на държавата. „ДПС“, определяно като един от основните поддръжници на олигархичния модел на държавно управление, не би трябвало да призовава за рестарт на държавата, имайки предвид ключовото участие на партията в 44-тото Народно събрание, скандалите около бизнесмена и депутат от „ДПС“ - Дилян Пеевски и небезизвестните сараи на почетния председател на партията - Ахмед Доган. В допълнение към това може да се посочат задкулисните сделки на партията с управляващата десница - „ГЕРБ“ и монополът над медиите, който упражнява Дилян Пеевски.

„Изправи се! Мутри вън!“ останаха без конкретно послание на изборите, а лидерите на формацията - бившият омбудсман, Мая Манолова и адвокат Николай Хаджигенов, разчитаха на името на коалицията, като водеща фраза по време на предизборната кампания. Реакциите в социалните мрежи по отношение на името на формацията бяха разнопосочни, но „Изправи се! Мутри вън!“ със сигурност изпъкна на фона на посланията, използвани от другите политически формации.

Възраждане, ВОЛЯ и НФСБ

В разгара на предизборната кампания българските граждани станаха свидетели на абсурдни и крайни изказвания, несъответстващи на съвременна България. Първенци в това как не се води политическа кампания станаха националистите от ПП „Възраждане“, начело с лидера на партията - Костадин Костадинов, които въпреки самочувствието, че ще преминат границата от 4%, необходими за влизане в 45-тото Народно събрание, останаха с едва 2,45% подкрепа от гласоподавателите, нареждайки се дори зад „БНО“ - „Българско национално обединение“, мандатоносител на пилотния проект на укриващия се в Дубай бизнесмен - Васил Божков. Изборните резултати на националистите от ПП „Възраждане“ идват на фона на изказвания на Костадинов при участие в клип за Ютуб канала „Цанов напред и нагоре“. Във видеото Костадинов открито заявява, че България трябва да напусне Европейския съюз, да „ползва“ Русия и да се търси обединение на териториите на България с Република Северна Македония.

Абсурди не липсваха и при закриването на предизборната кампания на формациите. „Патриотична коалиция - „ВОЛЯ“ и „НФСБ“ избраха нестандартен начин за закриване на кампанията си в град Добрич - на събитие на централния площад на града, лидерът на „ВОЛЯ“ - Веселин Марешки и водачът на листата с кандидати за народни представители на коалицията в Добрич - Кръстина Таскова, раздадоха 24 м2 баница. По думи на Таскова, размерът на баницата е символично избран - 4 м на 6 м, заради датата на провеждане на изборите - 04. 04., и числото 24 - номерът на коалицията на Парламентарните избори. Опитът на Марешки да нахрани гладния българския народ с баници, донесе на патриотичната коалиция едва 2446 гласа в град Добрич, което може да служи като ориентир за коалиционните партньори, че успехът на следващите избори е възможен само ако раздават достатъчно баници за всички жители на града.

Смехотворният облик на предизборната кампания е допълнен от безумно съревнование за харчене на пари за рекламни материали, платени участия в телевизионни предавания и размяна на нападки. Официалният край на предизборната кампания дойде на 2 април в 00:00 ч. С това приключи най-интересният месец от годината - месец на празни обещания, нерегламентирани опити за агитация и абсурдни, дори смешни изказвания на част от кандидатите, борещи се за депутатските места. Предизборната кампания за пореден път показа, че закони има, но те не се отнасят за всички. Показа, че промените в управлението са неизбежни, стига българският гласоподавател да осъзнае тяхната необходимост!

Материалът е изготвен от Александра Дралчева, ученичка в СУ „Свети Климент Охридски“, гр. Добрич, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“

„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел 

Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR,  TBI InfoКатедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТ, Bulgaria ON AIRБНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bgTeen Station

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук