Маргарита Мачева, директор на Драматичен театър „Никола Вапцаров“, гр. Благоевград: „Изкуството е центърът на нашия живот“

407 преглеждания

Интервю на Цветелина Чучукова, ученичка в ПМГ „Акад. Сергей Корольов“, гр. Благоевград

Маргарита Мачева е от Плевен, завършила е НАТФИЗ, а след това се премества в Благоевград. Работила е като актьор, режисьор, а сега е директор на Благоевградския драматичен театър „Никола Вапцаров“. За театъра по време на пандемия, за проблемите, за кариерата ѝ в света на изкуството, можете да прочетете в интервюто.

Как се справя театърът по време на  COVID-19?

За нас изкуството е центърът на нашия живот. И когато сме лишени от същинската си работа, е трудно. Неизвестността кога всичко ще се нормализира също е тежка. Иначе имаме какво да правим вкъщи - самоподготовка, упражнения по сценична реч, правоговор и най-различни такива неща. Но не е същото. Театърът е колективно изкуство и изисква колективна работа. Чакаме с нетърпение момента, в който ще имаме тази възможност.

Какво е финансовото положение на театъра погледнато през призмата на COVID-19?

Чисто финансово нямаме проблем. Ние сме държавен театър, а министерството на културата взе изключително адекватни мерки, за които ние сме им благодарни. Подържат целия капацитет на служителите ни. Никой от работниците в културните държавни институции не трябва да излиза в неплатен отпуск. Получаваме и пълните си заплати по време на извънредното положение, а и три месеца след края му.

Мислите ли, че можем да използваме театъра като лек за  душата, след края на пандемията от COVID-19?

Със сигурност. Хората имат нужда да се погрижат за душата си. Както и да се забавляват. Театърът все пак е и развлечение. Иска ми се малко по-малко да се отърсим от паниката и полека да се връщаме към нормалното.

Преди кризисната ситуация, подготвяхте детска театрална школа. Как дойде тази идея?

Детската театрална школа е една моя малка мечта, от както съм директор на театъра. Аз самата съм възпитаник на такава школа и знам колко е важна тя. Актьорското майсторство развива изключително много качества като дисциплина, работа в екип, самоувереност. По този начин възпитаваме страхотна бъдеща публика, която разбира изкуството и го цени. А защо не и едни бъдещи творци...

Как станахте директор на Драматичния театър?

Случи се така, че театърът остана без директор и получих предложение от министъра на културата Боил Банов. Мисля, че главната причина за това предложение е, че вече две години работех в театъра като щатен режисьор. Съответно познавах трупата, проблемите на театъра, ситуацията в града. Това е много важно, особено когато театърът е в криза. А и все още не мога да кажа, че е излязъл от тази криза. За мен това беше трудно решение, но истината е, че се привързах толкова много към този театър, че го приех като своя лична кауза...още преди да получа предложението.

Вие сте човек на изкуството. Как то Ви привлече?

Майка ми редовно ме е водила на куклен театър. Но, честно казано, от това много спомени нямам. В началния курс в училище, учителката ни даваше да драматизираме приказки. Тогава с най-добрия ми приятел направихме една от приказките на Братя Грим. Беше много наивно и по детски, разбира се. После съм била на школа в Плевенския театър. В един момент реших, че не искам да се занимавам с актьорство, а с режисура. Тъй като режисьорът има свободата да избира материалите, които прави, и да разказва историите, които го вълнуват. След това кандидатствах в НАТФИЗ.

А защо след като завършвате НАТФИЗ, избирате Благоевград?

Не може да се каже, че избрах Благоевград... по-скоро така се случи.  Една моя колежка от НАТФИЗ е от Благоевград и беше щатна актриса в Драматичния театър по това време. Ние винаги сме искали да направим нещо заедно. Съответно предложихме проект на тогавашния директор Петър Кьосев. Той откликна и така създадохме театралното представление „Вампир“, което се играе и до днес.

Как град Благоевград допринася за развитието на театъра?

Благоевград има изключително добро местоположение, много млади хора и цветна културна програма.

Местоположението е изключително важно, тъй като можем да използваме творческия потенциал от столицата (няма какво да говорим най-добрите актьори, режисьори, сценографи, композитори са там...). С възможността за бързо придвижване между двата града можем да поддържаме по-добре и разнообразна група. Младите хора много задвижват нещата в театъра. Защото за да правиш модерен и съвременен театър, трябва да имаш млада аудитория. В Благоевград я имаме. Това е една от основните ни цели - повече млади хора да влизат в театъра. Градът е жив и цветен. Въпреки че родният ми град Плевен, е по-голям, там няма толкова богата културна програма, този потенциал, тази млада аудитория.

Всъщност какъв е интересът към театралното изкуство в града?

Преди извънредното положение посещаемостта се беше вдигнала доста. Имахме близо три пъти повече приходи в сравнение с минали години. Радва ни също, че все повече ученици и студенти влизат в залата. Средната посещаемост на представление е 200 човека, а салонът ни е 300 места.

Какво си пожелавате за в бъдеще?

Интересни проекти и представления, които да продължават да търсят съвременния език в театъра и кореспонденцията с публиката. Тоест да продължаваме да правим представления, които вълнуват.

Флорика Велева - учител по история или нещо повече?

Материалът е изготвен от Цветелина Чучукова, ученичка в ПМГ „Акад. Сергей Корольов“, гр. Благоевград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин