Нашата България

107 преглеждания

Коментар на Даяна Вълчева, ученичка в СУ „Стоян Заимов“, гр. Плевен

„- Изглежда, че си песимист. - Нека просто кажем: Аз съм добре информиран оптимист.“

Да бъдеш оптимист означава да имаш вяра във всяка поставена цел, да вярваш в светлината на бъдещето, в позитивизма и добрината. Това е общоизвестен факт и всеки от нас познава поне един такъв човек. Ако всеки от нас познава оптимист, то тогава мнозинството позитивно настроено ли е? Народът ни оптимистично настроен ли е? Българите по същество сме народ с реално мислене. Не сме оптимисти, защото има такива, които вечно критикуват, но пък не полагат никакви усилия за промяна. Кои сме ние? Какво имаме? А какво всъщност искаме да имаме? - въпроси, които си задаваме с настъпването на каквито и да е избори. Някои успяват да си отговорят на тези въпроси, а други - не. Важно е да се има предвид, че каквото и да прави човек, никога не може да удовлетвори нуждите на околните, та дори и на себе си, но не е ли важен опитът? Замислете се, с един простичък пример - искаме да постигнем желана фигура, какво правим? Храним се здравословно, съставяме си различни видове режими, ставаме от дивана. Е, защо не станахме? Един народ имаше възможност да разчупи гниещата черупка, надвиснала над главата му, но не го направи…или поне не на сто процента.

Става въпрос за така познатата ни на всички избирателната активност, за която не спираше да се говори по телевизията, в магазина, пред блока, или общо взето навсякъде. Колко грозно изглеждат статистиките на фона на всички протести, на които имаше хора, измъчени, но с надежда за промяна. Сега, когато всичко беше в ръцете на цял един народ, какво се случи? Ниска избирателна активност. Страхуваш ли се българино, желание ли нямаш? Подло е и егоистично да се псува, обижда и ругае, когато седиш пред телевизора, но когато ти се даде възможност да направиш промяна, не за кого да е, а за себе си, ти да се оттеглиш, защото „няма смисъл“. Ако просто не знаеш коя политическа партия да подкрепиш, избери „не знам“, „не мога да преценя“, „не подкрепям никого“ и т.н., но не - ти не направи и това.

Българите зад граница гласуват, защото нямаше да бъдат там, ако случващото се тук им харесва. Въпреки пречките, те се опитват да помогнат за желаната промяна. В Германия, например, са разкрити 69 секции, във Великобритания са разкрити 35 секции, в Нидерландия - 14, в Австралия - 6 и т.н. През 2021 г. е отбелязан рекорд по избирателна активност в чужбина. Българите зад граница, упражнили правото си на глас са 180 хиляди, което е показва по-висок резултат от 2017г., например, когато 117 хиляди наши сънародници са използвали правото си на глас. Всички гласували зад граница пътуват, чакат на опашки, поставят здравето си на риск, поради Ковид-19. А в нашата красива България? Тук просто казваме, че няма смисъл.

Щом няма смисъл защо твоят избор може да бъде пренебрегнат за 20, 50 или пък 100 лева? Това е цената на българската съдба… Колко грозно звучи само. Грозно е не само, че българинът продава съдбата си, ако беше достатъчно задоволен, той не би приел тази смешна сума. Смешна, не поради факта, че не е четирицифрена, а поради факта, че държи устата затворена и ръцете вързани. „Купуването и продаването на гласове е престъпление“, да, ако те хванат. Така мислят и процедират много наши сънародници. Първата присъда за купуване на гласове вече е факт. Има сигнали за купуване на гласове, получени от Русе, където цената на глас е 30 лева., Стара Загора - 50 лева и Девня - 100 лева на глас. Граждани са сигнализирали за такъв тип престъпление в Ихтиман и в Асеновград. В град Славяново, Плевенско са подадени редица сигнали за купуване на гласове, един от които е подаден от КП „Изправи се! Мутри вън!“. Със сигурност има още много такива прояви в цялата страна, за които просто не знаем.

В такава обстановка как може да се говори за оптимизъм? Обстановка, не само в която гласовете са или купени, или заглушени, а в която българинът гласува за този, който му е симпатичен. Гласува се за човек, който дори не е имал предизборна кампания. И защо се гласува за него? Защото народът предпочита да избере чуждото, непознатото, непредвиденото, пред това, което е висяло над главите му години наред. Обществото е отчаяно, затова се гласува на сляпо или пък се приемат подкупи.

А вие бихте ли пропуснали гласът ви да бъде чут, само и единствено по ваша вина? Бихте ли приели подкупа, само защото парите идват „наготово“? Ако отговорите на някой от тези въпроси е „да“, честито. Вие определено нямате право на недоволство от случващото се в страната.

Снимка: pixabay.com

Материалът е изготвен от Даяна Вълчева, ученичка в СУ „Стоян Заимов“, гр. Плевен, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“

„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел 

Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR,  TBI InfoКатедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТ, Bulgaria ON AIRБНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bgTeen Station

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук