Политиците отново обърнаха гръб на младежта

394 преглеждания

Коментар на Кристиян Юлзари, ученик в АЕГ „Гео Милев“, гр. Русе

Намираме се в онзи период на всеки четири години, по време на който имаме възможност да се наслушаме на всеобхватни обещания, вариращи от реализацията на съдебна реформа, влачеща се правителство след правителство до приемането на чисто нова Конституция, написана на коляно. Но едва ли в целия този океан от обети ще чуете нещо в посока на младежките политики. Те никога не са били и едва ли някога ще бъдат приоритет за политическия елит, въпреки че непосредствено преди и след избори кандидатите за власт усилено убеждават обществото точно в обратното. Фактите обаче са повече от красноречиви.

Младежките политики почти не присъстват сред основните приоритети на партиите, които ще бъдат парламентарно представени в 45-oто Народно събрание. Задълбочен преглед на предизборните им програми показва, че само в две от тях политиките за младежта са успели да намерят място. Това явление не е никак ново, напротив, вече години наред въпросът за качествени младежки политики трудно успява да си проправи път до дневния ред на институциите, без значение кой е на власт. Причината за това може да се обобщи така: младите не се интересуват от политика и съответно политиката не се интересува от младите.

Обезкуражаващи са данните в Годишния доклад за младежта на парламента за 2019 г., че 72% от младежите не се интересуват от политиката и обществено-икономическия живот на страната дори и когато това са процеси, които влияят пряко на тяхното ежедневие. Независимо обаче дали младите хора от 15 до 29 години (границата за младеж, записана в Закона за младежта) са политически активни, или не, те представляват близо 14.5% от населението на страната ни и това, че сред тях липсва интерес към политика, не може да служи като оправдание на властимащите за откровената пасивност, която демонстрират, що се отнася до въпросите за младежта.

Как партиите си представят младежките политики?

Единствено политическа партия ГЕРБ, Коалиция „Демократична България“ и отчасти Коалиция „Изправи се! Мутри вън!“ имат заложени в предизборните си програмите някакви откъслечни младежки политики. Всички те обаче далеч не покриват целите, които си поставя Националната стратегия за младежка с хоризонт следващите 10 години.

От ГЕРБ твърдят например, че в 45-oто Народно събрание ще работят за „осигуряване на среда за социална, професионална и личностна реализация в България“. За постигането ѝ пък се предвижда разгръщане на вече спомената Национална стратегия за младежта за следващите 10 години, макар че приемането ѝ се отлага вече месеци от настоящия кабинет на Бойко Борисов.

В програмата на „Демократична България“ политиките за младежта са споменати единствено в контекста на образователната реформа. От коалицията обещават „качествени младежки политики, добре координирани като хоризонтален, междусекторен приоритет, с фокус върху осигуряването на благоприятна среда за насърчаване на доброволчеството, културната активност и развитието на младите хора като активни граждани“. Не е ясно обаче какви в конкретика са въпросните „качествени младежки политики“.

В програмата на „Изправи се! Мутри вън“ темата за младежта също не е откроена като отделен приоритет, а се прокрадва като атрактивно допълнение към плановете на обединението за реформа на образователната и социалната система. От коалицията са заложили няколко мерки, които целят най-общо казано да запълнят дупката в пазара на труда с млади кадри, но нищо повече. За повишаване на ангажираността на младите хора в обществения живот не се споменава нито дума.

Политиките за младежта - без ясна визия и без стратегия

Отвъд предизборните програми на партиите пасивността на политическия елит по темата за младежта се вижда най-отчетливо в дейността на т.нар. Министерство на младежта и спорта, чийто бюджет за 2021 г. за младежки дейности спрямо спорт, по данни на ведомството, се изразходва в съотношение грубо 1 към 12. В допълнение към това през годините различни органи си прехвърляха отговорността за младежките политики – Министерството на образованието, Министерството на младежта и спорта, за кратко съществуваше и Държавна агенция за младежта. Ефектът от всичкото това прехвърляне на топката между различните институции е, че ефективни младежки политики просто няма.

Стратегията за младежта или по-точно липсата на приета такава, също е чудесен пример, който нагледно илюстрира отношението на управляващите към младите хора, защото това е документът, който трябва да очертае посоката, която страната ни ще преследва в развитието на политиките си за младите хора. Без стратегия България е обречена да следва политика за младите, която по всичко личи, че ще е крайно хаотична и недообмислена. 

И цялостната дейност на Министерството на младежта и спорта, и липсата на Стратегия за младежта ясно свидетелстват за това как политиците обърнаха гръб на младежта за пореден път, което навежда на въпроса, който всеки интелигентен млад човек непременно си е задавал поне веднъж: дали политическият елит нужда от будни млади хора, които да изразяват на висок клас своята гражданска позиция, или за статуквото е по-добре да няма критични гласове.

Отговорът на този въпрос със сигурност не може да бъде еднозначен. Едно обаче е ясно - време е младите да вземат думата. Те трябва да бъдат включени във вземането на решения както на местно, така и на национално ниво. Това далеч не е едностранен процес, дори напротив, но политиците са тези, от които трябва да дойде първата крачка.

В противен случай ставаме свидетели на остра липса на работещи младежки политики. И докато властта продължава да пренебрегва необходимостта от промени в посока на насърчаване на повече млади хора да бъдат проактивни и да отстояват принципите и възгледите си, а не да се движат в коловоза на „системата“, България трудно ще се доближи до развитите европейски страни. Младите отдавна не се ласкаят от изтъркани клишета или празни обещания. Те не са бъдещето, както много политици са заучени да казват. Точно обратното - те са настоящето, тук и сега.

Снимка: www.flickr.com

Материалът е изготвен от Кристиян Юлзари, ученик в АЕГ „Гео Милев“, гр. Русе, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“.

„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел 

Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR,  TBI InfoКатедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТ, Bulgaria ON AIRБНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bgTeen Station

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук