Изборите могат да бъдат както причина за недоволство, така и за надежда и оптимизъм

735 преглеждания

Коментар на Микаела Раева, ученичка в СУ „Екзарх Антим I“, гр. Казанлък

„Лошите държавници се избират от добрите граждани, които не гласуват“ Джордж Нейтън

Изборният ден - този решаващ период от 12 часа, в който съдбата на една нация може да бъде променена. Времето гласът на народа да бъде чут, право, гарантирано от омразната на създателите си (древните гърци) демокрация, и превръщане на всички пламенни и високопарни речи, повлияни от алкохола на трапезата, срещу „маскарите отгоре“, в зачеркнато квадратче от бюлетината. Четири изминали години от предните избори, а през последната - освен обичайните обвинения за корупция, кражба и манипулация, получихме още един подарък - прилежно опакована в кутия с панделка отгоре пандемия, която даде и своя дял за отдалечаването на народа от правителството му. На четвърти април най-накрая дойде и денят, през който хората имаха възможността да изразят позициите си относно гореспоменатите ситуации.

Човек, тръгнал по безгрешния път на логиката, би достигнал до извода, че след една не толкова успешна реакция за справяне с Ковид кризата, лято изпълнено с граждански протести, и всекидневна серия от цветущи и разнообразни епитети по адрес на политическите представители, избирателната активност би била по-висока от 50.61 % (по данни на ЦИК). Но защо, въпреки тези предпоставки, тазгодишният процент си остана нисък?

Разбира се, първият фактор оказал огромно влияние върху избора дали да се гласува, или не, е все така присъстващият в новинарските емисии вирус Ковид-19. Проучване, проведено от агенцията „Алфа Рисърч“ през периода 27-31 март 2021 сред 1007 пълнолетни българи, гласи че: „Всеки десети от решилите да гласуват имат сериозни притеснения заради КОВИД пандемията, а други 36% - „известни притеснения“. Ако тези опасения надделеят е естествено гражданите да си останат по домовете, а без осигурената възможност за електронно гласуване или такова по поща е невъзможно техният глас да бъде отчетен. Въпреки, че реформи в избирателния процес е възможно да бъдат направени, така че да се улесни гласуването и да се намалят страховете от хващане на болести, тази година в България такива не бяха направени. Но не, защото е невъзможно - забеляза се успешно гласуване по поща в изборите на САЩ и Румъния през 2020 година, както и в Германия и Великобритания през 2017 г., като част от избирателите също използвали този метод. Тук обаче тази идея бе посрещната равнодушно, дори неохотно, от силите на деня, и така хора, имащи сериозни опасения за здравето си нямаха шанс да изразят позицията си.

За съжаление обаче въвеждането на реформи в избирателния процес не влияе на отношението и доверието на хората към партийните кандидати. Много пъти е бил изказван изразът „вземи единия, удари другия“, когато стане дума за имиджа на управляващите ни. Тази премъдра философия има голямо отношение към ниската избирателна активност. Като един сравнително песимистичен и скептичен народ, голям брой българи са отказали да гласуват тази година поради вярването, че техният глас е без значение, а дори и да бъдат активни в изборния ден нищо няма да се промени. Но именно защото много от предишно пасивните граждани взеха решение да участват, една до вчера нечувана политическа партия бе издигната до втора държавна сила и то въпреки купуването на гласове, повредените машини и постоянно присъстващите изборни схеми, които все едно са излезли от „Бай Ганьо прави избори“.

Тазгодишните избори могат да бъдат както причина за недоволство, така и за надежда и оптимизъм. От една страна, като последици от тях, се забеляза разместване в това кой държи юздите на парламента, издигане и пропадане на познати лица и имена. Но погледнато от друга - ниската избирателна активност не води до просперитет и промяна, а до още мъки, еднаквост и празни думи на недоволство. Дори и да се въведат реформи в процеса на гласуване, които ще го улеснят по време на криза, проблемът с разбиранията, манталитета и липсата на доверие си остава. Разбира се, изменението на хорската нагласа е постепенен процес, отнемащ години, който се влияе от социално-политическите ситуации, течения и реформите, направени през парламентарните мандати. Но дали промяната, постигната през изборите от 2021, ще доведе до  положителен или отрицателен резултат - само времето ще покаже.

Снимка: pixabay.com

Материалът е изготвен от Микаела Раева, ученичка в СУ „Екзарх Антим I“, гр. Казанлък, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“

„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел 

Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR,  TBI InfoКатедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRБНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bgTeen Station

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук