В подножието на връх Издремец

2070 преглеждания

Събота - отворих очи и се усмихнах. Протегнах ръце, за да уловя влезлия в стаята ми слънчев лъч. С нетърпение очаквах този ден, защото с мои приятели, дошли ми на гости, имахме намерение да отидем до едно място, намиращо се високо в планината - връх Издремец.

Приготвих се и тръгнахме. Докато пътувах с колата наблюдавах съживяващата се природа и сякаш усещах обновяващата й сила. Разцъфващите дървета и чуващата се през отворения прозорец песен на птичките, бяха част от хубавия пролетен ден. Едва долавящият се нежен полъх на вятъра, предизвикващ лекото разлюляване на разлистващите се клони, носеше усещането за свежест и хармония. Пътят, по който пътувахме до селото Бов, непрекъснато лъкатушеше и след всеки завой се разкриваха нови впечатляващи гледки. Къщите, които са разположени от двете страни на пътя, останаха зад нас. Напред беше само величествената планина. На един от завоите спряхме, за да покажа на приятелите си виждащия се встрани от нас водопад „Под камико“. Неописуема бе разкриващата се гледка. Сякаш тичайки по склона, кристалната вода скача от 40 метра височина и разпръсква надалеч живителните си капчици. Те блестят на светлината на слънцето и хиляди искрици политат към нас, за да ни направят част от тази неземна красота. Насладили се на това чудо на природата, отново тръгнахме. Малко преди село Бов, срещу табелата, оказваща името на селището, има построена до пътя чешма. Спряхме за малко, но вместо очакваното място за почивка станахме свидетели на за съжаление позната картина. Точно тук, до чешмата, е сложен огромен открит контейнер, който преливаше от всички страни от всевъзможни отпадъци. Нима няма друго място за него? Не може ли всеки да изхвърля торбичката със смет, без да замърсява навсякъде? Природата е наше богатство, което трябва да опазваме!

След по-малко от един километър влязохме в селото. Навсякъде цареше тишина. Само на една малка уличка, отклоняваща се от главния път, видяхме няколко баби, които разговаряха. Част от къщите са едноетажни, с малки, оградени с мрежа, дворчета. Пътят ставаше все по-стръмен. Стигнaхме до площада. От едната му страна се извисява паметникът, построен в чест на загиналите във войните 41 местни жители. Спряхме, за да го видят отблизо приятелите ми и към нас се приближи възрастен човек, който ни попита къде сме тръгнали. След кратък разговор, в който той с тъга ни разказа за „отминалия живот“, както го нарече, на селото, се качихме в колата. „ Оживено, много оживено беше тука някога, преди тридесетина години. Сега само старци останахме, но и ние вече се броим на пръсти“-дълго след това сякаш чувахме неговите думи.

Малко над селото асфалтовият път свършва и нагоре е много тесен, с дупки, камъни и вдлъбнатини. Придвижването ставаше все по-бавно. Затова пък имахме възможност да се насладим на възраждащата се природа.  Всичко наоколо се покрило със зеленина и тя се усещаше дори в уханието на въздуха. След още двадесетина минути местността стана по-равна. В далечината се извисяват високи върхове, които сякаш докосват небето. Минахме покрай останките от бивши рудници и т. нар. от местни жители „Ловджийска чешма“ и гората сякаш свърши. Пред нас се разкри равно място, в средата на което е Долното езеро. Навсякъде,  докъдето стигаше погледът ни, се простираха само планини, покрити с непроходими гори. Зад нас останаха върховете Лешке, Колибище, Яворец. Встрани - връх Издремец. Оставихме колата и тръгнахме към върха. Природата ни даряваше със спокойствие, чувствахме свободата на вятъра и усещахме покаралата мека трева под краката си. Времето обаче се оказа наш неприятел. Небето, окъпано в слънчеви лъчи до преди един час, започна да се покрива с плътни облаци. Пътят минава покрай екоферма „Чемерник“ и решихме да се отбием. Аз съм идвала и друг път, но приятелите ми не са и останаха много впечатлени от това, което видяха. В единия край на голямото, заградено отвсякъде пространство, са изградени 3 къщи - семейна, родова и битова, с автентично обзавеждаме. Обстановката вътре в тях сякаш за миг ни отнесе далеч във времето, когато по тези места са живели дедите ни и се е чувал конският тропот на рицарите. Във фермата се предлагат разходка с кон, уроци по езда, стрелба с въздушна пушка и арбалет, риболов, организират се рицарски двубои. Изграден е малък резерват, в който се отглеждат диви прасета, муфлони, елени. През лятото тук идват много туристи и е доста оживено, но сега все още е почти безлюдно.

За съжаление започна да вали и намерението да изкачим връх Издремец (поне до езерото) не беше възможно да се осъществи. Тръгнахме по обратния път. Вятърът усилваше поривите си. Напъпилите клони на дърветата се свеждаха под силата му. Едрите капки дъжд барабаняха по стъклото на колата. Отвсякъде се притъмняваше и с надвисналите дървета от двете страни на пътя ни се струваше, че пътувахме в някакъв тунел без светлина. Колко бързо се променя природата! Невероятна е нейната сила! Атмосферните промени обаче не са нещо необичайно-особено за пролетта.

Не можахме докрай да осъществим плановете си за тази разходка, но си обещахме, че през лятото ще дойдем отново и ще успеем да се качим на самия връх, откъдето се виждат позлатените куполи на храм-паметник „Александър Невски“, планинския масив Ржана (над Ботевград) и високите склонове над Петроханския проход… или поне така са ми разказвали.

 

Материалът е изготвен от Валерия Петкова, ученичка в 11 клас, в ПГ „Велизар Пеев“ град Своге, за ученическия проект на Еспресо Медия "Работилница за репортери 2017 – Разкажи за твоята България".

Проектът "Работилница за репортери 2017 - Разкажи за твоята България" се осъществява под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел  и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaАвтомотор Корпорация АД, ПГ „Велизар Пеев“ – град Своге, TBI InfoИнтегралОСКАР-ЕЛSamsoniteБигла 3Go4Raw.

 

Ексклузивен телевизионен медиен партньор:  

Българската национална телевизия

 

Медийни партньори

BULGARIA ON AIRb2b Мediaсп. Мениджърnoviteroditeli.bgObekti.bgИА Кросс