Най-опасният враг е невидимият - пред него човек винаги е обезоръжен

279 преглеждания

Коментар на Биляна Добрилова, ученичка в ПЕГ „Йоан Екзарх“, гр. Враца

21 век, векът на науките, на свръхразвиващата се технология. Икономика изведнъж замря, спря да се движи, окова се в невидимите белезници на страха от смъртта, страха от заразата. Кой би предположил, че седем милиарда души сме изправени пред проблем, чиято структура е била страшилище преди хилядолетия, когато хората са се осланяли на своята първобитност. И днес модерните индивиди, същества треперим пред силата на един вирус, пред настъпващият безмилостно в ежедневието ни Covid-19.

Милиарди по целия свят са под карантина, 200 държави са обявили извънредно положение. Сега всеки план, всяко обещание става безсмислено. Стоим пред телевизора и чакаме да научим нещо ново, да успокоим душите си. С тревожност наблюдаваме повишението на болните, следим смъртните случай, отчаяно се питаме: „Ами нашия ред кога?”. Забравяме за излизането, за разцъфващата пролет, като затворници се самоизолираме, та нима това не е война? Китай мълчат, всички държави са на крак, неизвестността убива хората, откъде е тръгнал вирусът как е стигнал до тук? Защо никой не поема отговорност за случващото се? Въпреки всичко адекватните и бързи мерки на правителството, забавят разпространението на вируса у нас. Жертвите и броя на заразените са чувствителнопо-малко. Неработещите фабрики и цехове се превърнаха в производство служещо за помощ на медицината.

Улиците се обезлюдиха навън е като мъртвило, площадките празни, без детска радост, а ние спасяваме човечеството, градим бъдеще. Не забелязвате ли всъщност един парадокс в цялата картина? Ние стоим вкъщи, затворени - преоткриваме хуманните ценности, осъзнаваме колко много значи всъщност това да бъдем до близките си, ставаме по-добри, земни. Но докато  гледаме природата през решетки, светът диша, поема дълбока глътка въздух. В София, Пекин, Лондон, Париж, спокойно можем да се налюбуваме на чист въздух и красива гледка отвисоко. Смогът излетял, производството, отпадните газове и натоварване ги няма. Нима, за да спрем, Земята трябваше да ни накаже? Какво вече е истински важното на дневен ред?

Наскоро четох за въпроса дали църквите по Великден  трябва да бъдат отворени, или не, дали всичко трябва да бъде нормално и дали дори по тази тема битийността ни трябва да бъде „кастрирана”. Църквите останаха отворени, въпреки негативната вълна от коментари сравнения с другите европейски държави. „Не можем да отнемем правото на миряните, да вярват, да се молят”, каза митрополитът. И в разрез с всяка гибел и препятствие религията отново си проправи път, надделя над страха. Затвориха се границите на София, драконовски мерки срещу всеки опит за излизане. Попаднали в капан хората бързат да се слеят с родното, да се откъснат от действителността поне на този празник и от егоистични подбуди, немислейки за себе си, защо да не мислят и за близките си - те тръгват на път, да обрекат възрастните си роднини, та дори самите себе си.

Тези хора не оценяват лекарите, нашите герои на първа линия, месеци наред далеч от близките си, неможейки да прегърнат рожбите си, далеч от дома. Неспали дни наред, седмици със сълзи на очи ръкопляскат над нашата дисциплинираност, а след това се връщат обратно на поста си да бдят над болните. Те според вас дали ще успеят да празнуват Великден? Въпреки главоломният икономически срив. Стотици хиляди безработни за месец България отпразнува Великден подобаващо, но този път вкъщи. По домовете се чуваше глъчка, къде от радост, къде от обида, къде от безпаричие.

Боядисаха се милиони яйца, заклаха се хиляди агнета. Хората почетоха паметта на роднини в църквите, а след това тихо с маски на уста се прибраха и упоени от празничното настроение забравиха за страха, за паниката, сякаш всичко беше по старому, но не съвсем - станали сме по-отговорни.

Отрезвяването на нашия народ и като  цяло на всички народи по света, стана макар късно - истинско. Днес Covid-19 промени ежедневието ни, даде ни уроци, научи ни, че за да живееш на пълни обороти, трябва да умееш да намалиш темпото когато се налага. Надявам се, че след всичко, накрая ще бъдем по-мъдри и дори коронавирусът няма да успее да сломи човешкия дух.

Спомените - единственият подслон за отминало величие!

Материалът е изготвен от Биляна Добрилова, ученичка в ПЕГ „Йоан Екзарх“, гр. Враца, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин